Решение № 4946 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10459/2013 г.

Решение № 4946 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10459/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът, Директорът на ТД на НАП - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1473/1.07.2013 г. по адм. д. № 961/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 31876-F015683/8.01.2013 г. на заместник директора на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Гарант-95" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил жалбата на "Гарант-95" ООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 31876-F015683/8.01.2013 г. на заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин за алкохол и цигари за срок от един месец на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В мотивите си съдът е приел, че страните не спорят, че е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - не са издавани касови бележки в проверявания обект за извършените продажби. По чл. 186, ал. 3 ЗДДС заповедта за налагане на принудителна административна мярка трябва да бъде мотивирана. Съдът е приел, че оспорената заповед не е мотивирана относно срока за налагане на мярката запечатване на обект. В заповедта е посочено, че мярката се налага с оглед местоположението на обекта, нетната търговска площ и реализирания към момента оборот. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства за изброените обстоятелства, нито е отчетена конкретната тежест на нарушението, за да се мотивира налагането на максималния размер на мярката. Според съда липсват конкретни мотиви относно продължителността на мярката и на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 146, т. 2 АПК е отменил заповедта. Изводът на съда, че липсват доказателства за тежестта на нарушението е необоснован. По делото е приложен актът за установяване на административно нарушение № F015683№ 11.09.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив и протокол за извършена проверка от 3.09.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, във които е констатирано, че при извършена проверка в обекта на 1.09.2013 г. не са отчетени продажби в касовия апарат, макар, че е представен дневен отчет, съставен ръчно, в който за 1.09.2013 г. е описан оборот от 516,59 лв. Приложен е дневен отчет от касовия апарат от 1.09.2013 г., в който няма данни за оборот и ДДС. Представено е копие от дневния отчет, съставен ръчно, според който са извършени продажби на 62 бр. артикули от 1 до 11 бр., а за 24 артикули, продажбите са повече от една. Приложените дневен отчет от касовия апарат и ръчен опис установяват многократно извършено нарушение на чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за един работен ден на обекта, поради което в заповедта правилно е определен максимален срок на принудителната административна мярка, а изложените мотиви за определяне на този срок с оглед дневния оборот, реализиран изцяло без издаване на касови бележки са достатъчни по смисъла на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за проверка правилността на заповедта. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,