Решение № 3703 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12821/2010 г.

Решение № 3703 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12821/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Стефан Митков моли да бъде отменено решение № 980/05.07.2010 г. по адм. д. № 1376/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160900190/15.06.2009 г. на ТД на НАП - Пловдив, с което са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. - 2006 г. с лихви като неправилно. Прави доводи за допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, е отхвърлил жалбата на Стефан Митков против РА № 160900190/15.06.2009 г. на ТД на НАП-Пловдив, с което са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2004 г. - 2006 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизия, тъй като Митков, не е декларирал всичките си приходи от наеми върху съсобствен с майка му магазин. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. От правилно установените факти е направил законосъобразни правни изводи за правилно приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и законосъобразно определен размер на данъчните задължения на наемодателя за ревизирания период. Възражението, че неправилно е определен приход за първите 4 месеца на 2004 г., за които наем не е плащан е неоснователно. В договора страните са уговорили, че подобренията, извършени от наемателя са за сметка на наемът за първите 4 месеца на 2004 г. и в РА законосъобразно е прието, че е формиран доход за наемодателя, който следва да бъде обложен. Неоснователно е и възражението, че щом наемателят не е осчетоводил разходи за всички месечни наеми, те не са платени на наемодателя. Съдът правилно е отхвърлил това възражение по съображения, че след като наемодателят не е завел дело за търсене на неплатени наемни вноски, нито е прекратил наемния договор, доводът му, че наемите не са платени е неоснователен. Решенето като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,