Решение № 3377 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 199/2012 г.

Решение № 3377 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 199/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "КРАШ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Емил Емилов Иванов, Бахтишен Ехлиманова Казанджиева и Ния Кристаленова Белчева, подадена от процесуалния представител на дружеството, срещу решение № 1411/09.11.2011 г., постановено по адм. д. № 1704/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-14-70/28.06.2011 г. на зам. н-к ДНСК. Ответникът ДНСК, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "КРАШ" ООД срещу Заповед № ДК-14-70/28.06.2011 г. на зам. н-к ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "Вилна сграда G" - част от вилно селище "Златна перла - I", находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ I-2013, кв. 2, м. "Дълбоки дол", землище с. Варвара, общшина гр. Царево. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж, тъй като издаденото е отменено като нищожно. Приел също така, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото е установено безспорно, че за процесния строеж е било издадено разрешение за строеж № 15/20.01.2006 г. от главния архитект на община гр. Царево, което е отменено поради нищожността му със Заповед № 80/14.11.2006 г. на н-ка на РДНСК гр. Бургас. Жалбата на дружеството срещу тази заповед е отхвърлена с влязло в сила Решение II-53 от 28.06.2010 г. по адм. д. № 1/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас е отхвърлена, което решение е влязло в сила на 09.11.2010 г., с оглед влизане в сила на новата разпоредба на чл. 215, ал. 7 ЗУТ от същата дата. С оглед на това на същата дата е влязла в сила и заповедта на н-к РДНСК гр. Бургас за отмяна на разрешението за строеж като нищожно. Нищожните индивидуални административни актове не влизат в сила и не пораждат права, поради което и разрешението за строеж, на което жалбоподателят се позовава, не е влязло в сила и не е породило права в негова полза. Извършеното строителство въз основа на нищожното разрешение за строеж се приравнява на такова извършено без разрешение за строеж и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на чл. 156, ал. 1, изр. последно ЗУТ, съгласно който "влезлите в сила разрешения не подлежат на отмяна", тъй като нищожното разрешение за строеж не се отменя, а се констатира неговата нищожност, в какъвто смисъл е заповедта на н-ка на РДНСК, а както се каза и по-горе не влизат в сила. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е обосновано, тъй като правните му изводи кореспондират с установената безспорна фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, поради което не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. От извършената служебна проверка на делото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствието му с материалния закон, водещи до отмяна на решението. С оглед изложеното решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК