Решение № 9757 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5293/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Септември против решение 658 от 13.02.2025 г., постановено по адм.д. 738/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Б. М., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отменя заповед 1019/19.06.2024 г. на зам. кмета на община Септември, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на С. Б. М. е наредено да премахне незаконен строеж: Вътрешно преустройство на сервиз за битова техника в стая за обитаване, представляващ по същество масивна пристройка към съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ X-620 в кв. 31 по действащия план на гр. Септември, община Септември. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая не е налице строеж по смисъла на т. 38 от § 5 ДР ЗУТ. Констатира, че процесният обект е едноетажна сграда, построена през 2000 г., въз основа на разрешение за стоеж от 1999 г. и след построяването му не са извършвани СМР, а е променено единствено част от обзавеждането. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза и приема, че сградата, в която се намира процесния строеж представлява допълващо застрояване, допуснато с виза за проектиране от Главния архитект на община Септември и прави извод, че допълващото застрояване не може да бъде за жилищни нужди, респ. стая за обитаване. Приема, че по делото не е установено наличието на каквото и да било преустройство на сградата от допълващо застрояване за жилищни цели, а изводът за промяна в предназначението на строежа е направен само въз основа на установените в същия мебели. Съдът прави извод, че в случая не се установява наличие на незаконен строеж или какъвто и да е строеж, който да съставлява вътрешно преустройство, с което да е променено предназначението на сервиз за битова техника в стая за обитаване. Изследва и търпимостта на строежа и приема, че за сервиза за битова техника са издадени строителни книжа и същият е изграден към пролетта на 2000 г. Констатира, че преустройства чрез осъществяване на СМР не са реализирани след построяването му и същият е реализиран съобразно одобрените строителни книжа. По тези съображения прави извод, че сервизът е търпим строеж по смисъла на § 127 ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Относно преустройството и промяната на предназначението на строежа съдът прави извод, че не е налице строеж, доколкото се касае до преобзавеждане на помещението. По тези съображения съдът достига до заключението за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства е установено, че сервизът за битова техника е изграден въз основа на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, като е налице и протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа. От заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните, и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 16.01.2025 г. по несъмнен начин е установено, че строеж сервизът за битова техника не е въведен в експлоатация. Установено е също, че за промяна на предназначението на строежа не са извършвани никакви СМР, а промяната се изразява единствено в начина на обзавеждане на обекта. След като строежът не е въведен в експлоатация и се ползва не по предназначението му, то този факт изключва приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което основание е издадена оспорената заповед. Следователно изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,