Решение № 2718 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2010 г.

Решение № 2718 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началникът на Митница Столична, чрез процесуалния си представител юрк. Станимир Станков, срещу решение № 1784/4.06.2010 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 8035/2009 г., с което по жалба на "Иридиа" ООД е отменено Решение № 9600-106 от 9.09.2009 г. на Началника на Митница София, в частта му, потвърдена с Решение № РМ 4417-D296/19.10.2009 г. на Директора на РМД - София и е осъдена Митница Столична да заплати на дружеството разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне на жалбата срещу обжалваното Решение на Началника на Митница София (понастоящем Митница Столична). Ответникът - "Иридиа" ООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. М. Бизов, в писмен отговор на жалбата, излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо А отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е било Решение № 9600-106 от 9.09.2009 г. на началника на Митница София, потвърдено с Решение № РМ 4417-D296 от 19.10.2009 г. на директора на РМД - София, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати антидъмпингово мито в размер на 3 416.74 лв., и ДДС от 683.36 лв. на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМ и чл. 56 ЗДДС за устройства LB-75-2- 2 броя по ЕАД № 08BG0005000H0104242/20080616 В останалата част относно определения размер антидъмпингово мито от 606.53 лв. и ДДС от 101.09 лв. по ЕАД № 08BG0005000H0104242/20080616 и ЕАД № 08BG0005000H0151253/20080826 Решение № 9600-0106 от 9.09.2009 г. на началника на Митница София е влязло в законна сила. С обжалваното решение съдът е отменил Решението на Началника на Митница София в потвърдената част от директора на РМД - София. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, основавайки се на събрания доказателствен материал, подробно описан в мотивите на решението, а така също и на неоспореното заключение на съдебно техническата експертиза, че внесените технически устройства с № № LB-30-2, LB-40-3, LB-50-2 и LB-75-2 представляват части за компресори "компресорна глава, бутален блок или помпа", а съгласно Регламент № 261/ЕО/2008 се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на бутални компресори (с изключение на помпи за бутални компресори) с дебит не повече от 2 куб. метра на минута, попадащи под кодове по КН ех 8414 40 10, ех 8414 80 22, ех 8414 80 28 и ех 8414 80 51 (кодове по тарик 8414 40 10 10, 8414 80 22 19, 8414 80 22 99, 8414 80 28 11, 8414 80 28 91, 8414 80 51 19 и 8414 80 51 99) с произход от Китайската народна република. При тези данни административният съд е счел, че за внесените технически устройства № № LB-30-2, LB-40-3, LB-50-2 и LB-75-2 не се дължи окончателно антидъмпингово мито и определеното такова с Решение № 9600-106 от 9.09.2009 г. г. на началника на Митница София, в частта му, потвърдена с Решение № РМ 4417- D296/19.10.2009 г. на директора на РМД - София е незаконосъобразно, като е отменил посоченото решение в така оспорената му част. Решението е правилно. Съдът законосъобразно се е позовал на разпоредбата на т. 17 на Уводната част на Регламент № 261/ЕО/2008, съгласно който помпите за бутални компресори са едни (но не единствените) от най-важните компоненти на компресорите; те може да се продават самостоятелно или с приспособления за пръскане, почистване или помпане на гуми и други, а в т. 18 е предписано, че те могат да се продават поотделно, както и сглобени в други компресори. Обоснована е преценката на първостепенния съд, че внесените компресорни глави представляват помпи с № № LB-30-2, LB-40-3, LB-50-2 и LB-75-2, внесени от ответника по касационната жалба от Китай и не би следвало да се третират като изделия "компресори", съответно да бъдат тарифно класирани с № 8414 80 22 99, а като техни части "компресорна глава, бутален блок или помпа" с тарифен № 8414 80 22 91 "помпи за бутални компресори". При това от съществено значение е и фактът, че последните могат да се внасят отделно от компресора- като негова част, и да се монтират към съответния компресор. Доколкото в чл. 1 на горепосочения Регламент изрично са изключени помпите за бутални компресори, то законосъобразен е изводът на съда, че за горепосочените технически устройства не се дължи окончателно антидъмпингово мито - декларираните като компресорни помпи не са компресори и не попадат в обхвата на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 261/ЕО/2008. За прецизност на изложението следва да се посочи, че настоящият състав приема, че основателно се поддържа в писмената защита на ответното дружество, че от данните по делото може да се направи извод за допусната грешка от декларатора на стоките, който водейки се от това, че ставката мито за облагане на компресори от Беларус и на компресорни глави от Китай е една и съща, е групирал при декларирането компресорите с компресорните глави в една стока по ЕАД, т. е. декларирал е изделията с описанието компресорни групи за компресори на тарифен номер на компресори със страна на произход Беларус, водейки се от обстоятелството, че митото и тарифния номер са аналогични. тази грешка е довела до формални изводи от извършената повторна проверка от митническите органи на Митница София, които при извършването на документалния контрол не са отчели грешно декларирания произход в клетка 33 в ЕАД - Беларус, независимо от това, че във фактурите изрично е посочена държава на произхода Китай, както и факта, че резервна част се декларира с тарифен номер на компресор. В тази връзка следва да бъде преценено като неоснователно и оплакването на касатора, че във връзка с грешното деклариране на процесните стоки дружеството е нарушило изискванията на чл. 71 от ЗМ. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е обосновано и материално-правно законосъобразно, при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 480 лв., които следва да му бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо А отделение,