Решение № 4270 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Р. Желева, против решение 362 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело 526/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ - Добрич, с което агенцията е осъдена да заплати на Д. П. В. от гр. Добрич, сумата от 15 810.00 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., за времето, през което не е заемала държавна служба, поради незаконно прекратеното ѝ служебно правоотношение, ведно със законната лихва за забава от 11.05.2023 г. до 05.09.2023 г. в размер на 421.10 лв. Подадена е и втора касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Р. Желева, против решение 491 от 11.03.2024 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решение 362 от 22.02.2024 г., като АПИ е осъдена да заплати на В. и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2023 г., до окончателното изплащане на присъдената за обезщетение сума. Касационният жалбоподател обжалва съдебните решения като твърди, че са неправилни, постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и са необосновани - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не е безспорно установен точният размер на основното възнаграждение по смисъла на чл. 104, ал. 1 АПК. Иска отмяната им и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. П. В. от гр. Добрич, чрез процесуален представител адв. Галева, в писмен отговор оспорва касационните жалби като неоснователни. Иска обжалваните решения, като правилни и законосъобразни, да бъдат оставени в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваните решения по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационните жалби доводи, приема за установено следното: Обжалваните решения са валидни и допустими постановени са в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледани по същество са правилни. По първата касационна жалба: Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АС Добрич е осъдил АПИ да заплати на Д. П. В. от гр. Добрич, сумата от 15 810.00 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., за периода от 10.03.2022 г. до 10.09.2022 г. през което не е заемала държавна служба, поради незаконно прекратеното й служебно правоотношение със Заповед ЧР-СП-66/ 01.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, отменена с влязло в сила решение 351/ 03.11.2022 г., постановено по адм. дело 179/2022 г., по описа на АС - Добрич, потвърдено с решение 5027/ 11.05.2023 г. по адм. дело 751/ 2023 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва за забава от 11.05.2023 г. до 05.09.2023 г. в размер на 421.10 лв., както и сумата от 2940 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 104, ал. 1 ЗДСл за уважаване на исковата претенция: 1. влязло в сила решение на съда, с което е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Д. П. В. 2. за процесния период от 10.03.2022 г. до 10.09.2022 г. същата не е полагала труд по трудово или служебно правоотношение. При наличието на изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. съдът е приел иска за доказан по основание. Досежно размера на претендираното обезщетение - съдът е изходил от приетата по делото съдебно икономическата експертиза, неоспорена от страните, според която на основание ПМС 108/ 09.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г., размерът на основната месечна заплата за длъжността началник на отдел Административно обслужване е актуализиран на 2635.00 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, не се налага да бъдат преповтаряни. По делото безспорно са установени предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. заповедта, с която е било прекратено служебното правоотношение на В. е била отменена, като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение и същата не е заемала държавна служба или извършвала друга работа по трудово или извън трудово правоотношение за срок от 6 месеца. По отношение на размера на присъденото обезщетение, с който са свързани основно възраженията на касатора, то същият е законосъобразно определен. Последният е регламентиран в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., според който държавният служител, чието прекратяване на служебното правоотношение е признато за незаконно, има право да получи обезщетение в размер на основната си заплата, в размер, определен към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, но не за повече от 6 месеца. В тази връзка обосновано е прието от решаващият съд, че предвид посочената регламентация основната заплата на служителя, по която визираният размер следва да бъде изчислен е тази към момента на признаване на уволнението за незаконно. Във връзка с горното и позовавайки се на заключение на експерт, съдът е приел, че към момента на признаване уволнението на В. за незаконно 11.05.2023 г., основното ѝ възнаграждение е 2 635 лева, като максималният размер от 6 заплати възлиза на 15 810.00 лева. В тази връзка настоящия съдебен състав намира за неоснователно оплакването на касатора за липса на ясен и безспорно установен размер на основното възнаграждение на В.. Видно от заключението, което е неоспорено от страните, съгласно ПМС 108 от 09.08.2023 г. обаче, считано от 01.01.2023 г., са актуализирани месечните заплати на служителите в АПИ, като за заеманата от В. длъжност е определена основна заплата в размер на 2635.00 лв. Достатъчно ясно са описани настъпилите промени в размера на основното възнаграждение за процесната пред административният съд длъжност, а именно както експертът така и самият касатор са посочили, че към възстановяването на В. на държавна служба /25.05.2023 г./, определеното основно месечно възнаграждение е било 1725 лв. след като предишното такова е било актуализирано, а именно увеличено с 10% на осн. чл. 3, ал. 1 от Постановление на Министерски съвет /ПМС/ 455 от 09.08.2022 г. Съгласно ПМС 108 от 09.08.2023 г. обаче, считано от 01.01.2023 г. /§ 4 от същото/, отново са актуализирани месечните заплати на служителите в АПИ, като за заеманата от В. длъжност е определена основна заплата в размер на 2635.00 лв. Последното достатъчно ясно е посочено и от настоящия касатор в отговор на отправени от експерта въпроси до него при изготвяне на експертизата. Правилно, административният съд е присъдил и обезщетение за забава на присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до датата на подаване на исковата молба. Началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е регламентиран в т. 4 от ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. 3/2004 г., съгласно която, при незаконни актове на администрацията същият следва да се счита от датата на влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразният административен акт. В конкретния случай, както правилно е посочил АС - Добрич тази дата е 11.05.2023 г., а именно датата на постановеното от ВАС решение, с което е оставено в сила решение 351/ 03.11.2022 г., постановено по адм. дело 179/2022 г., по описа на АС Добрич, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед ЧР-СП-66/ 01.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при допуснатото изменение на иска, изразяващи се в недаването на подходящ срок за отговор на молбата за изменение, както и неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото изменение. Съгласно чл. 214, ал. 1 изр. последно ГПК, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск. В настоящият случай с протоколно определение от 05.02.2024 г. административният съд е допуснал изменение на иска, като размерът на последния е увеличен. Процесуалният представител на ответника, след запознаване със същата, освен, че не е изложил устно становище по нея, изрично е посочил, че няма искания при приемането на изменението от страна на съда. С оглед горното, настоящият съдебен състав не смята, че е налице допуснато нарушение от първоинстанционния съд от рода на съществените, респективно счита направеното възражение в тази връзка за неоснователно. По отношение на възражението за прекомерност на заплатените от АПИ разноски в първоинстанционното производство следва да се отбележи, че същото се явява преклудирано, тъй като страната, която го прави е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди то да приключи. Съответно по реда на чл. 248 ГПК, такова възражение е недопустимо и не следва да бъде разглеждано от настоящия съдебен състав. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По втората касационна жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АС Добрич е допълнил решение 362 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело 526/2023 г. по описа на АС Добрич, като е осъдил АПИ е да заплати на В. и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2023 г., до окончателното изплащане на присъдената за обезщетение сума. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че с исковата молба, подадена пред него е налице искане за присъждане на законната лихва върху главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. С оглед липсата на произнасяне по искането при постановяване на основното решение, административният съд е приел молбата за допълване за основателна, като с оглед изхода на основния спор е осъдил АПИ за законната лихва за искания и описан по-горе период. Така постановеното решение е правилно. Правилно АС Добрич е приел искането за допълване за основателно. Видно от исковата молба, такова е направено с подаването пред АС Добрич, като решаващият съд обосновано и с оглед уважаването на иска за обезщетение, е допълнил решението си като е осъдил АПИ за законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2023 г., до окончателното изплащане на присъдената за обезщетение сума. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 2640 /две хиляди шестстотин и четиредесет/ лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 17.10.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение