Решение № 2247 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2012 г.

Решение № 2247 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. София против решение № 15 от 03.01.2012 г. по адм. дело № 8617/2011 г. Административен съд София - град в частта, в която агенцията е осъдена да заплати на Ирина Антониева Кьосева сумата 4732.91 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за периода 21.08.2009 г. - 18.05.2010 г., през който не е работила или е заемала по - ниско платена длъжност, заедно с лихва в законния размер, считано от 04.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 764.00 лв. разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и моли да бъде отменен, като се постанови нов акт по същество, с който исковете против агенцията да бъдат отхвърлени. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд приема, че ищцата има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заповед № ЧР-390/20.08.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която служебното правоотношение на Кьосева е прекратено, е отменена с решение № 86 от 15.12.2009 г. по адм. дело № 6139/2009 г. на Административен съд София - град, влязло в сила на 18.03.2010 г. С отмяната на заповедта, за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания по-горе текст за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато през част от десетмесечния период незаконно уволненият служител е назначен на по-ниско платена работа, същият има право на разликата между получаваното възнаграждение и това, което би получил, ако не беше уволнен. В случая през периода 21.08.2009 г. - 17.01.2010 г. след уволнението Кьосева не заема държавна служба и не получава трудово възнаграждение (доказателства за обратното не са ангажирани), а за времето от 18.01.2010 г. до 18.05.2010 г. работи по служебно правоотношение и получава по-ниско възнаграждение. Поради това правилно е преценено, че изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл по отношение на ищцата са изпълнени и същата има право на обезщетение за посочения в исковата молба период (предвиденият в закона десетмесечен период след уволнението е до 21.06.2010 г.) в размер на брутната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно за периода 21.08.2009 г. - 17.01.2010 г. и в размер на разликата между получаваното възнаграждение като държавен служител и това, което би получила, ако не беше уволнена за периода 18.01.2010 г. - 18.05.2010 г. На това основание и след съобразяване с ангажираните доказателства за брутната заплата на служителката към 18.03.2010 г. - момента на признаване на уволнението за незаконно, включително със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза, правилно съдебният състав приема, че Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на ищцата, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл сумата 4168.03 г. за периода 21.08.2009 г. - 17.01.2010 г., през който не е работила и сумата 564.88 лв. за периода 18.01.2010 г. - 18.05.2010 г., представляваща разликата между получаваното и дължимото възнаграждение или общо за целия претендиран период от 21.08.2009 г. до 18.05.2010 г. сумата 4732.91 лв. Задължението е парично, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) правилно съдебния състав приема, че при неизпълнение длъжникът дължи лихва в законния размер, считано от деня на забавата, която настъпва от поканата (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В случая изпълнителната агенция е поканена да изплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с подаване на исковата молба на 04.10.2011 г. От тази дата агенцията е в забава и дължи обезщетение на това основание в размер на законната лихва върху главницата. В частта за разноските решението на съдебния състав също е законосъобразно. Размерът на разноските е правилно определен съобразно с уважената част на иска и действително направените разходи по водене на делото от Кьосева съгласно ангажираните в този смисъл доказателства. На тази база правилно е преценено, че изпълнителната агенция следва да заплати на Кьосева сумата 764.00 лв. разноски по делото. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и на са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 500.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,