Решение № 1398 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 141/2016 г.

Решение № 1398 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 141/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ф. С., гражданин на Афганистан против решение № 7053 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 8978/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Ф. С., гражданин на Афганистан, срещу решение № 6276 от 29.07.2015 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е установил, че настоящото производство е второ по ред, като молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С решение № 5522 от 29.08.2014 г., зам. председателят на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин, като е отхвърлил молбата му за закрила като неоснователна. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Втората молба на кандидата е подадена на 04.05.2015 г. и по нея е постановен оспорвания отказ пред първоинстанционния съд. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него в хода на производството пред административния орган интервюта и актуалната справка за политическата ситуация в Афганистан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният съд е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Според съдът не се доказва спрямо търсещия убежище наличие на преследване или основателен страх от такова поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Приел е, че лицето не е било принудено да напусне държавата си по произход поради това, че там е било изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Направил е извод, че не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на чужденеца, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Съдът е установил, че по време на интервютата в първоначалното и в последващото производство са посочени еднакви основания за напускане на страната по произход и търсене на закрила, както и че не са изложени от страна на заявителя нови факти и обстоятелства относно държавата по произход. Първостепенният съд е установил още, че са налице съществени противоречия в личната бежанска история на чужденеца. Направил е извод, че видно от проведените интервюта, бежанската история на чужденеца се явява недостоверна, като първоначално заявените факти и обстоятелства са отхвърлени като неоснователни с влязло в сила решение, а нови факти и обстоятелства от личен характер не се посочени. Съдът е приел, че кандидатът за статут се позовава единствено на общата ситуация на несигурност в страната по произход. Относно предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ първостепенният съд е направил извод, че те не са налице. Съдът е разгледал обстойно приложените справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС, като е счел, че не се обосновава извод за съществуване на насилие в такава висока степен, че да се приеме за безогледно насилие в страната по произход, което да налага предоставяне на хуманитарен статут чужденеца по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според него общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава сама по себе си не може да обуслови нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ при връщане на лицето на територията й. Първостепенният съд е направил извод, че не е налице и нарушение на принципа за "забрана за връщане" (non-refoulement) във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, като според него текстът е неприложим, доколкото е представено становище от ДАНС, че са налице данни, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Изхождайки от бежанската му история и актуалните данни от представените справки за актуалната обстановка в Афганистан към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по см. чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Бежанската история на кандидата не основава извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че преследване по смисъла на посочената разпоредба спрямо касатора е налице, като обратният извод е направен при липса на надлежна преценка на индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила и реалната обстановка в Афганистан. Бежанската история, поддържана при проведените интервюта и фактите, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност и в съпоставка с данните за съществуващата актуална ситуация в Афганистан. Правилно първостепенният съд е приел бежанската история за недостоверна с оглед на явните противоречия в нея. Обосновано не са кредитирани твърденията на кандидата за преследване и заплахи. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По отношение на извода за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Ф. С. по чл. 9 от ЗУБ настоящият състав на ВАС приема, че решението на първостепенния съд е законосъобразно и правилно и в тази част. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Афганистан, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ не са налице. Съдът изрично е обсъдил и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед на което правилно е приел, че в страната по произход е налице "вътрешен въоръжен конфликт", но насилието обаче не е безогледно и повсеместно на цялата територия на страната. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справките по делото с вх. № 01-5471/02.06.2015 г. и вх. № 01-10108/01.10.2015 г. за ситуацията в Афганистан, както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. В подкрепа на изложеното е и представеното в административното производство становище от директора на специализирана дирекция "Т" на Държавна агенция "Национална сигурност", съгласно което чужденецът представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. Б.. Въз основа на същото както и на бежанската история, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. В тази връзка, доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,