Решение № 5195 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Т. Маринов от гр. Стара Загора, чрез процесуалния му представител адв. Цонева, срещу решение 393 от 09.11.2021г., постановено по адм. дело 140/2021г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 10 00 - 29 от 12.01.2021г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: покрита тераса към апартамент, находяща се в жилищен блок с административен адрес гр. Стара Загора, бул. Ген. Столетов 20, вх. 0, ет. 1, ап. 3, с идентификатор 68850.503.328.1.3 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Стара Загора, представляващ УПИ XXII 2238, кв. 78 по плана на гр. Стара Загора, собственост на община Стара Загора съгласно акт за частна общинска собственост, като извършен без строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че спорният обект е индивидуализиран в достатъчна степен, за да може безпротиворечиво да се разбере кой е нареденият за премахване строеж. Твърди в тази връзка допуснати нарушения с оглед на това, че липсват посочени размери на точно нареденото за премахване. Посочва освен това и че в заповедта не е посочено точно кои са липсващите строителни книжа, за да се приеме извършен строеж без такива. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на община Стара Загора. Ответникът Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрк. Желязкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и в рамките на предоставени му правомощия по закон, в съответната форма, с посочени правни и фактически основания и при точна индивидуализация на наредения за премахван обект. Посочил е и че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, спазена е процедурата. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие със закона, тъй като, тъй като е достигнал до извод, че е налице извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа и разрешение за строеж, съответно подлежи на премахване. Приел е, че е неоснователно възражението, че е изпълнено само остъкляване, за което не се изискват строителни книжа, тъй като от доказателствата е установено, че е изградена отделно и навън от външната фасада на жилищния блок тераса, която стъпва на допълнително сложени осем броя колони върху терена частна общинска собственост. Приел е и че от доказателствата, включително гласни такива, се установява, че такава тераса е съществувала и в годините назад, която обаче е погинала при пожар и отново е изградена през 2018г. в настоящия си вид. Посочил е, че в заповедта и в констативния акт административният орган е определил ясно кое представлява незаконният строеж, нареден за премахване, който се установява и от приетата по делото СТЕ, като обектът е индивидуализиран по местоположение, размери и конструктивни материали. Приел е, че от СТЕ се установява, че терасата е допълнително изградена и излиза извън фасадата на сградата. Приел е и че спорният строеж не е търпим по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършен извън времевия период, допустим по разпоредбата, който е 31.03.2001г. Поради това е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Изводът на АС гр. Стара Загора, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения както на административно производствените правила, така и във формата, са съответни на закона и събраните по делото доказателства. Правилен и обоснован е извода на съда, че в оспорения акт и в административната преписка по издаването му, включително надлежно съставения констативен акт, безспорно безпротиворечиво се индивидуализира нареденият за премахване строеж. Правилен е извода на съда, че същият е описан точно и ясно както по отношение на местоположението си, така и с размери и по отношение на използвани конструктивни материали, като не може да стане объркване относно това кой е нареденият за премахване обект. Оспореният административен акт е ясен и мотивиран, като съобразно ТР 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, мотивите могат да се съдържат и в административната преписка. В тази връзка в приобщения по делото констативен акт, включително с окомерни скици са дадени ясно и точно размерите и местоположението на наредения за премахване строеж. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението, поради това, че в оспорената заповед липсва посочване точно кои строителни книжа липсват. Нормата на чл. 225 ал. 2 т.2 ЗУТ, посочена като правно основание в заповедта, предвижда, че незаконен е строеж изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, като именно това са липсващите строителни книжа, за каквито в случая не се и твърди, че са налични. Неоснователно е възражението, че спорният обект е неправилно определен като тераса, тъй като не отговаря на понятието по § 5 т. 59 ДР на ЗУТ. Според тази разпоредба "Тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена, като в случая се касае за използваема площ, разположена върху колони, която правилно е описана като покрита, поради установеното на място. Т.е. правилно спорният обект е индивидуализиран като покрита тераса. Правилен е извода на съда, че спорният обект, представлява строеж, който като изграден без строителни книжа е незаконен, съответно е налице основанието на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ и същият е подлежащ на премахване. Правилен е извода на съда и че спорният строеж не е търпим, поради липса на условията по § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, тъй като от доказателствата се установява, че същият е изграден много след срока 31.03.2001г. залегнал в тази разпоредба, а именно през 2018г. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на отвеника по касация като основателно следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,