Решение № 3360 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2013 г.

Решение № 3360 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП (с предходно наименование ДД "Обжалване и управление на изпълнението") и на "Папас -олио" АД, подадена чрез адв. Минко Русинов против Решение № 2334/9.04.2013 г., постановено по адм. д. № 390/2012 г. по описа на Административен съд София-град, I-во отделение, 18-ти състав. директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № 291000456/3.05.2011 г., издаден от гл. инспектор в ТД на НАП - ГДО София, потвърдена с Решение № 1968/03.11.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 71 261. 65 лв. и съответните лихви по фактури № 150/30.06.2009 г., № 151/1.09.2009 г., 153/3.07.2009 г., № 155/6.07.2009 г., № 156/6.07.2009 г., № 159/8.07.2009 г., № 161/9.07.2009 г., № 162/9.07.2009 г., № 164/10.07.2009 г., № 166/13.07.2009 г., № 172/14.07.2009 г., № 174/15.07.2009 г. № 175/16.07.2009 г., № 178/17.07.2009 г., № 180/20.07.2009 г., № 194/27.07.2009 г., № 200/30.07.2009 г., № 202/31.07.2009 г., № 216/8.09.2009 г., № 217/8.09.2009 г., № 218/10.09.2009 г., № 219/11.09.2009 г., № 220/11.09.2009 г., № 221/14.09.2009 г., № 222/17.09.2009 г., № 223/17.09.2009 г., издадени от "Инвест - ВГ" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон - чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част и вместо него съдът да постанови друго, с което да остави в сила РА. Претендира се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. "Папас-олио" АД обжалва съдебното решение, в частта отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 225/23.09.2009 г., № 226/24.09.2009 г., № 227/25.09.2009 г., № 228/29.09.2009 г., № 229/30.09.2009 г., № 230/1.10.2009 г., № 231/2.10.2009 г. № 232/5.10.2009 г., № 233/6.10.2009 г. № 234/7.10.2009 г., № 235/8.10.2009 г. № 236/9.10.2009 г. и № 237/12.10.2009 г., издадени от "Инвест - ВГ" ЕООД. Твърди се, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени РА в обжалваната част. В касационната жалба се позовава на практика на СЕС. По тези съображения се моли за отхвърляне на касационната на ДД "ОДОП" - София и за уважаване на жалбата на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на търговеца. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на съдебното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и на "Папас - олио" АД са неоснователни. По оспорване на "Папас - олио" АД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 291000456/3.05.2011 г., издаден от гл. инспектор в ТД на НАП - ГДО София, в частта потвърдена с Решение № 1968/3.11.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП за данъчни периоди м. 06, м. 07 и м. 09.2009 г. с обща стойност на непризнатия данъчен кредит в размер на 108 652.30 лв., ведно със съответните лихви. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Относно доставките по фактури № 150/30.06.2009 г., № 151/1.09.2009 г., 153/3.07.2009 г., № 155/6.07.2009 г., № 156/6.07.2009 г., № 159/08.07.2009 г., № 161/9.07.2009 г., № 162/9.07.2009 г., № 164/10.07.2009 г., № 166/13.07.2009 г., № 172/14.07.2009 г., № 174/15.07.2009 г. № 175/16.07.2009 г., № 178/17.07.2009 г., № 180/20.07.2009 г., № 194/27.07.2009 г., № 200/30.07.2009 г., № 202/31.07.2009 г., № 216/8.09.2009 г., № 217/8.09.2009 г., № 218/10.09.2009 г., № 219/11.09.2009 г., № 220/11.09.2009 г., № 221/14.09.2009 г., № 222/17.09.2009 г., № 223/17.09.2009 г., издадени от "Инвест - ВГ" ЕООД съдът е приел, че РЛ разполага с данъчни документи - фактури, надлежно оформени, съгласно разпоредбите на ЗСч. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, съгласно която РЛ е извършило плащане в рамките на обща фактурна стойност (данъчна основа + ДДС) за процесните фактури по банков път по сметка на доставчика, като плащанията са подробно изброени в табличен вид. Според експертното заключение процесните 40 бр. фактури, издадени от "Инвест - ВГ" ЕООД на "Папас - олио" АД за доставки на ечемик, пшеница и слънчоглед по счетоводните регистри (сметки) на РЛ са взети съответните счетоводни записвания, съобразени с изискванията на ЗСч, СС, методологията на счетоводната отчетност и вътрешния сметкоплан на дружеството. Освен фактурите РЛ съхранява и друга счетоводна отчетност по документи - декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, кантарни бележки за внос, пътно-прехвърлителни разписки, свързана с доставките по фактурите. Съдът е приел, че по доставките на ечемик, пшеница и слънчоглед са изпълнени предпоставките на ЗДДС за признаване на данъчен кредит, като се е позовал на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 г. и С-142/11 относно тълкуване на Директива 2006/112/ЕО. Относно доставките по фактури с № 225/23.09.2009 г., № 226/24.09.2009 г., № 227/25.09.2009 г., № 228/29.09.2009 г., № 229/30.09.2009 г., № 230/1.10.2009 г., № 231/2.10.2009 г. № 232/5.10.2009 г., № 233/6.10.2009 г. № 234/7.10.2009 г., № 235/8.10.2009 г. № 236/9.10.2009 г. и № 237/12.10.2009 г., издадени от "Инвест - ВГ" ЕООД, съдът е приел, че правилно правото на данъчен кредит по процесните фактури в размер на 37 390.67 лв. е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Според съда доставчикът е начислил ДДС без да има право да начислява такъв данък, тъй като тези фактури са издадени след датата на дерегистрацията на "Инвест - ВГ" ЕООД по ЗДДС - 18.09.2009 г. Приел е, че дерегистрацията се обявява в информационната система на НАП, поради което получателят е могъл да се осведоми относно това доставчикът му регистриран ли е за целите на ДДС. Въз основа на тези съображения административният съд частично е отменил ревизионния акт и частично е отхвърлил жалбата на "Папас - олио" АД срещу ревизионния акт. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП се оспорва изводът на административния съд относно реалността на извършените доставки по фактури № 150/30.06.2009 г., № 151/1.09.2009 г., 153/3.07.2009 г., № 155/6.07.2009 г., № 156/6.07.2009 г., № 159/8.07.2009 г., № 161/9.07.2009 г., № 162/9.07.2009 г., № 164/10.07.2009 г., № 166/13.07.2009 г., № 172/14.07.2009 г., № 174/15.07.2009 г. № 175/16.07.2009 г., № 178/17.07.2009 г., № 180/20.07.2009 г., № 194/27.07.2009 г., № 200/30.07.2009 г., № 202/31.07.2009 г., № 216/8.09.2009 г., № 217/8.09.2009 г., № 218/10.09.2009 г., № 219/11.09.2009 г., № 220/11.09.2009 г., № 221/14.09.2009 г., № 222/17.09.2009 г., № 223/17.09.2009 г., издадени от "Инвест - ВГ" ЕООД. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за наличие на реална доставка на ечемик, пшеница и слънчоглед в процесния данъчен период - м. 06, 07 и м. 09.2009 г., при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Въз основа на доказателствата в, т. ч. неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е прието, че процесните фактури, издадени от "Инвест - ВГ" ЕООД за доставка на ечемик, пшеница и слънчоглед по счетоводните регистри са взети съответните счетоводни записвания на РЛ и същите са съобразени с изискванията на ЗСч, СС, методологията на счетоводната отчетност и вътрешния сметкоплан на дружеството. РЛ е извършило плащания на дължими суми по процесните фактури в рамките общата фактурна стойност (данъчна основа + ДДС) по банков път по сметка на доставчика. Прието е за доказано, че "Инвест - ВГ" ЕООД е доставило ечемик, пшеница и слънчоглед на ревизираното лице, предвид съхраняваните от РЛ документи - декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, кантарни бележки за внос, пътно-прехвърлителни разписки, представляващ неразделна част от процесните фактури. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставката. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само паради ненамирането на доставчика на адреса за кореспонденция и непредставянето на изисканите от него документи. В случая ревизираното дружество е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Папас - олио" АД. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 225/23.09.2009 г., № 226/24.09.2009 г., № 227/25.09.2009 г., № 228/29.09.2009 г., № 229/30.09.2009 г., № 230/1.10.2009 г., № 231/02.10.2009 г. № 232/5.10.2009 г., № 233/6.10.2009 г. № 234/7.10.2009 г., № 235/8.10.2009 г. № 236/0.10.2009 г. и № 237/12.10.2009 г., издадени от "Инвест - ВГ" ЕООД е правилно. Изводите на съда са обосновани, тъй като са съответни на установената по делото фактическа обстановка. Страните не спорят по фактите. Спорът касае тяхното тълкуване при прилагане на относимите правни норми. Една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит за получателя по фактура е последната да е данъчна и да е издадена от данъчно задължено лице. Установено е, че "Инвест-ВГ" ЕООД към датите на издаване на процесните фактури е било дерегистрирано по ЗДДС, поради което не би могло да се приеме, че то е данъчнозадължено лице. При тези данни, основателно е потвърден РА относно отказа на данъчен кредит за РЛ по фактурите от "Инвест-ВГ" ЕООД, тъй като те не удостоверяват данъчни събития при настъпването на които възниква изискуемостта на ДДС, респективно право на данъчен кредит за получателя за платения от него ДДС. След като издателят на фактурите е дерегистриран по ЗДДС той не е имал право да издава данъчни фактури, респективно във връзка с неправилно издадените данъчни фактури не е възникнало право на данъчен кредит за получателя. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,