Решение № 207 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2015 г.

Решение № 207 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. Ц. Т., чрез процесуален представител адв. Д., срещу решение от 16.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 337/2014 г. на Видински окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.04.2014 г. по гр. д. № 121/2013 г. на Кулски районен съд, в частта за отхвърляне на предявения от В. Ц. Т. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 499, ал. 1, изр. 2 ГПК за заплащане на лихвите върху платената от него цена като купувач на недвижим имот на публична продан, от който имот е съдебно отстранен, в частта за сумата 10 026,28 лв., за периода от 26.05.2005 г. /датата на превеждане на внесената от него цена от съдебния изпълнител на взискателя [фирма]/ до 15.02.2009 г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан/, както и за разноски за разликата над присъдения размер 747,40 лв. до претендирания размер 1075,80 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 653 от 10.06.2015 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК доколкото по релевирания от касатора въпрос: "от кой момент се дължат лихви и разноски за внесената от обявения за купувач при публична продан цена, в случаите на чл. 499, ал. 1 ГПК при последващо отстраняване на купувача от имота, по причина, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на продадения имот", съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище. Настоящият касационен състав по поставения въпрос намира следното: Публичната продан прехвърля собствеността на продадения имот върху купувача, но само ако длъжникът е бил собственик на имота. Ако възложеният имот не е бил собственост на длъжника и съдът с влязло в сила решение установи това, купувачът, респективно взискателят, на когото е възложен имота, съдебно се отстранява от купения на публична продан имот. По силата на това решение настъпват последиците на евикция. Те се изразяват в това, че отстраненият купувач има право да получи внесената от него цена, а когато сумата е изплатена, освен платената сума отстраненият купувач има право да иска и законната лихва върху получената сума, считано от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната продан. В този случай /когато сумата е изплатена/ сумата се иска от тези лица, които са получили сумата: взискателя /взискателите - ако сумата е получена по разпределение/ и длъжника /ако от внесената сума е изплатен остатък на длъжника/. В този случай /когато сумата е изплатена/, купувачът има право да иска от лицата, които са получили сумата, и съразмерната част на законната лихва от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната продан - чл. 499, ал. 1 ГПК. Такова разрешение се застъпва в правната доктрина и при действието на чл. 387, ал. 1 ГПК-отм. /Ж. С., "Българско гражданско процесуално право", София, Наука и изкуство, 1979,; Г. М., "Изпълнително производство на НРБългария", София, Кл. О., 1989 / и при действието на чл. 499, ал. 1 ГПК /В. П. - част четвърта, "Българско гражданско процесуално право", София, С., 2012/, което разрешение следва да бъде възприето. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлен предявения от В. Ц. Т. срещу [фирма] иск за заплащане на лихвите върху платената от него цена като купувач на недвижим имот на публична продан, от който имот е съдебно отстранен, в частта за сумата 10 026,28 лв., за периода от 26.05.2005 г. /датата на превеждане на внесената от него цена от съдебния изпълнител на взискателя [фирма]/ до 15.02.2009 г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан/, както и за разноски за разликата над присъдения размер 747,40 лв. до претендирания размер 1075,80 лв. Въззивният съд е приел, че съдебно отстранения от закупения на публична продан купувач има право на лихвите върху внесената от него цена на недвижимия имот, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан и с влязлата в сила част от решението искът е уважен в останалата част - от този момент до завеждане на исковата молба. Въззивният съд е приел, че от този момент се дължат лихвите, тъй като от този момент възниква задължението за връщане на получената сума от ответника като взискател, на който е изплатена сума, събрана от продан на имот по изпълнително дело, който имот не е на длъжника. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се налага изводът, че е незаконосъобразен изводът на въззивния съд относно началния момент, от който се дължат лихви и разноски за внесената от обявения за купувач при публична продан цена, в случаите на чл. 499, ал. 1 ГПК при последващо отстраняване на купувача от имота, по причина, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на продадения имот. Последиците на евикцията се изразяват в това, че отстраненият купувач има право да получи внесената от него цена и ако тя е изплатена - има право да получи от лицата, които са получили сумата, и съразмерната част на законната лихва от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната продан. Своевременно /с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК и удостоверения от куриерската служба момент на приемане на пратката на 16.01.2014 г. в 16.30ч. в [населено място], съдържаща писменото изявление на страната, с постъпването му в съда в [населено място] на 17.01.2014 г., удостоверено от деловодството на съда, срокът не се счита пропуснат/ с отговора на исковата молба ответникът по иска е релевирал възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Правилно с въззивното решение е прието, че началният момент на погасителната давност е 16.02.2009 г., но не е съобразено, че съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е тригодишна. Искът е предявен на 28.06.2013 г. Доколкото давностният срок е тригодишен и вземането за лихва възниква ден за ден, тази част от вземането, възникнала преди 01.07.2010 г. е погасена по давност. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 67/24.06.2011 г. по т. д. № 323/2010 г. на ВКС, ТК, Iт. о. и решение № 230 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1425/2014 г. на ВКС, ГК, IIIг. о. Следователно в случая лихва не се дължи за периода от 26.05.2005 г. до 01.07.2010 г. и се дължи такава за периода от три години от 01.07.2010 г. до датата на исковата молба и до окончателното изплащане на главницата, за който период вземането не е погасено по давност. С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес обаче, като краен резултат в обжалваната с касационната жалба част въззивното решение за потвърждаване на отхвърлителната част от първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, поради това, че в тази част искът за вземането за лихви е неоснователен като погасен по давност. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да се остави в сила в обжалваната част. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение