Решение № 138 от 14.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1628/2016 г.

Решение № 138 от 14.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1628/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 144 от 7.03.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 104 от 23.03.2016 г., постановено по т. д. № 115/2016 г. от Апелативен съд - П., с което е отменено решение № 655 от 10.12.2015 г. по т. д. № 912/2008 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което на основание чл. 710 ТЗ [фирма] е обявено в несъстоятелност с последиците по чл. 711 ТЗ. В касационната жалба на адв. Виделина К. - С. - пълномощник на адвокатите от адвокатска кантора "Б., С. и Т." - [населено място], се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се оплаквания срещу извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 710 ТЗ, тъй като определението на съда по несъстоятелност, с което не е допуснат до разглеждане предложеният от [фирма] план за оздравяване на предприятието на длъжника [фирма], не е съобщено надлежно на вносителя на плана и не е влязло в сила. Поддържат се доводи, че [фирма] не е посочило съдебен адрес и пълномощник, който да го представлява в оздравителното производство, поради което не е било необходимо определението за недопускане на плана да му бъде съобщавано по друг начин, освен чрез изпращане на съобщение на вписания в търговския регистър адрес на управление. Излагат се аргументи, че въззивният съд не е съобразил, че упълномощаването на процесуален представител и посочването на съдебен адрес е извършено за целите на участието на [фирма] като кредитор с предявени вземания в производството по несъстоятелност на длъжника, а не за целите на производството, инициирано с предложения от него оздравителен план. В жалбата са развити и оплаквания за нарушение на материалния закон при формиране на извода на въззивния съд за необходимост от съобщаване на определението по чл. 701 ТЗ на синдика на обявеното в несъстоятелност [фирма]. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 26.05.2016 г., допълнени от процесуалния му представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ответниците по касация [община] - [населено място], и [фирма] - [населено място], не изразяват становища по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени решението на Окръжен съд - Пловдив, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност с последиците по чл. 711 ТЗ, Апелативен съд - П. е приел, че не са изпълнени формалните предпоставки на чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че с определение № 851 от 27.04.2015 г. съдът по несъстоятелност не е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите предложения от [фирма] в качеството му на акционер, притежаващ повече от 1/3 от капитала на [фирма] /чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ/, план за оздравяване на предприятието на длъжника с мотив, че липсва предварително съгласие на министъра на финансите по чл. 189, ал. 1 ДОПК. Съдът по несъстоятелност е разпоредил определението да се съобщи на [фирма] на вписания в търговския регистър адрес на управление в [населено място] чрез служителите на Районен съд - Панагюрище и по пощата с обратна разписка. Съобщенията са с отбелязвания, че на адреса на управление [населено място], [улица], няма представители на дружеството и че не е изпратен представител, който да получи пощенската пратка. С оглед данните в съобщенията съдът по несъстоятелност е поставил резолюция от 19.08.2015 г. определението да се счита за редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. След преценка на фактите и доказателствата по делото съставът на Апелативен съд - П. е приел, че не са съществували предпоставки за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като [фирма] е имало упълномощен процесуален представител в производството по несъстоятелност на [фирма] - адв. Е. С., и посочен с молба от 23.06.2014 г. съдебен адрес в [населено място], на [улица], на които е следвало да бъде съобщено определението от 27.04.2015 г. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ГПК, въззивният състав е изразил становище, че при наличие на пълномощник и на посочен съдебен адрес съдът по несъстоятелност е бил длъжен да изпрати съобщение не само на адреса на управление на дружеството, но и на съдебния адрес, както и чрез пълномощника, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита срещу недопускането на оздравителния план. В зависимост от преценката за ненадлежно съобщаване на определението, лишило вносителя на плана от възможност за обжалване по чл. 701, ал. 3 ТЗ, въззивният състав е направил извод, че определението не е влязло в сила и че инициираното от [фирма] оздравително производство не е приключило, поради което няма основание за постановяване на решение по чл. 710 ТЗ. Изводът, че определението за недопускане на плана не е влязло в сила, е мотивиран и с липсата на доказателства за съобщаване на определението на синдика на [фирма]. В тази насока е взето предвид представеното по делото решение № 170 от 8.05.2014 г. по т. д. № 742/2012 г. на Окръжен съд - Пловдив, обявено в търговския регистър на 10.05.2014 г., с което е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на [фирма], назначен е временен синдик, дружеството е обявено в несъстоятелност и е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, прекратена е дейността на предприятието му и правомощията на неговите органи, постановени са обща възбрана и запор и започване на осребряване на включеното в масата на несъстоятелността имущество. Въззивният съд е приел, че след постановяване на посоченото решение всички съобщения на съда по несъстоятелност е следвало да се изпращат не само до несъстоятелния търговец, но и до синдика. Неизпълнението на изискването за уведомяване на синдика е преценено като пречка [фирма] да упражни правото си на защита срещу недопускането на предложения план за оздравяване и определението за недопускане на плана да влезе в сила като предпоставка по чл. 710 ТЗ за обявяване на [фирма] в несъстоятелност. