Решение № 1719 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14128/2016 г.

Решение № 1719 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14128/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на З. Ф., гражданин на П., депозирана чрез процесуален представител адв. Д. срещу Решение № 6974/10.11.2016 г. по адм. дело № 9541/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се, че решението е неправилно и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не взел предвид събраните по делото доказателства и дал вяра на доказателствата представени от ответната по делото страна. Търси се отмяна на оспорения съдебен акт, като се иска постановяване на ново решение от настоящата инстанция. Ответната по жалбата страна дава становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционния акт за правилен, постановен при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Моли да бъде оставен в сила. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на З. Ф., гражданин на П. срещу Решение № 8085/13.09.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето. Оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е приел, че в хода на административното производство не са събрани доказателства, които да дадат на административния орган основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на Ф.. Формулирани са изводи, свързани с приложимите материалноправни норми, както и относно правилността и законосъобразността на процедурата, проведена от административния орган в хода на производството по издаване на оспорената пред него решение. Подробно са обсъдени представените от страните доказателства, като са взети предвид и изнесените твърдения за наличието, съответно липсата на основание за предоставяне на търсения статут на закрила. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е изследвал относимите и необходими за правилното му и обосновано произнасяне по депозираната молба факти и обстоятелства. При запознаване с приложените към преписката по издаване на оспорения акт писмени доказателства, е констатирал значителното разминаване в обясненията, дадени от лицето, търсещо закрила при разговорите му с компетентните длъжностни лица при първата подадена молба за закрила и последващата такава, станала причина за издаване на оспореното пред него Решение. Взети са предвид и събраните доказателства свързани с положението в П., а именно Справка с № МД-593/18.05.2016 г. на Дирекция "Международна дейност", според която няма данни в държавата по произход на търсещия закрила да се извършва насилие върху гражданите в изключителна степен към момента на издаване на оспорения пред първоинстанционния съд акт. Не са събрани доказателства или данни, от които да се направи обосновано предположение, че е налице реална опасност от смъртно наказание или екзекуция за З. Ф., да има опасност от изтезания или нечовешко или унизително отношение, или наказание, или да са налице тежки лични заплахи срещу неговия живот и личност в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Формулирани са ясни и конкретни изводи за липсата на необходимост и възможност от предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен такъв. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете описани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, формулирани в оспорения съдебен акт. Както в хода на производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за наличието на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на Ф.. Налице са значителни несъответствия в даваните от лицето обяснения и изтъкваните от него мотиви, накарали го да потърси закрила в Р. Б.. Правилно е отбелязан факта, свързан с наличието на предходна молба от същото лице за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, т. е. че молбата, въз основа на която е издадено решението което се оспорва пред първоинстанционния съд е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Административния орган е съобразил наличието на нови обстоятелства, изнесени от търсещия закрила при повторно проведеното с него интервю и е допуснал продължаване на производството, приемайки, че не е налице необходимост от прекратяването му на основание чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. При произнасянето си е взел предвид констатираните необосновани противоречия в данните, изнесени от З. Ф., свързани със семейното му положение, наличието на конфликт с официалните власти или формални или неформални групировки, които биха имали интерес и биха могли да предприемат действия по увреждане здравето и живота на лицето. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на молителя, тъй като изнесените от търсещото закрила лице факти не обосновават извод за възможност от възникване у него на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Установено е, че Ф. е напуснал напълно легално П. с издадена по съответния ред виза за И. Продължил е пътуването си, като е навлязъл официално на територията на Р. Т.. По нататъшното поведение, свързано с нелегално преминаване през територията на Р България, Сърбия и Австрия, където е бил заловен и върнат в нашата страна, навежда на извод не за стремеж към защита на живота и здравето му, а към желание за избор на държава за живеене, в която да е осигурен по - висок стандарта на живот, т. е. за наличието на основно икономически причини за напускане на П. Обосновани са изводите на съда и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от представената по делото справка с № МД - 593/18.05.2016 г. на Дирекция " Международна дейност" при ДАБ МС и е мотивирал решението си именно с фактите, обективирани в нея. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че към настоящия момент липсват основания да се приеме, че в П. е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието същият да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Очевидно от представените по делото доказателства е, че търсещия закрила не е бил принуден да напусне П. поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, поради което и административния орган, в произнасянето си с Решение № 8085/13.09.2016 г., а и първоинстанционният съд са достигнали до извод за неоснователност на молбата, съответно на депозираната срешу акта на административния орган жалба. Предвид описаното, съдът счита, че в хода на първоинстанционното производство са събрани и проверени всички относими и необходими за формулиране на обоснован извод факти и обстоятелства, при което са спазени изискванията за законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение. При липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение