Решение № 6897 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2014 г.

Решение № 6897 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 145-178 АПК. Образувано е по жалба на адвокат П. П.-пълномощник на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, със седалище в с. Равно поле, община Елин Пелин, срещу решение № 1714 от 18.12.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка № КЗК/1163/2013 г., в частта, в която Комисията е установила, че "Лидл България ЕООД енд Ко" КД е извършило нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗЗК, наложила му е имуществена санкция в размер 0,1% от приходите от продажби на стоки на дружеството за предходната 2012 финансова година в размер 370 859 лв., постановила е прекратяване на нарушението, като му е придала незабавно изпълнение и е разпоредила в едномесечен срок от влизане в сила на решението "Лидл България ЕООД енд Ко" КД да го огласи за своя сметка в два национални ежедневника. В останалата част, решението като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират основанията за отмяна по чл. 145, т. 3, т. 4 и 5 АПК. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки адвокат Петров моли, съда да отмени решението в обжалваната му част. Прави и алтернативно искане да се намали размерът на наложената имуществена санкция и претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по жалбата - КЗК, чрез процесуалния си представител, я оспорва. Намира я за неоснователна, като излага съображения в представените писмени бележки. В тях се съдържат становища противни на твърденията в жалбата. Претендира присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение. Заинтересованата страна "Лидл България" ЕООД не взема становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от легитимна страна в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК и срещу правораздавателен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че КЗК на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК е образувала производство пред нея, развило се по реда на чл. 94 - 98 във връзка с общите разпоредби в глава осма ЗЗК, за установяване на евентуално извършено нарушение за нелоялна конкуренция от страна на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД и "Лидл България" ЕООД, за което е била сезирана с две жалби, изпратени й служебно от Комисията за защита на потребителите, която е била сезирана с тях. Първата жалба е била подадена от потребител срещу рекламните послания в кампанията на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД под мотото "Най-доброто от България. Най-доброто от Европа". В жалбата се е твърдяло, че използването на словосъчетанието "най-доброто" е подвеждащо и невярно, защото "най-доброто" е недоказуемо твърдение, а невярно - защото стоките и продуктите, предлагани в магазините на Лидл не отговарят на твърдението за "най-доброто". В същата жалба се е твърдяло, че използването на националното знаме на България в рекламна кампания е забранено. Във втората жалба се е твърдяло, че мотото на същата рекламна кампания, провеждана от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД е невярно, подвеждащо, като рекламата следва да се тълкува като нелоялна търговска практика, защото може да заблуди българския потребител. При наличието на тези твърдения КЗК е изследвала поведението на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД във връзка с елементите, съдържащи се в нормите на чл. 32, ал. 1 във връзка чл. 33 и 34 ЗЗК. От събраните в хода на проучването доказателства КЗК е установила, че рекламната кампания под мотото "Най-доброто от България. Най-доброто от Европа" е провеждана от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД от 1.03.2013 г., чрез излъчването й по програми в телевизията, чрез реклама в Интернет, чрез външна реклама, чрез печатни произведения и чрез разпространение на брошури в магазинната мрежа на Лидл. Комисията е описала съдържанието на рекламните брошури и рекламния клип във фактическата част на решението си. Приела е за установено, че във вътрешната лява страница освен описаното съдържание има снимка на краве кисело мляко "Pilos Чуден", с направено текстово представяне; до снимките на буркани с мед "Coneira" се е съдържало и посланието "Предлагаме на вниманието Ви чист акациев и билков мед..."; до снимки на прясно пиле "Свежа порция", освен представянето се е съдържало и посланието "В Lidl ще намерите винаги прясно охладено пиле, без добавена вода и ..."; до снимката с буркан лютеница "Chira" освен представянето се е съдържало и посланието "В Lidl ще откриете различни видове-произведени под строг контрол от първокласни суровини. " От представените образци на брошури използвани в Румъния и Чешката Република, при същата рекламна кампания под мотото "Най-доброто от Румъния. Най-доброто от Европа", съответно "Най-доброто от Чехия. Най-доброто от Европа" е установено, че същото кисело мляко с наименование "Pilos" е използвано с друго обозначение, различно от използваното за българския продукт "Чуден", като илюстриращ и водещ продукт за всяка от държавите Румъния и Чехия. В рекламните брошури дружеството е използвало и знака, посочен в т. 8.5 от фактическата част на решението, представляващ черен кръг с надпис "Произведено в България" с изправен лъв, за който дружеството е представило сключен договор. КЗК е установила, че "Лидл България ЕООД енд Ко" КД е собственик или ползвател на търговските марки, под които се разпространяват стоките в магазинната му мрежа, като има сключени договори с производители на същите стоки, дадени в табличен вид в явния вариант на решението. Комисията е установила освен това, че тези продукти с посочените търговски марки, съдържащи се в таблицата не се намират в магазините на други търговци на територията на България. Комисията е установила, че стоките, съдържащи се в рекламните брошури на посочената кампания, са налични в магазините на Лидл. КЗК е приела представените от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД изпитвания и лабораторни анализи на предлаганите продукти краве кисело мляко под марката "Pilos Чуден", меда под марката "Coneira", лютеницата под марката "Chira" и протоколите от изпитвания на предлаганите пилета, които е съпоставила с изискванията на БАБХ, относно изискванията за качествата на билковия и акациевия мед, на процентното съдържание на нишесте в лютеницата и изискванията въведени с чл. 15, 1 на Регламент (ЕО) № 543/2008 г. относно съдържанието на вода в замразените или бързо замразените пилета. Въз основа на това е направила изводи, че съгласно Приложение III на Регламент 853/2004/ЕПС производителят на киселото мляко, предлагано под посочената марка, е предприятие от III категория, което има възможност да реализира млечни продукти само на националния пазар. Относно меда под предлаганата марка, съдържанието на билки и акация в него е в минимални количества, а лютеницата - съдържа продукт, който е несъвместим с Браншови стандарт 01/2011. От изпитванията и лабораторните анализи на пробите от предлаганите пилета, които не са направени в съответствие с посочения регламент, само за едно от изпитванията е посочен отговор "одобрява". Посочените стойности са по-близки до пределните стойности, които определят продуктите като годни, над които продуктите не биха били годни за консумация. При така установеното от фактическа страна КЗК на първо място е приела, че "Лидл България" ЕООД не е извършвало търговска дейност, поради това, че единственото му предназначение е било да държи дяловете на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД. За това дружество е направила извод, че не е извършило нарушения свързани с нелоялната конкуренция. На следващо място КЗК е приела, че не е нарушен Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България, защото в рекламната кампания е използвано цветовото означение на бяло, зелено и червено, без съдържанието на останалите реквизити на българското знаме. Относно твърденията в жалбите за заблуждаващата реклама, КЗК е приела, че рекламната кампания под посоченото мото, осъществявана от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД представлява реклама според § 1, т. 11 ДРЗЗК, предвид разпространението й чрез телевизионни програми, Интернет, рекламни брошури, преса и външна реклама. За да е заблуждаваща рекламата трябва да е изпълнен изцяло фактическия състав на чл. 33, ал. 1 ЗЗК. При изследване на поведението на дружеството Комисията е изложила разбирането си, че рекламата не представлява сбор от съобщени факти, които се възприемат изолирано един от друг от потребителите, а представлява цялостно послание, с което се цели да се въздейства върху икономическото поведение на потребителите. След това е изследвала доколко посланието в рекламата "Най-доброто от България. Най-доброто от Европа" би се възприело от адресатите в буквалния смисъл и доколко чрез него се идентифицират илюстриращите кампанията продукти. От доказателствата, чрез които е реализирана рекламната кампания, Комисията е установила, че във всички рекламни материали водещото е мотото под което тя се провежда - "Най-доброто..."Непосредствено след него е представено и "Лидл - заслужава си", което подчертава името на хранителната верига, която провежда кампанията. Освен водещото послание, във всички видове реклами се представят визуално и отделни продукти, носещи обозначения, а свързващото между тях е предложителя им - веригата магазини Лидл, защото са собствени марки на дружеството или са му предоставени за ползване от други лица. В отделните визии на рекламните материали Лидл представя продукти, носещи марки или означения, които потребителят би свързал с това предприятие и те не оставят никакво съмнение у потребителя, че се рекламират точно тези продукти, с точно тези означения, тъй като същите продукти със същите означения не се предлагат в други търговски обекти в България. КЗК е анализирала съдържанието на рекламните материали на кампанията, в които успоредно с текстовете, описващи типични за дадена националност продукти, към всяко едно от тях е поставено голямо цветно изображение на съответния продукт, което носи конкретна марка. При така поднесената информация твърдението на текста "най-доброто", се възприема с конкретните търговски марки/наименования на продуктите, защото продуктите не са представени абстрактно, без търговски марки и без отличителните им белези. Използването на превъзходна степен "най-доброто", води до внушение, че независимо от това, че не се посочва по-малко добър продукт, то такъв принципно съществува. Поради това и връзката между демонстрираните продукти и използваното мото "най-доброто" носи посланието, че показаните продукти са най-добрите, както и че това предприятие като търговска верига е най-доброто. Рекламните материали визуално представят отделните продукти ясно и разбираемо за адресатите си, отделните продукти не са били представени завоалирано или бегло споменати, поради което не са били нужни помощни средства за отличаването им. По този начин рекламната кампания и представените чрез нея продукти не са останали скрити за потребителите, а рекламата е била активно разпространена по начин, да стигне до най-голям брой адресати. Въз основа на това е направен извод, че рекламната кампания във всичките й визии налага извод за "най-добро" качество на илюстрираните продукти в сравнение с други продукти от категорията, което дава основание комуникацията да бъде тълкувана тясно и в цялост с общия контекст, на "Най-доброто". КЗК е анализирала по отделно визуализираните продукти и водещото в рекламната кампания мото, а също така и връзката между тях и посланието, което формират и носят на потенциалните потребители. При анализа на мотото "най-доброто" и връзката му с отделните визуализирани продукти, КЗК е изследвала доколко така представените продукти с посочените марки, почиват на обективната оценка за най-доброто. В тази връзка се е позовала на чл. 95 ЗЗК, според който в случите по чл. 32 рекламодателят е този, който трябва да докаже, че рекламата не съдържа белези, които я правят забранена. Нормата е транспонирана от чл. 6 от Директива 84/450/ЕИО на Съвета, а съответния й текст в Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно заблуждаващата и сравнителната реклама е чл. 7. Според чл. 6 на първата директива "... рекламиращият следва да е способен да докаже, с подходящи средства обективната точност на направените в неговата реклама твърдения ...", както и "... да се изискат от рекламиращия да представи доказателства за обективната точност на твърденията в рекламата..." В изпълнение на това задължение от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД по чл. 95 ЗЗК са представени лабораторни анализи относно рекламираните продукти, под съответните марки, които изчерпателно са описани и анализирани от страна на Комисията. Данните за анализите от направените лабораторни изпитвания на представените проби сочат на продукти от съответните категории, които по качествените си показатели се доближават до границата на допустимите стойности за годност. Това се установява от съдържанието на решението в явния му вариант. При това установяване Комисията е направила извод, че при рекламното мото, свързано с категориите продукти и посочените марки, не може да се направи извод за "най-доброто", защото те обективно не съответстват на най-доброто, но по начина им на представяне допускат рекламиращия да извлече предимство в сравнение с останалите конкуренти, които предлагат същото качество стоки от тези категории. Комисията е изложила съображения относно това, че възприемането на хранителния продукт не се изчерпва до неговото качество в тесен смисъл, а е свързано със субективните параметри, определящи предпочитанията на потребителите, като вкус например. За рекламираните продукти от съответните категории е прието за установено, че под същите марки не се предлагат в магазините на България. Поради това е направен извод, че ако средният потребител не е запознат с така предлаганите продукти под тези марки, той е мотивиран да ги закупи и опита за първи път, под въздействието на начина им на представяне, от самото рекламно послание. Само по този начин би могъл да ги сравни и съпостави с известните му продукти от тази категория, но под други марки. Същият извод е направен и относно рекламирането и представянето на продуктите "характерни" за Франция, Чехия, Испания, Гърция и Италия. Тъкмо поради това, че не винаги и непременно потребителят е имал възможност да съобрази закупуването на продукти с вкусовите си предпочитания, е направен извод, че в конкретния случай е възможно да се стигне до пренасочване на потребителското търсене, вследствие на използване на заблуждаващи рекламни твърдения. Комисията е приела посланието "Най-доброто" относно рекламираните продукти като нелоялна търговска практика чиито характеристики и целият й фактически контекст водят до възможност за заблуда за средния потребител при взимане на решение за покупка, ограничавайки неговия информиран избор. КЗК е преценила за недобросъвестно използването от страна на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД на подвеждащата потребителя информация, на вътрешната страна на рекламната брошура "Най-доброто от България. Най-доброто от Европа" следното изречение: "Нашата амбиция е етикетът "произведено в България" да си върне славата по целия свят" и кръгово изображение с надпис "Произведено в България". От представените доказателства не е било установено, че описаните категории продукти (кисело мляко, лютеница, мед и пиле) са били обект на износ в други страни. Освен това е установено, че единият вид от категорията продукти е могъл да се разпространява единствено на националния пазар. Използването на кръговото изображение на надписа "Произведено в България" в рекламната брошура е възприето като цел да предизвика у потребителя относно рекламираните продукти с български произход асоциация с нещо наложено и придобило широка популярност, чиято слава Лидл ще върне "по целия свят". От събраните доказателства е установено, че Лидл не е производител на храни и не е чл. на Съюз "Произведено в България", като дружеството не е участвало в организирани от съюза изложения и няма основание да отъждествява рекламираните стоки с посочения надпис. Използваното кръгово изображение, изпълнено с черен цвят, в централната част, на което е изрисуван с черен цвят изправен лъв, с посочения обграждащ го надпис "Произведено в България" не трябва да се използва от Лидл и дружеството да черпи права от него, поради това, че този знак не е защитен чрез надлежна регистрация пред ПВ на Република България. Предвид на използването му в рекламните брошури, както и без доказателства за верността на поднесеното представяне "Нашата амбиция е етикетът "Произведено в България" да си върне славата по целия свят" е преценено като недобросъвестно поведение, с което се цели да се придобие незаслужено търговско предимство и което е в състояние да увреди конкуренцията. КЗК е изследвала и поведението на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД относно отговорността на субектите по чл. 32, ал. 2 ЗЗК. С оглед на представените доказателства Комисията е преценила, че не е възможно безспорно да се докаже отговорността на дружеството, изработило рекламата, поради липсата на договор, сключен между рекламодател и рекламната агенция. Били са представени доказателства само за отделни разговори, водени между страните, снимков материал и заплатени фактури. Поради липсата на безспорни доказателства, че концепцията за рекламата и рекламните материали са изцяло изработени и представени от рекламното дружество, КЗК е направила извод, че отговорността за съдържанието на рекламата следва да се поеме единствено от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД. Комисията е изследвала поведението на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 34 ЗЗК. Установила е, че рекламната кампания "Най-доброто в България. Най-доброто в Европа" и използваните послания в нея нито косвено, нито директно указват на друг конкурент или производител на стоки и услуги по начин, че да могат да бъдат индивидуализирани, поради което е направен извод, че дружеството не е осъществило състав на чл. 34, ал. 1 ЗЗК. При ангажиране на административно наказателната отговорност на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД КЗК е съобразила нормата на чл. 100, ал. 1, т. 6 във връзка с ал. 4 ЗЗК, като според Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71 от 3.02.2009 г., изменена с решение № 330 от 17.03.2011 г. е определила вида на установеното нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗЗК. Периодът на извършеното нарушение е от 1.03.2013 г. и продължаващ до момента на постановяване на решението на Комисията. Нарушението е провеждане от страна на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД на рекламна кампания, в която използва недоказуеми и подвеждащи потребителя твърдения, с цел за рекламодателя да извлича конкурентно предимство. Неблагоприятните правни последици са преценени като незначителни, поради което нарушението е квалифицирано като леко, за което според т. 17а от посочената Методика, приета с решение от КЗК, размерът на имуществената санкция е до 2% от размера на нетните приходи от продажби по т. 17. КЗК не е намерила смекчаващи отговорността обстоятелства, но е приела, че санкцията следва да съответства на характера и степента на нарушението, да е съобразена с реализирания оборот на дружеството и да има превантивен характер, както срещу бъдещи нарушения от страна на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, така също и възпиращо действие относно действащите предприятия, използващи реклама за популяризиране на предлаганите от тях стоки и услуги. При така изложените съображения КЗК е определила имуществената санкция от 0,1% от размера на приходите от продажбата на стоки за предходната 2012 г., и е наложила санкция в размер 370 859 лв. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Решението е постановено от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на предвидените в ЗЗК административно производствени правила. След цялостен задълбочен анализ на установените факти, Комисията е извела правните си изводи относно рекламната кампания на дружеството под посоченото мото, начинът на представяне на продуктите от съответните категории, с посочването на марката им, липсата на тези категории продукти под същата марка на производител в останалите магазини на България и възприятието, което се налага у потребителите. Комисията е обсъдила доказателствата относно качествата на продуктите от съответните категории, като е достигнала до извод, че те не са с най-доброто качество, според представените доказателства по реда на чл. 95 ЗЗК, като по начина на представянето на продуктите дружеството е в състояние да повлияе на икономическото поведение на потребителя, както и извличането на пазарно предимство пред останалите конкуренти. Настоящият състав приема, че фактическите предпоставки на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗЗК са изцяло доказани, а направените правни изводи са съответни на доказателствата. Подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Първата група доводи в жалбата на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД срещу решението на КЗК са относно това, че Комисията не е съобразила обстоятелството, че предлаганите категории продукти са свързани с определена държава, например България, които са традиционни за нея и чрез тях тя е дала най-доброто на света в храните. Твърдението е невярно, защото рекламните послания са свързани с конкретно посочена марка на категорията продукт. Така рекламираният продукт с търговската му марка, едновременно със словосъчетанието "най-доброто" водят до извод за най-добро качество на съответния продукт, който се предлага от веригата магазини Лидл и не се предлага в останалите магазини на България. Освен това част от рекламното послание е и използването на словно образната марка "Произведено в България", което по категоричен начин насочва потребителя към нещо наложило се и придобило широка популярност. Не може да се възприеме тезата в жалбата, че КЗК е игнорирала основните елементи на рекламата свързващи продуктите със съответната държава в контекста, посочен от Лидл, като илюстрация на посочените категории продукти, които са общоизвестни като "най-доброто" за съответната държава. КЗК е описала рекламните послания подробно, като е посочила, че те трябва да бъдат възприемани изцяло, като послание, което има за цел да въздейства върху икономическото поведение на потребителя. В противен случай рекламата, ако не бъде възприета от потребителя не би осъществила целта си, а тя е тъкмо да въздейства на потребителя и да повлияе на икономическото му поведение. Използването на рекламното послание в цялост, достигнало до потребителя, сочещо на най-доброто, ведно с посочената категория продукт и марката му, не са свързани единствено с храни и напитки, отъждествявани като характерни за съответната държава. Това би било така ако е посочена например категорията на продукта, без търговската марка. Връзката между категория на продукт и търговската марка, ведно със словосъчетанието "най-доброто" създава убеждението за най-добро качество от тази категория, предлагано под тази марка, което е в състояние да повлияе на икономическото поведение на потребителя. Отделно от това рекламното послание по начина му на представяне извлича необосновано предимство пред останалите предприятия, които предлагат същата категория продукт. Твърдението в жалбата относно това, че КЗК не била обсъдила мотивите в решението на Етичната комисия при Националния съвет за саморегулация е неоснователно. За Комисията не съществува такова задължение, включително и да се съобразява със становището в него. Комисията има правомощието да се произнася по точно установени състави, визирани в ЗЗК, след направено задълбочено проучване, установяване на фактите и подвеждането им под материалноправните норми. На следващо място жалбоподателят се позовава на становище, дадено от Генералния адвокат Paolo Mengozzi по дело С-385/05, което се отнася за сравнителната реклама, докато в конкретното производство не е установено нарушение по чл. 34 ЗЗК. Използваното мото в рекламната кампания свързано с превъзходната степен "най-доброто" по принцип сочи на логичен извод за съществуването на същата категория продукти, визуализирани при представянето, които са по-малко добри от най-добрите. Превъзходната степен, съчетана с марката на производителя, предлагана единствено в магазинната мрежа на Лидл е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на потребителя. В производството, развило се пред КЗК не са установени елементи от фактическия състав на чл. 34 ЗЗК, поради което позоваването на становището е некоректно. Следваща съществена група твърдения в жалбата се отнасят до становището на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, че използваната превъзходна степен изразява субективното становище на търговеца за предлаганите от него категории продукти и тя не е в състояние да заблуди средния, разумен, опитен и критичен потребител, който се основава на собствения си вкус и предпочитания. Твърденията са неоснователни, защото както се посочи, категориите храни в представяната рекламна кампания са обозначени и илюстрирани с търговската им марка, която не се среща в останалите магазини на страната. По този начин средният потребител, който не е имал възможност да опита представените категории храни с тази марка би могъл да бъде подведен по начин, който да повлияе на икономическото му поведение. Качеството на предлаганите категории храни остава скрито за потребителя, тъй като данни за него са изнесени само в настоящото производство. Изразеното несъгласие със становищата на Комисията представляват защитна теза на дружеството, която се опровергава от доказателствата по делото, че представяните категории храни не са с качеството на най-доброто. Направеното алтернативно искане за намаляване на наложената имуществена санкция е обосновано с това, че дружеството е съдействало на Комисията при извършеното разследване и доброволно е представило всички изискани доказателства, което поведение трябва да се възприеме като смекчаващо отговорността обстоятелство. Искането е неоснователно, защото се касае за изпълнение на задължение по смисъла на чл. 46 ЗЗК, а изпълнението на законовото задължение за съдействие не може да се възприеме като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това установеното нарушение е квалифицирано като леко, а размерът на наложената имуществена санкция е само 0,1% от нетните приходи от продажбите за предходната финансова 2012 г. По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а решението на КЗК в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на адвокат-пълномощника на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение по аргумент за противното от чл. 143, ал. 1 АПК. Искането на процесуалния представител на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. "Лидл България ЕООД енд Ко" КД следва да заплати на КЗК разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. определено на основание § 1 ДР във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение