Решение № 10243 от 14.11.2022 г. на ВАС, I о.

от 28.04.2021 г. за започване на производство по издаване на АУПДВ. В първоинстанционното производство било прието заключение на съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ), съгласно което дължимата такса и лихвата по АУПДВ са правилно изчислени при приложен корекционен коефициент 1,3 по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата. Прилагането на последния е извършено въз основа на декларацията на дружеството. Заключението е прието без оспорване от страните. Кредитирано е и от съда. При така установеното от фактическа страна, съдът отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона мотивирана писмена форма, има необходимото съдържание, издаден е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Направил извод, че актът съдържа фактически и правни основания. Приел, че непосочването на разрешителното не представлява нарушение при мотивирането на акта и обосновано органът се е позовал на § 9 ПЗР на ЗВ. Според първоинстанционния съд при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - адресатът на акта е надлежно уведомен за започване на производството по неговото издаване, като до дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията съгласно чл. 195б, ал. 2, т. 3 ЗВ, а след изтичане на предоставения срок е извършена проверка относно заплащането на дължимите такси, за която е съставен и констативен протокол. Спорният акт е съставен след представена от дружеството декларация по чл. 194б ЗВ и констативния протокол от проверката по чл. 195б, ал. 2, т. 4 ЗВ. Неизвършването на проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ, според съда, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с установяване на ползваните количества вода, доколкото органът е възприел изцяло декларираните данни от дружеството. Според съда, тази проверка би имала значение единствено ако органът приеме различна от декларираната информация, водеща до определяне на по-висока такса. Обоснован е извод, че липсва пречка количеството отнета вода и размерът на таксата да се определят въз основа на данните декларирани от лицето, ако не се отежнява неговото положение. Първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователен довода на жалбоподателя за неправилно определяне на количеството отнета вода, респ. размерът на таксата, с мотива, че декларацията, която изхожда от задълженото лице е частен свидетелстващ документ, който не е оспорен по съответния ред, като липсват доказателства за неправилно деклариране. По приложението на материалния закон, решаващият състав е съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ, както и чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2 на приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. При съобразяване на заключението на ССчЕ и декларираното от дружеството, съдът направил извод за законосъобразно определяне от административния орган на дължимите такси на база декларираното и ползвано водно количество. По тези съображения съдът достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и дължимост на установеното с него задължение, ведно с определената лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка е направил фактически и правни изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Така в съответствие със закона са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на определеното публично вземане от Напоителни системи ЕАД за такса за водовземане в установения със спорния АУПДВ размер. За правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ вземанията за неплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси по този закон се определят с АУПДВ от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението, като в конкретния случай, редът за установяване на размера на задълженията е спазен. В хода на административното производство са извършени проверки по документи, обективирани в съответствие със закона в констативен протокол, като на дружеството е изпратена и покана за доброволно изпълнение на задължението. В процесния случай АУПДВ не е издаден във връзка с установени несъответствия между декларираната от дружеството информация и данните от извършените проверки. Напротив, именно декларираното от Напоителни системи ЕАД годишно водно количество е взето предвид при изчисляване на дължимата такса. В този смисъл, в съответствие с предвидените в чл. 195б, ал. 1 ЗВ правомощия, административният орган е издал оспорения АУПДВ предвид наличието на незаплатени такси - на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ дружеството дължи такса за правото за водовземане от повърхностни води. Дължимите и незаплатени такси за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ, както се посочи по горе, са изчислени на база декларирано годишно водно количество с декларация, подадена от настоящия касационен жалбоподател по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Конкретните стойности при декларирания от Напоителни системи ЕАД корекционен коефициент се потвърждават и от приетото без оспорване заключение на ССчЕ. Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не съобразил липсата на мотиви в АУПДВ (правни и фактически основания) и издаването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на Напоителни системи ЕАД. Настоящият касационен жалбоподател не е въвел твърдение и не е ангажирал доказателства, че е извършил дължимите плащания на таксата за водовземане за процесния период, а обемът на водовземането, въз основа на който е определен техният размер е деклариран от него и съответства на отразеното в АУПДВ. При конкретизиране на количеството отнети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, обосноваващи съображенията на административния орган, както правилно е приел това и първоинстанционният съд. Наред с това, правилно е прието от съда, че констативният протокол от 13.11.2020 г., въз основа на който е издаден оспореният АУПДВ, е предявен на дружеството с изпращане на поканата за доброволно изпълнение на задълженията. По този начин е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството. Освен това, доколкото за определяне на отнетия воден обем са използвани данни от подадената от дружеството декларация, вкл. относно коефициента, присъствието или не на негов представител при проверката не се явява релевантно. Предвид гореизложеното и доколкото не се установи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски по настоящото дело не се претендират и затова не се присъждат.