Решение № 13739 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2016 г.
ВАСV отделение09.11.2018 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3897 от 8.06.2016 г. по адм. дело № 8881 по описа за 2015 г. на административен съд - София град в частта, с която е отменен мълчалив отказ на "Софийска вода" АД по заявление от 14.07.2015 г. на Б. М. подадено по реда на Закона за защита на личните данни. ВРЪЩА делото на Административен съд - София град да се произнесе по реда на чл. 248 от ГПК по искането на "Софийска вода" АД за изменението на решението в частта му за съдебните разноски и по искането на Б. М. за присъждане на съдебни разноски по реда на чл. 226 от АПК. ОСЪЖДА "Софийска вода" АД да заплати на Б. М. сумата 600. 00 лв., съдебни разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13739 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт П. Гаджев, процесуален представител на изпъл. директор на "Софийска вода" АД, срещу решение № 3897 от 8.06.2016 г. по адм. дело № 8881 по описа за 2015 г. на административен съд - София град. С него по жалба на Б. М. е отменен мълчалив отказ по повод заявление от 14.07.2015 г. по реда на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, включително и в частта за съдебните разноски, с отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Б. М. оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Г. Аргиров. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от Б. М. срещу мълчалив отказ на "Софийска вода" АД да се произнесе по негово заявление по реда на чл. 28 от ЗЗЛД за предоставяне достъп до отнасящите до него лични данни. Същото е доставено до администратора на лични данни на 16.07.2015 г. С писмо от 30.07.2015 г., адресирано до лицето, администраторът го уведомява, че обработва лични данни, на основание чл. 4, т. 3 от ЗЗЛД. В него е посочено, че в заявлението лицето не е посочило адрес на недвижимия имот, за да му се даде подробна информация относно дължими суми за предоставена услуга по водоснабдяване. Административният съд се е позовал на легалното определение за "лични данни", на правото на физическите лица на достъп до отнасящи се за тях лични данни, както и на условията и реда за упражняване на същото. Срещу това право е задължението на администраторите на лични данни да се произнесат с изричен акт и в определен срок по подадено заявление, при съобразяване с предпочитана форма за предоставяне. Според съда дружеството като администратор е задължено да се произнесе с изричен акт по чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД, в срока затова. В случая това не е направено, поради което е налице мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Това се обуславя от една страна от качеството на дружеството като администратор на лични данни, така и от законовото му задължение да се произнесе като такъв. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено. Не може да бъде споделено основното касационно възражение, че е налице изрично произнасяне с цитираното писмо, понеже същото няма характер на акт по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗЗЛД. Административният орган е следвало да остави заявлението без движение и да укаже на заявителя да отстрани нередовността на последното, а след изпълнение на указанията му, да се произнесе по него с оглед на компетентността си и в изпълнение на законовото си задължение. По повод жалбата в частта за размера на съдебните разноски присъдени в първоинстанционното производство, както и по повод претендираните съдебни разноски от ответната страна по касационната жалба, направени в проведеното частно съдебно производство по адм. дело № 1940/2016 г. делото следва да се върне за произнасяне на АССГ по реда на чл. 248 от ГПК. За настоящото производство съдебни разноски се дължат на ответната страна по касационната жалба за осъществена адвокатска защита - изготвяне на писмен отговор по касационната жалба и на писмена защита в размер на 600. 00 лв., съгласно представеното пълномощно за настоящата инстанция, договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение