Решение № 7937 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4534/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез юрк. Кирилов, срещу решение № 10313 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 8928/2024 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че в случая съдът не е отчел факта, че АУДИ АКЦИЕНГЕЗЕЛШАФТ /Ауди АГ/ е поръчало както изработката на инструмента, така и доставката на произвежданите с него части от доставчика „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД. Сочи се, че законосъобразно е отказано възстановяване на претендирания ДДС, начислен по доставката на инструмента. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на АУДИ АКЦИЕНГЕЗЕЛШАФТ срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции ведно с таксата за касационно обжалване съгласно представен списък. Ответникът – АУДИ АКЦИЕНГЕЗЕЛШАФТ, чрез адв. Папучинова, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба по подробно изложени съображения в депозиран по делото писмен отговор и в о.с.з. Прилага писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е бил ревизионен акт /РА/ № Р-22221023006514-091-001 от 15.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1034 от 29.07.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.София, с който на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е отказано право на възстановяване на данъчен кредит в размер на 264 037,05 лв. по фактура № 1100469039/ 14.07.2023 г., издадена от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД на АУДИ АГ. За да отмени ревизионния акт, административният съд е установил от фактическа страна, че доставката, обективирана в спорната фактура № 1100469039/14.07.2023 г., издадена от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД, е с предмет помощен инструмент за iSMLS AU336 GV2.2 - превключвател на кормилна уредба, който се използва за производството на част № 83Н 953 521 N. Установено е, че местонахождението на инструмента към датата на прехвърляне на собствеността от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД към Ауди АГ е в България, като инструментът се използва от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД за производство на пластмасови компоненти от кормилната уредба на автомобили в производствена линия на АУДИ АГ. Съгласно приложени по делото Условия за специално оборудване на Ауди АГ, дружеството запазва изключителна собственост върху оборудването, което се заема от него на доставчика, в полза на когото се учредява владеене. Според предоставени в хода на ревизията обяснения от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД процесната фактура е издадена на база поръчка от клиента Ауди АГ за изработка на „софт“ инструмент, който ще послужи за прототипно предсерийно производство на части, като АУДИ БГ е възложило изработването и доставката на това специално оборудване отделно от споразумението за серийна доставка на компоненти /резервни части/. По делото е представено и преддоговорно споразумение от 19.07.2022 г., с което АУДИ БГ е възложило на „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД, серийна изработка, серийно производство и серийна доставка на компоненти. След извършен анализ на доказателствата по делото, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Относно материалната законосъобразност на акта в решението са изложени мотиви, че процесната доставка е самостоятелна, независима, възмездна и пряко се използва в икономическата дейност на получателя АУДИ АГ, като се касае за изработка на инструмент – производствено оборудване, собствеността, върху който се прехвърля от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД на АУДИ АГ, но изработеният от доставчика инструмент остава в негово владеене и се използва изключително за производството на резервни части за автомобили от групата на АУДИ. Въз основа на изложеното съдът е обосновал извод, че процесната доставка не може да се определи нито като безвъзмездна по смисъла на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, нито като съпътстваща съгласно чл.128 от ЗДДС, с оглед на което приходните органи са постановили оспорения ревизионен акт при неправилно приложение на закона. Съдът се е позовал на т.63 от решение на СЕС по дело С-234/24 и е обосновал извод, че процесната доставка по фактурата, издадена от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД, съответства изцяло на посоченото в цитираното решение, тъй като е налице преддоговорно споразумение от 19.07.2022 г. и процесната фактура обективира самостоятелен договор (за изработка на специално оборудване), който е различен от изработката на автомобилни части. Въз основа на изложеното съдът е приел, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал възстановяване на данъчен кредит в размер на 264 037,05 лв. по фактура № 1100469039/14.07.2023 г., издадена от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕОО и е отменил оспорения ревизионен акт. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Основателно касаторът сочи, че в случая се касае за инструмент, който се използва за серийно производство на друг краен продукт, предвид което не е налице самостоятелна доставка за целите на облагането с ДДС, а доставка, съпътстваща продажбата на крайното изделие. Съгласно практиката на СЕС, за да се приеме, че е налице единна доставка, два или повече елемента или действия, доставени от данъчнозадълженото лице на клиента, следва да са толкова тясно свързани, че обективно да образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. В случая ирелевантен е фактът, че доставката на оборудването и на резервните части, които е следвало да бъдат произведени с него са уговорени между страните в два самостоятелни договора, тъй като водещ критерий за разграничаване на съпътстващата от независимата доставка е икономическото и търговско приложение на доставеното /в този см. т.69 от решение на СЕС по дело С-234/24/. Диспозитивът на цитираното решение на СЕС гласи, че не допуска да бъде отказано възстановяването на данъка върху добавената стойност, начислен по доставка на оборудване, която е извършена на данъчнозадължено лице, установено в държава членка, различна от държавата членка на покупка на тази стока, когато посоченото оборудване физически не е напускало територията на държавата членка на неговия доставчик, освен ако с оглед на всички обстоятелства, които характеризират съответните сделки, тази доставка трябва да се счита за част от една-единствена неделима икономическа доставка или за съпътстваща основната доставка, която се състои от вътреобщностни доставки на стоки, произведени с това оборудване и предназначени за това данъчнозадължено лице. В случая макар собствеността на оборудването да е прехвърлена към АУДИ АГ, последното не придобива икономическо право да го ползва и да се разпорежда с него като собственик, тъй като оборудването се експлоатира от „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД с цел изработка на крайни изделия /резервни части/. Предвид факта, че без поръчка на процесното оборудване не би било възможно да се произведат съответните резервни части, то следва извода, че доставката е съпътсъваща, а не самостоятелна и независима, каквито мотиви е изложил първоинстанционният съд. Изработването на оборудването е свързано изключително и само с производството на крайните резервни части и то не може да съществува отделно от крайния продукт, с оглед на което производството на оборудването се явява съпътстващо основната доставка по смисъла на чл. 128 от ЗДДС. Предвид изложеното не е следвало ревизираният субект да начислява данък отделно върху доставката на оборудването. Когато една доставка представлява едно цяло от икономическа гледна точка, макар и състояща се от отделни елементи, то тя не следва изкуствено да се раздробява, а следва да се разглежда като единна самостоятелна доставка. В случая правилно съдът е подчертал, че купувачът става само формален собственик, понеже оборудването се ползва, владее и контролира от доставчика за производството на крайните резервни части, но неправилно е приел, че се касае за самостоятелна и независима доставка. Доставката на тулинг и доставката на крайното изделие представляват една икономически неделима доставка и облагането й като отделна води до нарушаване функционирането на системата на ДДС. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решение № 2734/15.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5618/2022 г./. Неоснователно ответникът по касация се позовава на решение № 5013/11.05.2026 г., на ВАС постановено по адм. д. № 9410/2024 г./, тъй като цитираното решение касае друга фактическа обстановка, в която АУДИ АГ е получател на оборудване от други немски дружества, които от своя страна са предоставили инструментите на български дружества, явяващи се подизпълнители на немските. В случая АУДИ АКЦИЕНГЕЗЕЛШАФТ /Ауди АГ/ е поръчало както изработката на инструмента, така и доставката на произвежданите с него части от доставчика „КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ” ЕООД, което води до други правни изводи. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което жалбата на дружеството срещу РА да бъде отхвърлена. Предвид уважаването на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София, решението на административния съд подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на АУДИ АКЦИЕНГЕЗЕЛШАФТ разноски за сумата от 25,56 евро. С оглед изхода на спора и претендираните от страните разноски, основателно е наведеното възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за двете инстанции на чл. 161 от ДОПК след изменението й с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., препращаща към чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят съдебни заседания, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес. С оглед изложеното в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 460,16 евро /2х450 лв./, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и заплатена държавна такса за касационната инстанция в общ размер на 1080 евро. Така общо за двете инстанции следва да се присъдят разноски в общ размер на 1540,16 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,