Решение № 15912 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2018 г.
ВАСV отделение22.11.2019 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ без уважение искането на Д. Димитров за допълване на решение № 11861/14.08.2019 г., постановено по адм. дело № 9367/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15912 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството по делото е образувано по касационната жалба на Д. Димитров, чрез пълномощника му адв. Димова, против решение № 3670 от 04.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2844/2014 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № СП-189 от 30.10.2013 г., издадена от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, по оплакването за нищожност. С решение № 11861/14.08.2019 г., постановено по адм. дело № 9367/2018 г., тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е оставил в сила обжалваното решение на АССГ, постановено по адм. дело № 2844/2014 г. Касационният съдебен състав е мотивирал извод за валидност, допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт, като е обсъдил наведените от касатора възражения във връзка с определения предмет на спора и обема на дължимата от съда проверка на процесната заповед, съобразно с процесуалното поведение на жалбоподателя. С "иск за допълнително решение към Решение № 11861/14.08.2019" касаторът по делото – Д. Димитров, чрез процесуалния си представител адв. Димова, е отправил искане за допълване на касационното решение на ВАС, постановено по адм. дело № 9367/2018 г., на основание чл. 250 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според искателя действително заявените от него претенции са били подменени по същество както от първоинстанционния, така и от касационния съдебен състав, което е довело и до произнасянето на съда с окончателно решение по непредявен иск. Искането по чл. 250, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 176, ал. 1 АПК е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК и от страна по делото. По същество същото е неоснователно, по следните съображения: Непълно е това съдебно решение, по което съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, с което е бил сезиран. В конкретния случай първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Димитров, имаща характер на жалба, с наведени доводи за незаконосъобразност на заповед № СП-189 от 30.10.2013 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Предвид подаването й извън преклузивните срокове по АПК за оспорване, съдът е ограничил дължимата по реда на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК проверка до установяване наличието или липсата на основания по чл. 146 АПК, водещи до нищожност на оспорения индивидуален административен акт. С решението, чието допълване се иска, тричленен състав на ВАС, пето отделение е обсъдил изцяло формираните от първоинстанционния съд фактически установявания и правни изводи, в това число относно предмета на спора и търсената съдебна защита, ограничаваща се до проверката за действителност на процесната заповед. В обхвата на касационния инстанционен контрол е включена проверка за валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт. С диспозитива на решението е формирана воля по целия предмет на касационното оспорване. В настоящия случай не се доказва наличие на основанието по чл. 176 АПК. За да е налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по направеното искане в неговата цялост, т. е. да е налице абсолютна липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно спорния по делото предмет като цяло или в отделна негова част. Предметът на спора се определя въз основа фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата, и от съдържанието на претендираното право. По така определения предмет на спора сезираният съд дължи проверка, която обаче следва да бъде съобразена с императивните правила на процесуалния закон. В случаите на просрочие на жалбата срещу административен акт с оплакване за неговата незаконосъобразност, съдът дължи проверка единствено относно валидността на последния, с аргумент от чл. 168, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 149, ал. 5 АПК. По изложените съображения, не се установява с решение № 11861/14.08.2019 г. по адм. дело № 9367/2018 г. по описа на ВАС, тричленният състав на пето отделение да е пропуснал да се произнесе по някой от елементите на спорния предмет по делото, поради което съдът счита, че не са налице основания за допълване на решението. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение