Решение № 7957 от 18.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на П. Хараланов, подадена чрез адв. Д. Топалов, против решение 3 от 04.01.2023 г., постановено по адм. дело 2492/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) Р- 03000320000311-091-001 от 10.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 253/20/17.05.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление ((ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за реализиране на отговорността на управителя на Дейлайт бар 16 ЕООД за задължения на дружеството, което е управлявал през ревизирания период. Сочи се, че в края на всеки ревизиран период, дружеството е разполагало с повече финансови средства отколкото са били задълженията към държавата. Всички декларации, с които са декларирани процесните задължения, са подавани с електронен подпис от счетоводна къща Бултакс, а не от управителя, поради което не може да се приеме еднозначно, че той е знаел за текущите задължения или умишлено е отклонявал средства. Изложени са доводи, че е недопустимо въз основа на подадени декларации да се вменява задължение на управителя по чл. 19 ДОПК. За да бъде реализирана отговорността по чл. 19 ДОПК задълженията трябва да са установени с влязъл в сила ревизионен акт или акт за установяване на съответното публично вземане по чл. 106 ДОПК или по чл. 107 ДОПК, издаден от компетентен орган, по аргумент на чл. 165 ДОПК. Твърди се, че ревизиращите органи сами са констатирали, че в края на 2016 г. в касата на дружеството има над 50 000 лв. Не са описани активите на дружеството към 2016 г., за да се приеме за обоснован изводът, че е налице предпоставката за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Сочи се, че в ревизионното производство не е установена началната дата, от която се твърди, че дружеството би попаднало в ситуация на неплатежоспособност, респективно свръхзадлъжнялост. По делото не е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. Твърди се, че отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК не включва лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци. С касационната жалба е направено оплакване, че съдът не дал конкретни и ясни указания относно релевантните за изхода на спора факти и разпределението на тежестта за тяхното установяване между страните. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и възраженията на страните.

В хода на настоящото производство касаторът, представляван от адв. Топалов, с писмено заявление моли съда да отмени обжалваното решение по подробно изложени в същото аргументи. Претендира присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът директор на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Недялкова Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил РА Р- 03000320000311-091-001 от 10.08.2020 г., издаден на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 253/20/17.05.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с който е ангажирана отговорността на П. Хараланов по чл. 19 ДОПК, като са установени следните задължения: отговорност за КД по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2016 г. за задължения на Дейлайт бар 16 ЕООД в размер на 3 428.30 лв. и лихви 1 169.52 лв.; отговорност за данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за м.11.2016 г. за задължения на Дейлайт бар 16 ЕООД в размер на 2 554.56 лв. и лихви в размер на 947.39 лв.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за задължения на Дейлайт бар 16 ЕООД в размер на 956.20 лв. - главници и лихви в общ размер на 362.49 лв. за м.07-м.12.2016 г.; отговорност за ДОО - за осигурители за задължения на Дейлайт бар 16 ЕООД в размер на 2 055.89 лв. - главници и лихви в общ размер 796.94 лв. за м.06 - м.11.2016 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за задължения на Дейлайт бар 16 ЕООД в размер 929.22 лв. - главници и лихви в размер на 360.22 лв. за м.06 - м.11.2016 г.; отговорност за ДЗПО Универсален пенсионен фонд - за осигурители за задължения на Дейлайт бар 16 ЕООД в размер на 580.75 лв. - главници и лихви в размер на 225.11 лв. за м. 06 - м. 11.2016 г.

По време на ревизията е установено, че на 03.06.2016 г. в Търговския регистър е вписано учредяването на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование Дейлайт бар 16, с капитал 100 лв. и едноличен собственик, управляващ и представляващ П. Хараланов. Ревизираното лице в различни периоди е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК със следните дружества: Дейлайт бар 16 ЕООД - притежава 100% от дяловете в периода от 03.06.2016г. до 22.02.2017г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д. Борисов - безимотно, социално слабо лице, притежаващо над 150 дружества със задължения и същият е вписан и като управител на дружеството, чиято основна дейност е стопанисването на питейно заведение, находящо се в гр. Варна.; Дейтайм ЕООД - притежава 100% от дяловете от първоначалната регистрация - 11.10.2016 г.; Джи Би Тайм ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 17.10.2016 г. до 15.04.2019 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на П. Любенов; Стебар ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 25.09.2011 г. до 21.12.2016 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д. Борисов; Корпус 3 ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 05.08.2009 г. до 08.07.2015 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д. Борисов; Вила Дей ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 08.08.2012 г. до 05.04.2017 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д. Борисов; Пин Код ООД - притежава 34% от дяловете в периода от 19.12.2012 г. до 05.04.2017 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д. Борисов; Фортекс Ю ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 05.01.2010 г. до 29.01.2013 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Г. Тодорова; Формула груп ООД - притежава 49% от дяловете в периода от 05.03.2014 г. до 05.04.2017 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Д. Борисов; Тримекс 07 ООД - притежава 25% от дяловете в периода от 26.11.2007 г. до 13.07.2013 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Н. Йорданов; Юниън ПД ООД - притежава 50% от дяловете в периода от 21.07.2010г. до 17.01.2013 г., когато е извършено прехвърляне на дяловете на Фортекс 10 ООД; Колидж груп ЕООД - притежава 100% от дяловете от първоначалната регистрация - 26.06.2019 г. Дружествата осъществяват дейност в питейни заведения и такива за бързо хранене във верига заведения от 2007 г., не внасят дължимите данъци и осигурителни вноски и в повечето случаи при предприемане на изпълнението на принудителни мерки за събирането им или възлагането на контролни производства от страна на администрацията, собствеността върху дяловете на дружествата се прехвърля на безимотни лица. Дейността в обектите продължава да се осъществява с новоучредени дружества, като фискалните устройства се пререгистрират, персоналът се преназначава в новите дружества и се ползват същите доставчици и наемодатели.

Установено е, че за обект кафе-бар Дейлайт в гр. Варна, ул. Феликс Каниц 50, има регистрирано едно фискално устройство, което се пререгистрира последователно от стопанисващите обекта дружества, а именно: за периода от 25.01.2012 г. до 18.10.2013 г. е регистрирано на Юниън ПД ООД, за периода от 18.10.2013 г. до 16.07.2015 г. - на Корпус 3 ООД, за периода от 17.07.2015 г. до 10.06.2016 г. - на Дейлайт груп ЕООД, за периода от 10.06.2016 г. до 29.11.2016 г. - на Дейлайт бар 16 ЕООД, за периода от 29.11.2016 г. до 21.12.2017 г. - на Дейтайм ЕООД и от 21.12.2017 г. е регистрирано на Макстайм ЕООД. Въз основа на тези констатации, приходните органи са приели, че действията на П. Хараланов, в качеството му на управител, са умишлени и целенасочени, като целта е осъществяване на дейност до натрупване на неплатени задължения и предприемане на действия от контролните органи на НАП.

Органите по приходите са обсъдили събраните по време на ревизията доказателства, вкл. писмените обяснения, представени от лица, назначени по трудов договор в Дейлайт бар 16 ЕООД /О. Волошин, М. Иванов, И. Полякова и Й. Ангелова/, както и тези на ревизираното лице, и са формирали извод, че жалбоподателят е подписвал трудовите договори, давал е нареждания на персонала и е изплащал трудовите възнаграждения. Същият, в качеството си на управител, е подписвал договорите и документите с контрагентите. Установено е, че е налице намаление на имуществото на Дейлайт бар 16 ЕООД чрез теглене на пари от банковите сметки, които не са постъпили в касата на дружеството. Предвид установеното, че единствено жалбоподателят е имал достъп до паричните средства на дружеството и е събирал оборотите от дейността на обекта, липсата на представени документи и доказателства, че сумите са отразени в счетоводството на дружеството по дебита на сч. с/ка Каса, е констатирано, че лицето е отклонявало парични средства, като по този начин имуществото на дружеството е намаляло и то е претърпяло загуба. По данни от счетоводния баланс към 31.12.2016 г. в касата на дружеството паричните средства са били 35 000 лв., а публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за процесната 2016 г. са в общ размер на 11 000 лв. Прието е, че ревизираното лице, в качеството му на управител на Дейлайт бар 16 ЕООД, не е погасявало натрупаните задължения на дружеството от търговската дейност, нито е предприел действия за отсрочването или разсрочването им, което е проява на бездействие, както и не е уведомил, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност и не е открил производство по несъстоятелност, поради което е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да декларира.

Установено е, че за периода, през който П. Хараланов е управител на Дейлайт бар 16" ЕООД, дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения, ведно с начислените лихви до датата на издаване на РА, както следва: - задължения за корпоративен данък общо в размер 4597,82 лв.; - задължения по Декларация образец 6 - ДОО общо в размер 2 852,83 лв.; - задължения по Декларация образец 6 - ЗОВ общо в размер на 1 289,44 лв.; - задължения по Декларация образец 6 - ДЗПО-УПФ общо в размер на 805,86 лв.; - задължения по Декларация образец 6 - ДДФЛ общо в размер на 1 318,69 лв.; - задължения по СД по ЗДДС - ДДС общо в размер на 3 501,95 лв. Посочените задължения са декларирани от Дейлайт бар 16" ЕООД с Годишна данъчна декларация по ЗКПО, Декларации образец 6 и справка-декларация за ДДС, поради което органите по приходите са приели, че П. Хараланов е знаел, че дружеството има задължения за данъци и осигурителни вноски, които към датата на издаване на обжалвания ревизионен акт не са погасени.

