Решение № 14292 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2014 г.

Решение № 14292 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Цанко Славенков Станков от гр. София, жк Овча купел, бл. 41А, ет. 8, ап. 35, чрез пълномощник - адвокат Севинч Караоглан и съдебен адрес: гр. София, ул. Три уши № 8, ет. 2, офис 1 против решение № 6436 от 25.10.2013 г., постановено по адм. д. № 10173/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1459 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът е изложил подробните си съображения по приложението на нормативната уредба, като в различен ред е преповторил доводите си от писмената защита пред решаващия съд. Иска от касационния съд да отмени обжалваното решение, да реши спора по същество, като отмени оспорения административен акт. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, не представя нови доказателства. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба по делото от процесуален представител - юрисконсулт Панчева оспорва жалбата, като неоснователна и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София-град за правилно и законосъобразно, предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С решение № 6436 от 25.10.2013 г., постановено по адм. д. № 10173/2012 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1459 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., като са приети за недопустими за подпомагане площи по СЕПП в размер на 18.14 ха, представляваща 14,26% наддекларирана площ и по НР1 площ в размер на 0.60 ха, която представлява 0,72% наддекларирана. Първоинстанционният съд е установил всички фактически обстоятелства по делото и е извел правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав на Върховния административен съд. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма. Оспореното писмо е издадено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане 26 БЗС с обща площ от 123,21 ха по схеми и мерки за подпомагане - СЕПП, СНДП и НР1. За три от заявените БЗС е било установено застъпване, за което Станков е бил уведомен, но не е коригирал заявлението си и не е представил допълнителни документи за изясняване на застъпването. Установено е, че за 2011 г. министърът на земеделието и храните е одобрил със заповед специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", като в предвидената по Наредба № 105 от 22.08.2006 г. процедура, Станков е подал възражение по отношение на три от заявените от него БЗС, попадащи извън обхвата на допустимия за подпомагане слой. За изясняване на обстоятелствата по делото АССГ е назначил две съдебно-технически експертизи, като и двете са по искане на оспорващия, втората експертиза е повторна. Експертното заключение от повторната експертиза е прието от съда като компетентно и безпристрастно и не е оспорено от страните. Площите, които вещото лице е определило като недопустими съответстват с тези, определени от административния орган в оспорения акт, като в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че разминаването е от закръглението на десетичните дроби. АССГ е приел, че оспореният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, посочени са правните основания за неговото издаване, а фактическите такива, както и мотивите на административния орган се съдържат както в акта, така и в приложените към административната преписка документи, които не са оспорени и са приети като доказателство по делото. Приел е, че е налице такъв размер на наддекларирана площ, която попада в границите от 3% до 20% и правилно е приложен в този случай чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Касаторът не представи нови доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установените обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка. При касационното обжалване, съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При правилно и в пълен обем на установяване от АССГ на фактите и обстоятелствата по спора, съдът не намира за основателни доводите за допуснато нарушаване на цитираните норми. Неоснователни са доводите в касационната жалба, които са свързани с извършваните от административния орган проверки, както и по прилагане разпоредбите на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Всички твърдения в касационната жалба са намерили отговор в приетата по делото повторна експертиза, назначена по искане на оспорващия и по поставени от него въпроси. Експертното заключение установява, че при извършено съпоставяне на графиките от измерванията, те съответстват на очертанията на слоя с допустими за подпомагане площи по отношение на парцелите, с които оспорващият е кандидатствал за подпомагане, а именно използвани са резултатите от извършените теренни проверки от 26 до 30.09.2011 г. Експертното заключение не е оспорено от страните, съдът го е приел като компетентно и безпристрастно и въз основа на установените с него обстоятелства, които съвпадат с установеното от административния орган при провеждане на административното производство е обосновал извод, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен и е издаден в съответствие с материалния закон. Други доказателствени искания от страна на оспорващия за установяване на релевантни обстоятелства не са правени и не са представяни доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Освен това, касаторът не е представил пред първостепенния съд доказателства, които да оборят установените от административния орган обстоятелства. В този смисъл и предвид на изложеното са неоснователни твърденията му за необоснованост на обжалваното решение. Настоящият касационен състав намира, че АССГ е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. На ответника следва да се заплатят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение