Решение № 7095 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2014 г.

Решение № 7095 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Майя Иванова Димитрова от гр. Варна срещу решение № 3093/6.12.2013 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна по адм. д. № 1567/2013 г., с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу заповед № РД-20-03-16/31.01.2013 г. на началник СГКК гр. Варна, с която е отказано изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастралната карта на гр. Варна за самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.251.1.12, изразяващо се във вписване като собственик на Майя Иванова Димитрова от гр. Варна и заличаване на Теодор Драгомиров Тодоров. Претендира се неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. Ответникът по касационната жалба, началник СГКК гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба, Стефка Атанасова Добрева чрез адв. Алексиева оспорва касационната жалба като неоснователна. Заключението на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: С обжалваното решение АС гр. Варна е отхвърлил жалбата на Майя Иванова Димитрова срещу заповед № РД-20-03-16/31.01.2013 г. на началник СГКК гр. Варна, с която е отказано изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към кадастралната карта на гр. Варна за самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.251.1.12, изразяващо се във вписване като собственик на Майя Иванова Димитрова от гр. Варна и заличаване на Теодор Драгомиров Тодоров. За да стигне до този извод, съдът е изложил подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението на Административен съд гр. Варна е валидно и допустимо. В касационната жалба не се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон, Върховният административен съд приема, че АС въз основа на установената фактическа обстановка е приложил правилно материалния закон: По делото не се спори, че за град Варна, за територията в която попада процесния имот, има влязла в сила заповед, с която е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Не се спори също, а и се доказва от събраните по преписката доказателства, че съобразно одобрената кадастрална карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.251.1.12 е вписан в кадастралния регистър към кадастралната карта като собствен на Теодор Драгомиров Тодоров. С нотариален акт № 80/201 г. обектът е продаден на Стефка Атанасова Добрева. Със заявление от 25.04.2012 г. Мая Димитрова е поискала от СГКК гр. Варна да бъде вписана в кадастралния регистър към вече одобрената кадастрална карта като собственик на посочения по-горе самостоятелен обект в сграда. С обжалваната заповед № РД-20-03-16/31.01.2013 г. на началник СГКК гр. Варна е отказано вписването й, като органът е приел, че този обект е вече вписан в КР като собствен на трето лице, което не е дало съгласие за изменението в хипотеза на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. За да приеме неоснователност на жалбата срещу административния акт, АС гр. Варна е споделил като правилни изводите на органа. В касационната жалба Димитрова излага, че не се касае за спор за собственост, тъй като същият е разрешен е влязло в сила решение на Районен съд гр. Варна по гр. д. № 639/1999 г., което следва да се изпълни без да се съставя Акт за непълноти и грешки. Касационната инстанция не споделя изводите на касатора от правна страна: При постановен отказ за изменение на КР към КК, в тежест на заявителя е да докаже, че са били налице основания за вписването му като собственик на заявения самостоятелен обект в сграда. В тази насока, влязлото в сила решение на Районен съд гр. Варна по гр. д. № 639/1999 г., няма характер на такова по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като не съдържа диспозитив, с който да се признават права на собственост на Димитрова върху процесния самостоятелен обект. Решение на общия съд, с което се отхвърлят искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) на трети лица срещу заявителя, не е решение, което подлежи на изпълнение по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. На следващо място, решението на съда касае поземлен имот, а не процесния самостоятелен обект в сграда. Административният орган и АС нямат правомощия да установяват права на собственост въз основа на претендирани приращения. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че АС е постановил правилно решение, като е приел, че в случая се касае за законосъобразен отказ за изменение на КР към вече одобрена КК, поради наличие на спор за материално право и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Предвид изхода на спора, на ответника Стефка Атанасова Добрева се дължат разноски пред ВАС в размер на 600 лв заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1-во от АПК,