Органите по приходите са приели, че е налице фактическият състав, пораждащ отговорност по чл. 19 от ДОПК, при кумулативно наличие на следните факти:

-жалбоподателят е субект на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на Дейлайт бар 16 ЕООД, в периода 03.06.2016 г. - 31.12.2016 г., в който са формирани ликвидни и изискуеми задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски, за които лицето е знаело;

-същият е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;

• Хараланов е теглил суми от банковите сметки на дружеството, за които не са представени доказателства, че са постъпили в касата на същото, с което са отклонени парични средства и като следствие имуществото на дружеството е намаляло;

-жалбоподателят е съхранявал парите в брой от дейността на дружеството, които към 31.12.2016г. двукратно превишават публичните задължения на дружеството, но не ги е погасил;

-формирането на неплатени задължения е целенасочено, умишлено и недобросъвестно търговско поведение, което се проявява и при управлението на други дружества, представлявани от Хараланов, като впоследствие са прехвърляни дружествените им дялове на безимотни социално слаби лица;

-като резултат от поведението му по недобросъвестното плащане от имуществото на Дейлайт бар 16 ЕООД не са погасени дължими данъци и ЗОВ;

-налице е неуспешно проведено принудително изпълнение по изпълнителното дело спрямо Дейлайт бар 16 ЕООД, поради установена липса на имущество, което да обезпечи задълженията за данъци и осигурителни вноски.

Предвид горното ревизиращият екип е приел, че са налице основания за прилагането на отговорност по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК спрямо жалбоподателя за несъбраните задължения на Дейлайт бар 16 ЕООД в общ размер на 14 366,59 лв. (главници и лихви) за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016г.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, като в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С оглед безспорно установеното обстоятелство, че през периода от 03.06.2016г. до 22.02.2017г. жалбоподателят е бил едноличен собственик на капитала и управител на Дейлайт бар 16 ЕООД, административният съд е приел, че е налице е първата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК. Съдът се е позовал на писмените обяснения на ревизираното лице, в които е заявил, че търговската дейност, както и подписването на договори, фактури и протоколи, са се осъществявали от него като управител на дружеството, той се е разпореждал и с финансовите средства, подписвал е платежните документи, трудовите договори и заповедите за освобождаване.

Съдът е приел за установена и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК - лицето да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да знае или е следвало да представи на органите по приходите. Представляваното от жалбоподателя дружество е носител на задължения по подадени ГДД по ЗКПО за 2016г., декларации обр. 6 и СД по ЗДДС в периода на управлението му, като същият е бил запознат с размера на задълженията за данъци и осигурителни вноски, но не е предприел никакви действия за погасяването им. Административният съд е посочил, че дружеството е декларирало задължения, които не е обслужвало, което представлява предпоставка за наличие на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая още от м.06.2016г., т.е. от учредяването му, дружеството не е погасявало задълженията си към бюджета, което продължава до продажбата на дружествените дялове през м.02.2017г. Поради това съдът е приел, че управителят на Дейлайт бар 16 ЕООД е укрил факти и обстоятелства, относно неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на дружеството, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация. Като не е уведомил за действителното финансово състояние на дружеството данъчната администрация, жалбоподателят е препятствал събирането на натрупаните публични задължения. Той е оперирал с единствените реални активи, а именно паричните средства на дружеството- в брой и по банковите сметки, като е отклонявал същите от дружеството, преди прехвърлянето на дружествените дялове.

Въз основа на събраните доказателства АС Варна е приел за установено по безспорен начин, че жалбоподателят съзнателно и целенасочено е осъществил действия, водещи до невъзможност да се съберат публичните задължения на представляваното и управлявано от него дружество, поради което е формирал извод за наличие и на четвъртата предпоставка за реализиране на отговорност по чл.19 ал.1 ДОПК.

Доказана е според съда и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на дружеството. От дирекция Събиране при ТД на НАП Варна са предприети мерки за обезпечаване на задълженията на дружеството, образувано е изпълнително дело за събирането им, изпратено е Съобщение за доброволно изпълнение и са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в Банка ДСК АД и Централна Кооперативна банка. Установено е, че дружеството не притежава активи, банковите сметки са без авоари и са служебно закрити от ДСК АД и ЦКБ АД. Задълженията по образуваното изпълнително дело в размер на 16 839,73 лв. са приети за трудно събираеми, т.е. същите не могат да бъдат събрани от дружеството и следва да се предприемат действия по чл.19 от ДОПК.

Съдът е приел за доказано и наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на жалбоподателя на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. По безспорен и категоричен начин е установено качеството на лицето, чиято отговорност е ангажирана - управител на Дейлайт бар 16 ЕООД, както и обективната невъзможност за събиране на установените публични задължения.

Административният съд е приел за установено по категоричен начин, че жалбоподателят като управител на дружеството се е разпореждал с паричните му средства, като е теглил от банковите сметки суми в общ размер на 4 990 лв., като не са представени доказателства за последващото разпореждане с тези суми и че същите са останали в патримониума на Дейлайт бар 16 ЕООД, било то под формата на касова наличност или вземания от трети лица. Не са налице доказателства, че тези суми са разходвани за дейността на дружеството и че са постъпили в касата. Разпореждането със сумите е извършено в периоди, когато дружеството е имало налични публични задължения, но управителят не е използвал същите за погасяването им. С действията си управителят на Дейлайт бар 16 ЕООД е извършил недобросъвестно плащане в пари от имуществото на задълженото лице в собствена полза, което представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО.

Въз основа на справка за данните от отчетите на регистрираните фискални устройства, съдът е приел, че дружеството е реализирало оборот в размер на 90 894,17 лв. до 29.11.2016г., когато е пререгистрирано ЕКАФП на Дейтайм ЕООД - следващото дружество, стопанисващо обекта. В счетоводния баланс на Дейлайт бар 16 ЕООД към 31.12.2016г. са посочени като налични в касата 35 хил. лв., но не са представени доказателства, че паричните средства са били действително налични в касата на дружеството към датата на продажбата или че са предадени на новия собственик, т.е. жалбоподателят ги е отклонил в своя полза. Според административния съд, поведението му обоснова и наличието на причинно- следствената връзка между действията по отчуждаване на имущество и неплащането на установените публични задължения. Недобросъвестността при приложението на нормата на чл.19, ал.2 от ДОПК се свързва със знанието за съществуващо задължение. При наличие на такова знание, извършването на действия по намаляване на имуществото на задълженото лице, с което се избягва плащането на задълженията, обосновава наличието на недобросъвестност. В случая като управител жалбоподателят е знаел за съществуващите задължения на дружеството за процесните данъчни периоди, а извършените действия по теглене на суми от банковите сметки и разпореждането с паричните средства в брой са недобросъвестни, тъй като е съзнавал, че с тези действия влошава финансовото му състояние, с което е целял избягване на плащането на публичните задължения, тъй като Дейлайт бар 16 ЕООД не разполагало с други активи. Налице е причинно-следствена връзка между действията на ревизираното лице и несъбираемостта на задълженията на дружеството.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, по следните мотиви на касационната инстанция:

С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на установените публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да ги докаже, съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

По делото е безспорно установено, че е налице първият елемент от описания фактически състав, както и обстоятелството, че е невъзможно събирането на установените публични вземания чрез изпълнение насочено срещу имуществото на дружеството.

Не се споделят от настоящия съдебен състав мотивите на първоинстанционния съд за наличие на останалите кумулативно предвидени предпоставки за реализиране отговорността на Хараланов на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Не е доказано по категоричен начин твърдението на ревизиращите органи, че управителят Хараланов е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация. Органите по приходите, чиято е доказателствената тежест, не са установили моментът, от който дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, респ. от който управителят е следвало да обяви това обстоятелство пред приходната администрация. Същевременно, ревизиращият екип е установил, че Дейлайт бар 16 ЕООД е разполагало, по данни от счетоводния баланс към 31.12.2016 г., с паричните средства в размер на 35 000 лв., като публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за процесната 2016 г. са в общ размер на 11 000 лв. Ревизиращите органи изрично са приели, че П. Хараланов е съхранявал парите в брой от дейността на Дейлайт бар 16" ЕООД, които към 31.12.2016г. двукратно са превишавали размера на публичните задължения на дружеството, но не ги е погасил. Следователно, недоказано е твърдението за свръхзадълженост на дружеството по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон, съгласно който търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Наличието на недобросъвестно поведение на управителя, изразяващо се в съхранение на паричните средства на Дейлайт бар 16" ЕООД и непогасяването на изискуемите му публични задължения, не може да обоснове по категоричен начин извод, че дружеството е било в неплатежоспособност и че са били налице основания за обявяването му в несъстоятелност.

Дори да се приеме за доказана тезата на ревизиращите органи, споделена и от АС - Варна, че с поведението си управителят на дружеството е извършил действия по укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да обяви пред приходната администрация, в случая не е доказано наличието на другия кумулативен елемент на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК наличието на причинно-следствена връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци. В тази насока не са изложени конкретни мотиви както от ревизиращите органи, така и от административния съд, каква е връзката между недекларирането на твърдяната неплатежоспособност/ свръхзадълженост на дружеството и невъзможността за събирането на публичните му задължения.

По приложението на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК:

Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице кумулативно и в случая те са установени от органите по приходите въз основа на събраните при ревизията доказателства. По делото не се спори, че за периода от 03.06.2016 г. до 22.02.2017 г. П. Хараланов е бил управител на Дейлайт бар 16 ЕООД. Към този момент са установени и процесните задължения, за събирането на които е образувано изпълнително производство, връчени са покани за доброволно изпълнение, но е установено, че дружеството не притежава активи и банкови сметки за обезпечаване на дълга. Задълженията на задълженото лице не са погасени.

Установено е по категоричен начин, че през ревизирания период от касата на дружеството и от банковата му сметка са разходвани средства, като Хараланов не е ангажирал доказателства за наличието на основания, свързани с дейността на Дейлайт бар 16 ЕООД, за разпореждането с тези средства. Доказано е, че управителят е единственото лице, което представлява и управлява дружеството, запознато е със задълженията му и има достъп до сметките му, както и до наличните пари в брой. С действията по теглене на парични суми от сметките на дружеството, липсата на налични парични средства в брой и липсата на доказателства, че разполагаемите парични средства са използвани за икономическата дейност на Дейлайт бар 16 ЕООД е намалено имуществото на дружеството, като не са погасени задълженията му към фиска.

Обосновано е прието от административния съд, че разходването на парични средства от касата съставлява скрито разпределение на печалбата по дефиницията на § 1, т. 5, б. а ЗКПО, при положение че тези средства не са разходвани за дейността на дружеството. Управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на Дейлайт бар 16 ЕООД и е следвало да не извършва действия, които биха попречили да бъдат погасени публичните му задължения за данъци и осигуровки.

Правилно е прието от административния съд, че в резултат на недобросъвестните действия на управителя имуществото на дружеството е намаляло по начин, при който събирането на дълга е квалифицирано от публичния изпълнител като трудно събираемо. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че управителят е знаел за непогасените и изискуеми публични вземания, респективно доказана е причинно следствената връзка между извършените разпоредителни действия по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК с непогасяването на задълженията.

Отговорността на жалбоподателя за невнесените и изискуеми задължения на Дейлайт бар 16 ЕООД е до размера на намалението на финансовите активи на дружеството - 4 990,00 лв. изтеглени в брой от банковите сметки, и наличните 35 хил. лв. към 31.12.2016г. Задълженията на дружеството са в по-малък размер, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е изпълнено и изискването на чл.19, ал. 4 ДОПК .

Правилно съдът е приел процесния РА за законосъобразен и в частта на установените задължения за лихви. С тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., на ОСС на ВАС, е прието, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-1/21 г., поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни.

Неоснователно е възражението, че е недопустимо отговорността по чл. 19 ДОПК да бъде ангажирана въз основа на подадени декларации. Отговорността на управителя в случая е ангажирана за задължения произтичащи от декларирани, но невнесени задължения по декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, чл. 201, ал. 1 и чл. 246 ЗКПО, декларации обр. 6 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. и със СД по ЗДДС, които са изпълнително основание, по аргумент от чл. 105 и чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. В приложимите разпоредби не е посочено изискване задълженията да са установени с влязъл в сила ревизионен акт или акт за установяване на задължения, за да бъде установена отговорността на управителя за задължения на дружеството. Отговорността на лицата по чл. 19 ДОПК може да се отнася и до задължения на дружеството, произтичащи от подадени от последното декларации по съответния материален закон (СД по ЗДДС, декларации обр. 6 и др.), какъвто е настоящият случай, което не води до незаконосъобразност на оспорения РА, в който смисъл е и константната практика на ВАС ( решения по адм. дело 14174/2018 г., адм. дело 14823/2018 г., адм. дело 9822/2021 г. и др.).

Съдът е извършил всестранен и пълен анализ на представените доказателства и правилно е установил релевантните за спора факти, а оплакването на касатора в тази насока е неоснователно.

Решението на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 692.99 лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,