Решение № 8090 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 111/2018 г.

Решение № 8090 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 111/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. ЕКУЧУ [гражданство], против решение № 6680 от 15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9152/2017 г. по описа на Административния съд С. - град. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушение на съдебнопроизводствените правила, нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът не е съобразил, че в конкретния случай се касае за "субект на преследване " по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ЗУБ, "действия на преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 2 от ЗУБ и "причина "(мотиви) за преследване по смисъла на чл. 10, ал. 1, б. "д" от Директива 2011/95 ЕС. При постановяване на решението, не е направен задълбочен анализ на заявените обстоятелства и на събраните писмени доказателства, което е довело до необосновани изводи за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Димов оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Счита, че от представената справка се установява, че властите в КОНГО си сътрудничат с Върховния комисарят на бежанците и е осигурена възможност на организацията да работи свободно и да упражнява своя предмет на дейност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания от касационния жалбоподател. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – С. - град, е отхвърлена жалбата на П. Екучу, [гражданство], против Решение № 13744/11.07.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на основание за приложение на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Установено е, че майка му и двете му деца продължават да живеят в страната необезпокоявани, а баща му макар и арестуван е освободен на следващия ден. Работата на Екучу в Международната организация по миграция не се е отразила негативно по отношение на него. Съдът е приел още, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Екучу по смисъла на чл. 9 ЗУБ и затова, решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване на доводите на страните, намира, че решението на Административен съд С. - град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Противно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционния съд задълбочено е изследвал обстоятелствата относно бежанската история на Екучу, и е изложил обосновани, подробно мотивирани и законосъобразни изводи. След извършения подробен анализ на представените по делото доказателства и информация, обоснован и правилен е направеният извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Видно от Протокол № УП 19340/01.12.2016 г. от проведено с чужденеца интервю, той изрично е заявил, че не е арестуван или осъждан, както и че не му е оказвано физическо насилие. В рамките на интервюто настоящия касационен жалбоподател е посочил, че причина да напусне заедно със съпруга си страната си е неговата месторабота в МОМ свързана с реализацията на проект за реабилитация и интеграция на бежанци от Конго в съседна Гамбия. В тази връзка са се опитали да го вербуват да сътрудничи на разузнаването, но той отказал и затова се страхувал, че ще бъде преследван. Въпреки това той е напуснал страната си легално, заминал е за Русия заедно със съпругата си с туристическа виза и от там, двамата с фалшиви документи тръгнали за Белгия през Турция и България. Сам заявява, че целта му е да стигне до Белгия, тъй като там децата му могат да изучават френски език. Всичко посочено до тук обосновава извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри икономически условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, както се посочи, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано от съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Представената по делото в касационното производство справка вх. №МД-633/18.09.2018 г. не променя извода на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на касатора. Безпорно е, че гражданските власти полагат усилия в ДР Конго за спазване на човешките права, още повече, че от периода за който се твърди, че е имал неприятности в страната си са изминали 10 години. От друга страна семейството му, майка и двете му деца продължават да живеят безпроблемно в [държава]. Не се оспорва факта, а и от изявлението на касатора в с. з. се установява, че на съпругата му А. Дзимбу е отказан статут поради липса на предпоставките по ЗУБ, още повече че същата се е ползвала от основанията относими за П. Екучу. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, случаите, когато се касае до семейство, да се решават по идентичен начин с оглед запазване на целостта на семейството, и този факт не може да не се обсъжда и в това производство. По изложените съображения, съдът приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила решение № 6680 от 15.11.2017 г. постановено по адм. д. № 9152/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. Решението е окончателно.