Решение № 9547 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2023 г.
ВАСПето отделение20.08.2024 г.докладчик т Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1717/17.03.2023 г. постановено по адм. д. 11019/2022 г. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) срещу решение 1717/17.03.2023 г., постановено по адм. д. 11019/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с което е отменено Решение ППН-01-495/2021 от 01.11.2022 г. на КЗЛД, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът- Топлофикация София ЕАД, ЕИК 831609046, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът Х. С. П., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение 1717/17.03.2023 г., постановено по адм. д. 11019/2022 г. описа на АССГ е отменено Решение ППН-01-495/2021 от 01.11.2022 г. на Комисия за защита на личните данни, с което на основание чл. 58, пар. 2, б. и във вр. с чл. 83, пар. 5, б. б от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните/ Регламент (ЕС) 2016/679) на Топлофикация София ЕАД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 12, пар. 3 във вр. с упражняване на права по чл. 15 и чл. 16 ОРЗД. Допълнително на основание чл. 58, пар. 2, б. в ОРЗД на Топлофикация София ЕАД е издадено и разпореждане за изпълнение исканията на субекта на данни за упражняване на правата му по чл. 15 и чл. 16 от Регламент (ЕС) 2016/679 и за отправяне до него на отговор на заявлението му за коригиране, както и пълен отговор за видовете и обхвата на обработваните за него лични данни. С оглед събраните доказателства и при изяснени факти по делото, първоинстанционният съд е приел, че обжалвания административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице с правен интерес, за което оспорвания акт е неблагоприятен. Разгледано по същество е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че КЗЛД е компетентен орган да установи незаконосъобразно обработване на лични данни на физическите лица и в проведеното административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора изразяващ се в предприетите действия на администратора на лични данни по подаденото заявление с вх. Г-5070 на 24.03.2021 г. по чл. 37б от Закона за защита на личните данни от Х. П. и допълнителното искане, съответно от 25.03.2021 г. В изпълнение на задълженията по чл. 12, пар. 3 ОРЗД Топлофикация София ЕАД е предоставила на Х. П. исканата информация с рег. Г-5070 от 25.03.2021 г., и по допълнителното искане съответно на 31.03.2021 г. От съдържанието на представените отговори е видно, че администраторът на лични данни е предоставил на субекта на лични данни исканата информация за вида и обема на личните данни, законовите основания за обработването на личните данни и на кои трети лица тези данни са разкрити. Налице са действията относно искането за коригиране по отношение на адреса на субекта на лични данни. Предоставена е информация на субекта на лични данни, че по отношение на искането за заличаване на лични данни е налице нормативно задължение за Топлофикация София ЕАД да съхранява личните данни на субекта в изпълнение на изискванията на чл. 38, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно което за дружеството е налице задължение да съхранява информация, касаеща финансовата отчетност. В допълнение на субекта на лични данни е предоставена информация, че след изтичане на посочения срок за съхранение и при липса на други законови основания за продължаване на срока за съхранение, личните данни на субекта се унищожават. Последователно в двата изпратени отговора към Х. П., Топлофикация София ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, е предоставило в пълнота информация по запитванията за обработването на личните данни на субекта и в срока без ненужно забавяне по чл. 12, пар. 3 ОРЗД. Следователно, правилен е извода на първоинстанционния съд, че Топлофикация София ЕАД е изпълнило задълженията си като администратор на лични данни по повод подаденото по чл.37б ЗЗЛД заявление за упражняване на правата по чл. 15-21 от ОРЗД от Х. С. П.. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК се споделят от касационната инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,