Решение № 11309 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ДСП Стара Загора, чрез ст. юриск. Терзиева, срещу Решение 438 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 557/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. П. А. от гр. Стара Загора срещу Заповед за ползване на социални услуги ЗД/Д-СТ-117/15.08.2023г. на Директор ДСП Стара Загора. Ответникът Р. П. А., чрез адв. Петрунова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. С оспореното съдебно решение състав на първоинстанционния съд е отменил като незаконосъобразна Заповед за ползване на социални услуги ЗД/Д-СТ-117/15.08.2023г. на Директор ДСП Стара Загора, с която е насочено детето П., род. на [дата на раждане] и майка му Р. А. за ползване на социална услуга към Комплекс за социални услуги за деца и семейства при [наименование], гр. Стара Загора, а именно: психологическо и семейно консултиране, включващо специализирана консултативна помощ за деца, жертви на насилие или в риск от насилие, деца в синдром на родителско отчуждение. За да отмени акта, административният съдия е приел, че от една страна в хода на производството пред органа са били допуснати съществени процесуални нарушения без да е изготвен доклад за оценка на случая по чл.16 ал.4 във вр. с ал.2 от ППЗЗДет., а от друга не е било отчетено развитието на самото дете с оглед възрастта му и обстоятелствата, при които то е отглеждано до този момент, поради което е формиран извод, че актът е издаден в нарушение на принципа за преследване на най-добрия интерес на детето и му вреди, поради което и не съответства на целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че на този етап крайният извод за незаконосъобразност на атакуваният индивидуален административен акт не може да се сподели. На първо място следва да се посочи, че конкретната мярка е предприета след поредния сигнал(сезиране) от държавен съдебен изпълнител по реда на чл.528 ал.4 ГПК с искане от негова страна за предприемане на подходящи мерки по чл.23 от ЗЗДет. във връзка с изпълнение на съдебното решение, установяващо режима на лични отношения с бащата С.. Касационният състав намира, че административният съдия необосновано е извел извод, че е налице основание по чл.146 т.3 АПК, касателно липсата на оценка на случая по чл.16 ал.2 от ППЗЗДет. и изготвения на нейна база доклад по образец съгласно Приложение 1а по чл.16 ал.4 от същия Правилник. Действително касационният жалбоподател признава, че формален доклад, който да опредметява необходимата оценка на случая във формата на Приложение 1а не е бил съставен, но заедно с това отбелязва, че по същество изготвения на дата 15.08.2023г. доклад-предложение от двама социални работника(имащи и необходимия образователен ценз) съдържа освен изискуемата се оценка, но и всички основни параметри, заложени в Приложение 1а. Настоящият състав намира, че действително в хода на административното производство е налице пропуск, но този пропуск не може да се приеме за съществен, след като по случая, открит още през 2019г., са изготвени през годините на проследяване няколко социални доклада и план за действие по чл.16а ППЗЗДет. Следва да се има предвид, че новелата на ч.16а ал.4 ППЗЗДет. е в сила от 08.01.2021г., поради което и в първите години на работа по случая не е било необходимо изготвянето на доклад по образец 1а. На следващо място съдът констатира, че изводите на административния съдия, касателно анализа на предприетата мярка и оценката и като неподходяща(непремерена) с оглед конкретното състояние на детето, вкл. възрастта и отглеждането му, са необосновани. Напрактика по делото липсват каквито е да е събрани доказателства в хода на съдебното дирене, вкл. експертна оценка, извън тази представена от държавната служба, на която основа съдът да обоснове формираните от него изводи по този въпрос. Настоящият състав не установи в тази връзка как е формирано убеждението на съдията по спорните въпроси, респ. какви изводи той противопоставя на изводите на служителите на ДСП Стара Загора. Действително житейският опит и практиката са солиден основа, но в съдебния процес по АПК, при положение, че липсват обективни данни съдът сам да разполага с такива знания(чрез съответна квалификация), няма как обосновано да се поддържа тезата, че трайното и крайно неразбирателството между двамата родители изключва предприемане на предписаната мярка. В тази връзка необходимо е да се посочи, че дефицитът в тази насока е осезателен, вкл. и с оглед твърде общите указания, дадени от съда с разпореждането му за насрочване разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в което са дадени едни бланкетни указания за разпределение на доказателствената тежест. Независимо от това обаче този пропуск е могъл да бъде поправен още в първото(и единствено) съдебно заседание, в което съдът е следвало да укаже, според разпределената от него доказателствена тежест, че за някои конкретни твърдени обстоятелства, страните не ангажират съответни доказателства, като и доколкото се търсят специални знания в определена област на познанието, то и на основание чл.171 ал.2 АПК е могъл и служебно да допусне събирането им. По този начин би се преодолял дефицита, респ. обективно да може да се прецени дали изводите на касатора в атакуваната негова заповед са обосновани или не. Разпитаните в същото о.с.з. двама свидетели на дават категорични сведения, от които могат да се обосноват формираните от съда решаващи изводи, още повече, че и самият административен съдия не се е позовал на тях в мотивите на съдебния си акт за взетото от него решение. На следващо място първостепенният съд е пропуснал да изпълни и задължението си по чл.15 ал.1 ЗЗДет., след като и към датата на образуване на съдебното производство пред него, детето П. е имало навършени [възраст], а доколкото актът го засяга пряко, то същото е следва да бъде изслушано от съда. Ако пък административният съдия е имал друго виждане по въпроса, то е следвало да изложи това, като обоснове кои интереси на малолетния в този случай биха били увредени от неговото изслушване с оглед спазване на общопроцесуалния принцип за непосредственост. Изложеното дотук обосновава извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са възприемат като съществени от касационната инстанция, респ. налагат извод за наличие на касационното основание по чл.209 т.3 АПК, обосноваващо и отмяна на атакуваното съдебно решение. След отмяната спорът ще следва да се разгледа отново от първоинстанционния съд, който ще следва да укаже, респ. и допусне несъбраните доказателствени средства, с оглед установяване на релевантните за спора факти, вкл. при необходимост и експертиза, а също така изслуша детето, ако прецени, че това няма да навреди на неговите интереси. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение