Решение № 7838 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2013 г.

Решение № 7838 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Общински съвет (ОбС) - гр. Бобов дол, против решение № 92 от 07.05.2013 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. дело № 35/2013 г. С него съдът е обявил за нищожни решения № 204, 205, 206 и 207 на Общинския съвет Бобов дол обективирани в Протокол № 15, от 27.12.2012 г. С жалбата се излагат доводи за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Смята, че неправилно съдът е приел, че решението на общинския съвет е нищожно, поради това, че нарушението на материалноправни разпоредби не обуславя нищожност на акта. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на област Кюстендил в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда, да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение. Ответна страна - Районна прокуратура Кюстендил, редовно призована, не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решението, Административен съд - Кюстендил по протест на прокурор от Районна прокуратура - гр. Кюстендил и оспорване (заповед № РД-30-17/21.01.2013 г.) на Областен управител на област Кюстендил, е прогласил нищожността на решения № 204, 205, 206 и 207, взети с Протокол № 15 от 27.12.2012 г. на Общински съвет - Бобов дол, с който на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 14, ал. 7 и ал. 8, чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), във вр. с чл. 16, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разглеждане с общинско имущество във връзка с решения 139/11.11.2008 г., 178/18.12.2008 г., 132/27.09.2010 г., 49/22.02.2011 г., 147/21.09.2011 г., 18/15.02.2012 г., съвета е одобрил годишните наемни цени, определени на база изготвени наемни цени от лицензиран оценител за три водоема и един язовир описани подробно в първоинстанционното решение. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел за установено, че предмет на обжалваното решение са недвижими имоти, три водоема и един язовири - публична общинска собственост. Позовал се е на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) и е направил извода, че относно управлението на процесните обекти, предвид характера на собствеността и нуждите, които задоволяват, за тях е приложим специалния ред по Закона за водите (ЗВ), който препраща към процедурата за предоставяне на концесия, уредена в Закона за концесиите (ЗК). Разгледал е подробно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗВ, която гласи, че при сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична общинска собственост, тоест такива по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ изрично е предвидено, че язовирите са обекти с обществен интерес, които могат само да бъдат отдавани на концесия по реда на ЗК (с изключение на изключението по реда на Преходните и заключителни разпоредби на § 3 и § 4 Закон за сдруженията за напояване, които в случая не са налице), но не и отдавани под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. Според първоинстанционния съд, след като приложимия материален закон изрично предвижда, че язовирите следва да се отдават на концесия по реда на ЗК, то по отношение на тях е неприложим редът по чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, респективно решението на Общински съвет Бобов дол, с което е дадено съгласие язовирите да бъдат предоставени на трети лица по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и възлагането на задължение по изпълнението на Кмета на Община Бобов дол е нищожно поради липса на компетентност и съществено нарушаване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решение при точно приложение на материалния закон. Не е спорно по делото, че язовирите, предмет на обжалваната заповед са публична общинска собственост. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че не е в компетентността на Общинския съвет да определя дали язовирите на територията на Община Бобов дол са с обществен интерес. Водните обекти са такива обекти с обществен интерес, предвид изричната разпоредба на чл. 1 от ЗВ, съгласно който водите са общонационален неделим природен ресурс. Именно този определен от Закона за водите характер на водите прави експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения (чл. 5 от ЗВ) в обществен интерес, съответен на интереса по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Това означава, че правото на експлоатация на водоема, който е водностопанско съоръжение по смисъла на чл. 5 от ЗВ, следва да се извършва по реда на Закона за концесиите. От нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК следва, че обекти и имоти или части от тях, които са публична общинска собственост, се отдават на концесия по реда на този закон, а по силата на чл. 19, т. 1 от ЗВ процесните имоти са именно публична общинска собственост. С оглед изричната разпоредба на чл. 20 от ЗВ управлението на посочените по-горе обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. Следователно, разпореждане с водни обекти - публична общинска собственост се извършва по реда и условията, регламентирани в Закона за концесиите. Законът за концесиите и Законът за водите, които са специални по отношение на общия Закон за общинската собственост, уреждат реда за управлението на водните обекти - публична общинска собственост и изключват отдаването им под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. Няма спор, че процесните имоти не попадат в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. Текстът на § 4 от ПЗР на ЗСН сочи две изисквания при вземане на решения от общинския съвет, а именно: първото - да няма сключени договори по § 3, ал. 2 към момента на влизане в сила на ЗСН и на второ място, да е налице съгласуване с надзорния орган. Същият препраща към разпоредбите на ЗОбС само досежно реда за отдаване под наем на сочените недвижими имоти. В конкретния случай не е изпълнен фактическият състав на нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, тъй като по делото липсват данни язовирите да са предназначени за напояване, както и няма данни на територията на съответните землища, в които се намират процесните водоеми, да има регистрирани сдружения за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1, вр. § 3 от ПЗР на ЗСН. Следователно приложимо е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК - обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Макар нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС да е изменена и в нея да липсва изключението за обектите, подлежащи на концесиониране, разпоредбите на чл. 20, чл. 22 от ЗВ и чл. 13 от ЗК са непроменени. Съгласно чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти - ПОС, се извършва само чрез отдаването им на концесия, а чл. 22, ал. 3 от ЗВ изрично предвижда, че по отношение на водните обекти - общинска собственост се прилага Законът за общинската собственост, доколкото в Закона за водите и Закона за сдруженията за напояване не е предвидено друго. При тези мотиви е формиран решаващият правен извод, че ЗОбС е общ закон спрямо процесните обекти и се прилага само и доколкото няма изрично уредени правила в ЗВ и ЗСН, респ. че нормата на чл. 22, ал. 3 от ЗВ изключва възможността да се отдава под наем недвижим имот - ПОС по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. Затова в случая реда по чл. 14, ал. 7 от ЗОбС е изцяло неприложим и съобразно това атакуваният административен акт е изцяло лишен от законово основание. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице съществен порок, изразяващ се в съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от Общински съвет Бобов дол административен акт. Обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,