Решение № 8929 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2016 г.

Решение № 8929 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни, със седалище гр. С., чрез процесуалния представител К. П., срещу решение № 313/15.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9474/2015 г. от Административен съд С.-град (АССГ) в частта с която е отменена т. 2 от решение № 1061/2014 г. на Комисията за защита на личните данни относно наложено на "К. Б." ЕООД административно наказание - имуществена санкция в размер на 12 000 лв. за нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. По подробно мотивирани съображения за неправилност на решението се иска отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "К. Б." ЕООД в писмения си отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. О. М. А. Ш. моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил, по жалба на "К. Б." ЕООД решение № Ж-1061/2014 от 2.09.2015 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в частта, в която е обявена за основателна жалба рег. № Ж-1061/3.12.2014 г., подадена от М. Ш. срещу "К. Б." ЕООД, като на осн. чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД на "К. Б." ЕООД е наложено, в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 12 000 лв. за това, че обработва лични данни на Ш. в нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "К. Б." ЕООД против решение № Ж-1061/2014 от 2.09.2015 г. на КЗЛД в частта, с която е обявена за основателна жалба рег. № Ж-1061/3.12.2014 г., подадена от М. Ш. срещу "К. Б." ЕООД, като на осн. чл. 42, ал. 3 ЗЗЛД на "К. Б." ЕООД е наложено, в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗЛД и е осъдил "К. Б." ЕООД да заплати разноски по делото в полза на КЗЛД в размер на 150 лв. В тази част решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалвания пред настоящата инстанция резултат съдът, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт в тази част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административно производствени правила, но в нарушение на материалния закон. Решението, в обжалваната част, е валидно, допустимо и неправилно. Същото е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а спорът - да ес реши по същество на базата на събраните доказателства. Не е спорно, че М. Ш. има ликвидни и изискуеми задължения към "Р. Д." ЕООД, възлизащи на 263. 81 лв., във връзка с направени от нея онлайн поръчки на 12.08.2008 г. и на 4.12.2008 г. чрез уебсайта www. readersdigest. bg. Не се спори също, че с договор за цесия от 27.12.2011 г. дългът е продаден /прехвърлен/ "К. Б." ЕООД, като личните данни на М. Ш. - три имена и адрес - са били предоставени на цесионера без наличие на изричното й съгласие. Не се спори и по факта, че както "Р. Д." ЕООД, така и "К. Б." ЕООД са администратори на лични данни по смисъла на чл. 3 ЗЗЛД, като "К. Б." ЕООД е регистрирано с идент. № 291678. Спорният въпрос по делото е спазил ли е цесионера установените в чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД изисквания за допустимост на обработването на личните данни при наличния договор за цесия и при отсъствие на съгласие от страна на длъжника. Настоящият състав не споделя изводите на решаващия съд, че договорът за цесия представлява правното основание за обработка на личните данни на М. Ш. от "К. Б." ЕООД. Както разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, така и тази на чл. 7, б. "а" от Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за движение на тези данни изисква изрично, недвусмислено и информирано съгласие на физическото лице, предоставило своите данни на администратор на лични данни, за всяко предоставяне на данните му на трето лице. То следва да е предварително информирано от администратора за това - по какъв повод, с каква цел ще се предоставят данните му на третото лице, за да може да извърши информирана преценка и да даде съгласие или да откаже. От това следва, че за всеки конкретен случай е необходимо конкретно, изрично съгласие на физическото лице. Наличието на договор за цесия, както и факта че и цесионера е администратор на лични данни не променят този извод. Личните данни на Ш. са обработени от "К. Б." ЕООД в нарушение на условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от закона, както е приел административният орган. Съгласно цитирания текст обработването на лични данни е допустимо при наличието на някое от изброените условия, които в случая не са осъществени. В нарушение на чл. 4, ал. 1, т. т. 1, 4, 5, 6 и 7 обработването не е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора; не е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закона, както и за реализиране на законни интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат приоритет. Не е налице и условието по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД - изрично съгласие на лицето, за което се отнасят данните. Ето защо като достига до заключение, че от страна на "К. Б." ЕООД не е допуснато нарушение на изискванията на цитирания текст и по тези съображения е отменил решението на КЗЛД в частта, с която такова нарушение е установено, АССГ е постановил акт в нарушение на нормативната уредба. Да се приеме, че всеки администратор на лични данни би могъл да ги предостави на друг за обработване, без да спазва условията на закона, би означавало да се осигури достъп на практически неограничен кръг лица до личните данни, което е в противоречие с целта на закона, а именно, личните данни да се обработват от оторизирани лица при нормативно установените условия и цели. Наложената имуществена санкция, определена от административния орган, е в размер близък до минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД и е наложена законосъобразно. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение