Решение № 14336 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 694/2011 г.

Решение № 14336 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 694/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Агенция по заетостта /АЗ/ - град София против решение от 12.11.2010 г., постановено от адм. дело № 3177/2010 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът - Митко Донев Донев, чрез пълномощника си адв. Иванова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решени е отменена заповед № 526/26.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на Митко Донев Донев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "директор" на дирекция "Бюро по труда" - град Нова Загора. Установено е от доказателствата по делото, че административното производство е започнало със заповед № 384/10.03.2010 г. на изпълнителния директор на АЗ, който с писмо от 25.02.2010 г. е поискал писмени обяснения от държавния служител. На 23.03.2010 г. е проведено заседание на Дисциплинарния съвет, резултатите от което са отразени в протокол от същата дата, в който е прието, че е налице основанието по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл на Донев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. На 4.03.2010 г. Донев е депозирал писмени обяснения до административнонаказващия орган. Изготвен е протокол от 23.03.2010 г. за дадени устни обяснения от същия. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на заповед № 526/26.03.2010 г. на изп. директор на АЗ, с която на Митко Донев Донев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Като мотиви за дисциплинарното наказание са изложени нарушения на служебните задължения от Донев, свързани с неосъществен контрол по изпълнение на сключен договор от 15.04.2008 г. по чл. 36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, неосъществен контрол по събиране на вземания по същия договор и занижен контрол по отношение на прилагане на технологията на работа във връзка с насочване на безработни лица към свободни места. Заповедта за уволнение е приета за незаконосъобразна от АССГ, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административнонаказващият орган е представил доказателства за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, но не са конкретизирани извършените нарушения и липсва обосноваване на настъпилите последици съобразно изискването на чл. 91 от ЗДСл. Поради това заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена. При така установените релевантни за спора факти настоящата инстанция намира решението за правилно. Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Донев от 4.03.2010 г., като същият е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на 23.03.2010 г., за което е съставен протокол. При това положение, първоинстанционният съд правилно е приел, че са изпълнени кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган. Заповедта е издадена в рамките на визираните в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл преклузивни срокове. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл, в редакцията му към момента на уволнението, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. Основният спорен въпрос по делото е дали са извършени посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и съответства ли наложеното наказание на тяхната тежест и настъпилите от нарушението последици за държавната служба или за гражданите, както и спазил ли е административнонаказващият орган изискванията на чл. 91 от ЗДСл при налагане на дисциплинарното наказание. В случая като дисциплинарни нарушения са посочени неосъществен контрол от страна на директора на Бюро по труда Нова Загора по изпълнение на сключен договор на 15.04.2008 г. по чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ с работодателя "БУЛ - Г-Хара" ЕООД, изразяващо се в непредприемане на срочни мерки за прекратяването му и за събиране на на вземанията по този договор, което е предпоставка за неправомерно изразходване на средства от държавния бюджет. Извършената комплексна проверка на БТ - Нова Загора е установила, че сумата за възстановяване по този договор е в размер на 628,73 лева. Административният орган е приел, че работодателят е уведомен с писмо от 27.11.2009 г. за дължимите суми, а на 15.02.2010 г. директорът на БТ е уведомил същия за прекратяване на договора. С оглед на тези безспорни доказателства се установява, че всички необходими действия по този договор са извършени, но със закъснение, което в писмените си обяснения Донев е обосновал с големия обем на работа и ползване на отпуск от служителя, който е бил пряко задължен да извърши необходимите действия. При така приложените към административната преписка писмени доказателства, настоящата инстанция счита, че извършените нарушения са индивидуализирани, и не споделя изводите на АС, че липсва конкретизация на същите. Следва да бъдат споделени обаче правните изводи на първоинстанционния съд, че административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. Не са изложени мотиви дали приетите от дисциплинарнонаказващия орган нарушения могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това е така, защото при определянето на наказанието административния орган и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 91 от Закона за държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да оцени посочените от държавния служител доказателства и да обсъди писмените му възражения, както и не е изложил доводи защо не ги възприема. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение