Решение № 207 от 2.4.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200187/2024 г.

Производството е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия Я. Н., чрез защитника адв.С. З., против въззивно решение № 136/19.04.2023 г., постановено по внохд № 20231000600135/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата и постъпилата впоследствие такава, изготвена от адв.Б. Х., която представлява допълнение към първоначалната, са ангажирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Твърди се, че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като показанията на свидетелите, въз основа, на които е постановена осъдителната присъда, са прочетени по реда на „чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК“, без да а дадено съгласие от страна на защитата. Посочено е, че от страна на въззивния съд не са анализирани правилно фактите, че наркотичните вещества са намерени на около 40 м. от подсъдимия. Възприетата фактическа обстановка се основавала единствено на показанията на полицейските служители, които били заинтересовани от изхода на делото, а към заявеното от св.М. Т. /погрешно изписан като Т./ и от участвалия като поемно лице св.И. Г. решаващите съдилища следвало да подходят повече от критично. Според защитата неправилният анализ на доказателствената съвкупност е довел до неправилното приложение на закона, с оглед правната квалификация на деянието, а именно, че наркотичните вещества са държани с цел разпространение. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не било съобразено със здравословното състояние на подсъдимия, не била преценена в достатъчна степен ниската стойност на наркотичните вещества, а предвид нея и степента на засягане на обществените отношения. При условията на алтернативност се претендира да се отмени атакуваното решение, да се признае подсъдимия за невиновен или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание подсъдимият Я. Н. и защитниците адв.Б. Х. и адв.С. М. поддържат жалбата и пледират тя да се уважи по изложените в нея съображения, като се обърне внимание на свидетелските показания за оказан натиск на досъдебното производство, както и къде се е намирало наркотичното вещество, което е на незначителна стойност. Прокурорът от Върховна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 170/15.12.2022 г. по нохд № 1490/2022 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият Я. В. Н. е признат за виновен в това, че на 29.10.2021 г. в гр.София, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин, с общо тегло 0, 48 гр., /2 бучки с неправилна форма, едната от 0, 28 гр., а другата - 0, 20 гр./ със съдържание на наркотичния компонент от 8 %, на стойност 14, 40 лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т.4 вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и „Б“ от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия, считано от 29.10.2021 г. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалба на защитника е образувано внохд № 20231000600135/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е намалено наказанието на три години лишаване от свобода, а подсъдимият е осъден да заплати и направените във въззивното производство разноски, възлизащи на 450 лв. Прочитът на мотивите на въззивното решение налага извода, че те отговарят на заложения в чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК процесуален стандарт. Макар апелативният съд да е възприел установените от първоинстанционния състав фактически положения, след проведеното въззивно следствие той е представил собствени, пространни съображения относно годността, достоверността и убедителността на събраните гласни доказателства, като специално внимание, поради съществената им значимост, е отделено не само на показанията на св.М. Т., но на показанията на приятеля на подсъдимия - св.Р. Г. и на обясненията на самия Н.. Твърденията в допълнението към касационната жалба, че предходните инстанции са основали изводите си по фактите върху недопустими доказателства и доказателствени средства, в нарушение на условията на „чл.281, ал.4 вр. с ал.1 от НПК“ следва да бъдат оценени като напълно несъстоятелни. При констатацията за наличието на съществени противоречия в заявеното от св.Т. в различните фази на процеса, с основание е прието, че законосъобразно проведеният разпит пред съдия /по време, на който е присъствал самият подсъдим и защитникът/ се явява достатъчна гаранция, че изложените факти и обстоятелства не са в резултат от неправомерно въздействие върху него от разследващия или от трети лица, поради което правилно на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК са прочетени първоначалните показания на свидетеля, без да е било необходимо каквото и да било съгласие за това от страна на защитата. Следва да подчертае, че към момента на провеждане на разпита пред съдия, осъществен на 04.11.2021, св.Т. не е имал твърдяното в жалбата качество на задържано лице, тъй като действието на заповедта за задържане по ЗМВР за 24 часа, считано от 15, 00 ч. на 29.10.2021 г. е било преустановено и по делото няма данни спрямо него да е била приложена някаква мярка за процесуална принуда. В този смисъл възприети с доверие правно значими факти и обстоятелства от показанията на свидетеля, че няколкократно е закупувал амфетамин от подсъдимия, като на инкриминираната дата отново си е поръчал 50 гр. от същия вид наркотично вещество и че се е срещнал с Н., когато в него са открити процесните забранени вещества, не налагат извод, че е ограничено по някакъв начин правото на защита на подсъдимия. По отношение показанията на полицейските служители предходните инстанции, при спазване на изискванията на чл.118 от НПК, са положили дължимите процесуални усилия да изследват начина, по който на асфалтовата настилка са се озовали намерените и иззети при извършения оглед на местопроизшествието, описаните в протокола като обект № 1 и обект № 2 субстанции, намиращи се на 40 см. един от друг, като по делото няма данни на какво разстояние те са се намирали от автомобила на подсъдимия. Показанията на свидетелите са подробно анализирани, съпоставени са помежду им и с показанията на св.Т., при което не е установено те да са непоследователни или да са налице каквито да било противоречия в тях относно предприетите от подсъдимия действия по изваждането и изхвърлянето от джоба, а след това и относно изритването и стъпкването на бялото прахообразно вещество. Детайлно са обсъдени и показанията на разпитаните като свидетели четири поемни лица, между които е и св.И. Г.. С оглед изминалия не малък период време от извършване на всяко процесуално следствено действие до момента на разпита им, с основание е прието, че отсъствието на спомен за детайлите относно тяхната последователност не води до извода, че при осъществяването на съответното действие по разследването са допуснати непълноти, а още по-малко закононарушения. По изложените съображения настоящият състав намира, че събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, включително и в съответствие с писмените доказателства и със заключенията на назначените експертизи, а оценката им е направена съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика, като са изложени убедителни аргументи във връзка с достоверността им. В този смисъл не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения от категорията на съществените при установяване на обстоятелствата, включени във фактическите рамки на обвинението, които са изведени обективно, всестранно и пълно, поради което искането в жалбата за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, не може да бъде удовлетворено. Няма как да се споделят и твърденията на защитата в касационната жалба за несъставомерност на извършеното от страна на подсъдимия деяние. Тези възражения могат да бъдат прецени единствено като неоснователни, предвид установеното упражняване на фактическа власт върху процесното количество от 0, 48 гр. амфетамин, което Н. е съхранявал в джоба на дънките си и е изхвърлил при задържането му от полицейските служители. В подкрепа на извода, че наркотичното вещество е държано с цел разпространение, въззивният съд е изтъкнал обективно установените данни за извършени предходни продажби от подсъдимия на св.Т., изведени от показанията му, както и че самата поредна среща между двамата е била по повод желанието на свидетеля отново - за поред път да закупи такова вещество, но в по-голямо количество, с което Н. не е разполагал в момента, наред с носената и иззета от подсъдимия малка електронна везна. В случая не се установява необходимост от намеса на настоящия състав в посока на допълнително намаляване наложеното на подсъдимия наказание. Извършеното от страна на въззивния съд смекчаване на определената при условията на чл.55, ал.1, т.1 и т.3 от НК санкция на три години лишаване от свобода, която е значително под установения в закона минимум от пет години, без да е наложено наказанието глоба, е достатъчно снизходителна, въпреки че деянието е осъществено при двете форми на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“, като подсъдимият е осъждан и за други престъпления извън тези, които обуславят горната правна квалификация, отново за притежание на различни видове наркотични вещества. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение