Решение № 255 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 50/2011 г.

Решение № 255 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 50/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е молба на З. А. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 215 от 24.03.2009 г. по гр. д. № 2072 от 2007 г. на Върховния касационен съд, Трето г. о., с което е потвърдено решение № 400 от 21.12.2006 г. по в. гр. д. № 343 от 2006 г. на Смолянския окръжен съд. В молбата се твърди, че З. А. Т. е била лишена от възможност за участие в делото, тъй като в последното по делото заседание пред първоинстанционния съд съдът отказал да отложи делото, въпреки доказаната невъзможност на З. Т. и на нейния пълномощник да се явят в това съдебно заседание - З. Т. била болна, а пълномощникът й адв. Г. бил служебно ангажиран по друго дело. В съдебно заседание ответниците по молбата К. Х. Т., С. Е. Т. и Шериф Ю. Т. оспорват същата като неоснователна. От техния пълномощник и пълномощник на ответниците А. Ю. Т., В. К. Т., М. И. Т., М. М. А. и А. М. К. - адв. Д. е постъпило писмено становище от 01.06.2011 г., в което също се оспорва молбата за отмяна. Останалите ответници А. Д. А., Б. Ф. М., Б. А. М., Б. Р. Т., Велико Г. К., В. М. М., В. Ю. Т., В. Б. Т., Д. Р. Т., Ж. М. Х., З. Б. Т., З. Н. Т., З. Н. Т., З. Д. Т., З. А. М., З. К. М., З. М. Т., И. Ясенова Б., К. С. Т., К. Ю. М., К. Ф. Т., К. К. М., Л. Ф. М., М. В. К., М. Р. К., М. Ф. Ч., М. М. В., М. Н. В., М. М. В., Н. Б. Т., Н. М. Т., Норка К. К., Р. А. Ц., Р. Р. Т., Р. А. Е., Р. В. К., Р. М. Д., С. А. В., С. Д. Т., С. Р. М., С. Ж. К., Севдалин Я. Т., С. И. Т., Ф. Р. М., Ф. Ю. Т., Ф. Б. М., Ф. И. Т., Ф. Д. Т., Фиданка К. Г., Ф. А. М., Х. Д. Т., Х. Ю. Т., Шефки К. М. и Я. Ж. Т. не вземат становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Молбата за отмяна е допустима: подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на визирания в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК тримесечен срок от узнаване на решението, чиято отмяна се иска /решението на ВКС е постановено на 24.03.2009 г., а молбата за отмяна е подадена на 21.05.2009 г./. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения, по които страната вследствие на нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай, като не е отложил делото и е провел съдебното заседание на 21.03.2006 г. първоинстанционният съд не е нарушил съдопроизводствените правила на чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.), по реда на който се е разглеждало делото, тъй като за това съдебно заседание З. Т. не е представила доказателства за невъзможност да се яви, нито е подала молба за отлагане на делото. Невъзможността на пълномощника й адв. Г. да се яви в това съдебно заседание не е било достатъчно за отлагане на делото с оглед изискването на чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.) в такава невъзможност да се намира както адвоката, така и самата страна по делото. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, то това пак не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като не е довело до лишаване на молителката от възможност да се защитава по делото: При разглеждане на делото пред въззивният съд същата е била представлявана от пълномощника си адв. К. Г., който е имал процесуална възможност да извърши всички онези процесуални действия, които е пропуснал да извърши в съдебното заседание на 21.03.2006 г. пред първоинстанционния съд. Нещо повече, същият се е явил и е представлявал ищците, включително и молителката З. Т., и в двете проведени пред въззивния съд съдебни заседания /на 10.10.2006 г. и на 28.11.2006 г./, в които въззивният съд е уважил всички негови искания за събиране на нови доказателства /назначил е тройна съдебно-техническа експертиза и е приел писмени доказателства за здравословното състояние на З. Т./. С оглед изложеното по-горе молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника А. Ю. Т. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 150 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия