Решение № 110 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 743/2009 г.

Решение № 110 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 743/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от името на осъдената М. Н. И. от Русе по чл. 420, ал. 2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 103/25.06.2009 г. по ВНОХД № 255/2009 г. на Окръжен съд - Русе на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се изменяване на атакуваното въззивно решение и намаляване на размера на наказанието й близко до законовия му минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъдената И., чрез договорно наетия си защитник адв. М. Марковски от САК моли да бъде уважено направеното искане. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 46/14.04.2009 г., постановена по НОХД № 700/2009 г. на Районен съд - Русе отговорността на подсъдимата М. Н. И. от Русе е ангажирана за извършено на 22.12.2008 г. в Русе престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимата с оплакване за явната несправедливост на наложеното й наказание с искане за изменяването й и намаляването му към законовия минимум, но с въззивното решение тя е потвърдена. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: При условията на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, при признание от страна на осъдената на основание чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от достатъчно и годни доказателства и доказателствени средства по делото, фактите от кръга на тези по чл. 102 от НПК, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, с основание са вложени в основата на осъдителната за И. присъда, като в техните рамки правилно е приложен материалният закон - чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "б" от НК, извършила деянието при условията на опасен рецидив, след като е била осъждана 2 и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, които са били изтърпени ефективно до 30.05.2006 г., а деянието по последното й осъждане, предмет и на искането й по настоящето производство, е в срока по чл. 30, ал. 1 от НК. При това положение, няма основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а и такива не се навеждат. Единственото поддържано в искането основание е това за явната несправедливост на наложеното на осъдената И. наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, което тя следва да изтърпи ефективно при първоначален строг режим. Доводите в искането касаят подценяване на процесуалното й поведение, като веднага предала доброволно на разследващия орган откраднатия мобилен телефон и възстановила щетите на пострадалата, съдействала за разкриване на обективната истина по делото, искрено се разкайвала за извършеното, към което била подтикната от изпитваните финансови затруднения заради грижата за три малолетни деца, обстоятелства, останали вън от вниманието на съдилищата, поради което наложеното й и потвърдено от въззивната инстанция наказание се явявало прекомерно тежко както за нея, така и с отрицателен ефект върху отглеждането и възпитанието на последните. Счита се, че са налице само многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, даващи основание за налагане на значително по-ниско по размер наказание, каквото би било близкото до законовия минимум за това престъпление. Всичко това е било съобразено от въззивната инстанция. Безспорно, грижата за три невръстни деца е тежко бреме за родителя в условията на финансова криза, но раждането и отглеждането им не е попречило тя да има твърде богато престъпно минало, видно както от свидетелството й за съдимост, така и от справката за полицейска регистрация. Вместо трудова реализация, жалбоподателката е избрала пътя на извършител на противоправни деяния, като въпреки изтърпяното наказание не се е поправила и превъзпитала. Възстановяването на телефона на пострадалата в достатъчна степен е отчетено като смекчаващо обстоятелство, но то, както и признанието на вината й съвсем не е станало доброволно, а като резултат на разкриването й от органите на полицията след преглеждане записа от охранителните камери. Прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът в достатъчна степен е отчел личната й обществена опасност, като не се спори за тази на извършеното от нея. Няма основание за смекчаване на отговорността й. С оглед на изложеното, искането на осъдената И. за изменяване на влязлото в сила въззивно решение и намаляване по реда за възобновяване на делото на размера на наложеното й наказание се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение