Решение № 4365 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2011 г.

Решение № 4365 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните срещу решение № 13635 от 15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2078/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № 44-11 от 21.01.2010 г. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон и моли да бъде отменено. Излага твърдения, че необосновано тричленният състав е приел, че Тричкова не е осъществила визираните в заповедта дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина. Ответницата, през процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение, с което решението на тричленния състав на Върховния административен съд (ВАС) да бъде оставено в сила. В представени писмен отговор подробно излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил посочената по-горе заповед, с която на Радинка Тричкова - заместник началник на Общинска служба Земеделие - Панчарево, Областна дирекция "Земеделие" - София-град към министерство на земеделието и храните е основание чл. 89, ал. 2, т. 1 Закона за държавния служител е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Правилно тричленния състав, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и при неспазване на изискванията за форма на акта. Законосъобразен и обоснован е изводът в обжалваното решение, че в конкретния случай административния акт е издаден в нарушение на изискуемата се от закона форма, като в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. т. 4 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). От приложената по делото административна преписка се установява, че в обжалваната заповед не са посочени извършените от Тричкова нарушения с конкретизация по дата, място и обстоятелствата, при които са извършени. Не са посочени и доказателствата, от които се установява извършването на тези нарушения, както и служебните задължения, които Тричкова е нарушила. Изложените в заповедта мотиви съдържат посочване на преписки на Общинска служба по земеделие Панчарево, в които има допуснати нарушения, но както правилно е посочено в обжалваното решение не е конкретизирано какво нарушение е допуснала служителката по всяка една от тях и какво нарушение на служебните й задължения представлява това. Правилен е и изводът на съда, че от съдържанието на обжалваната пред него заповед не може да бъде установено нарушение на чл. 21 ЗДСл. Доколкото в същата не са посочени конкретните действия или бездействия на държавната служителка не може да бъде изведен извод, че тя не е изпълнявала задълженията си точно, безпристрастно и в съответствие със законите. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга служебни правомощия от страна на Тричкова. В случая при липсата на конкретно посочени нарушения, извършени от Тричкова следва, че законосъобразно тричленният състав е приел, че оспорената заповед е издадена без да се изпълнени изискванията на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Липсата на конкретно посочване в заповедта на нарушения, извършени от служителката препятстват извеждането на извод за извършването на дисциплинарно нарушение, изразено в неизпълнението на служебни задължения по длъжностната й характеристика. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при втора колегия,