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по правния въпрос, обусловил изхода на делото, дали при обявяване в несъстоятелност на търговско дружество, предложило план за оздравяване на длъжник в производство по несъстоятелност в качеството на акционер по чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ, определението на съда по несъстоятелност за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите следва да бъде съобщено и на синдика на дружеството с оглед приложението на чл. 701, ал. 3 ТЗ или е достатъчно да бъде съобщено само на дружеството. Становището на настоящия състав на ВКС по поставения правен въпрос е следното: Предлагането на план за оздравяване от акционер, притежаващ повече от 1/3 от капитала на дружеството длъжник - чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ, е една от възможните хипотези за започване на оздравително производство по реда на Глава четиридесет и четвърта, Част четвърта, на Търговския закон. Производството за оздравяване се развива в рамките на откритото производство по несъстоятелност на длъжника. Участието и представителството на страните в това производство и съобщаването и обжалването на постановените в него актове на съда по несъстоятелност се уреждат от особените разпоредби на Търговския закон и от съответно приложимите съгласно чл. 621а ТЗ общи разпоредби на Гражданския процесуален кодекс. Откриването на производство по несъстоятелност на акционер, който развива търговска дейност под формата на търговско дружество и е упражнил правото по чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ да предложи план за оздравяване на свой длъжник в производство по несъстоятелност, е свързано с настъпване на промени в правния статут и в представителството на дружеството. С решението за откриване на производство по несъстоятелност съдът назначава временен синдик с правомощията по чл. 697, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ТЗ, синдикът представлява предприятието на длъжника, управлява текущите му дела и участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. При обявяване на дружеството в несъстоятелност съдът с решението си прекратява дейността на предприятието му и правомощията на неговите органи на управление, като управлението и представителството се осъществяват от синдика. Лишените от правомощия органи на дружеството запазват своите представителни и управителни функции само за целите, посочени в чл. 635, ал. 3 ТЗ - извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на процесуални действия в производството по несъстоятелност на длъжника, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694, които действия не са изрично предоставени на синдика. Упражняването на правото по чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ за предлагане на план за оздравяване е свързано с извършваната от акционера търговска дейност и по аргумент от чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ след откриването на производство по несъстоятелност започналото по инициатива на последния оздравително производство следва да се развие с участие на назначения от съда/избрания от събранието на кредиторите синдик. Участието на синдика гарантира ефективната защита на правата на акционера като вносител на плана за оздравяване и тяхното упражняване в интерес на кредиторите на несъстоятелността. Правомощията на синдика в оздравителното производство включват представителството на акционера в качеството му на вносител на плана за оздравяване и предприемането от негово име на всички процесуални действия, насочени към постигане на целта на предложения план, като например отстраняване на констатирани от съда по несъстоятелност нередовности на плана /чл. 701, ал. 2 ТЗ/ и обжалване на определението за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите на длъжника /чл. 701, ал. 3 ТЗ/. Присъщите на оздравителното производство процесуални действия не могат да бъдат извършени валидно от дружеството - акционер чрез неговите органи, които са лишени от правото на управление и представителство, тъй като производството за оздравяване не е сред изчерпателно изброените в чл. 635, ал. 3 ТЗ производства, в които органите на дружеството могат да извършват ограничен обем процесуални действия, независимо от синдика. От правомощията на синдика да участва в започналото по инициатива на дружеството - акционер оздравително производство и да обжалва от негово име определението на съда по несъстоятелност за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите - чл. 701, ал. 3 ТЗ, произтича необходимост определението за недопускане на плана да бъде съобщено на синдика. Съобщаването на определението на дружеството - чрез връчване на съобщение на вписания в търговския регистър адрес на управление, не е достатъчно, доколкото обжалването по чл. 701, ал. 3 ТЗ предполага предприемане на действия от страна на синдика за изготвяне и подаване на жалба. Без да е уведомен за определението, синдикът не би могъл да реализира правото на жалба на вносителя на плана, от което следва, че съобщаването на определението за недопускане на плана на синдика е необходимо условие, за да започне да тече срокът за обжалване по чл. 701, ал. 3 ТЗ. Името и адреса на синдика се вписват в търговския регистър - чл. 623, ал. 1 ТЗ, и съдът по несъстоятелност е задължен да ги издири служебно, за да връчи съобщение на синдика, независимо дали длъжникът е уведомен чрез съобщение на адреса на управление. В съответствие с изложените съображения на поставения в производството по чл. 288 ГПК правен въпрос следва да се отговори, че в посочената във въпроса хипотеза не е достатъчно определението за недопускане на плана за оздравяване да бъде съобщено на дружеството - вносител на плана, на вписания в търговския регистър адрес на управление, а с цел упражняване на правото на обжалване по чл. 701, ал. 3 ТЗ то следва да бъде съобщено и на синдика. По съществото на касационната жалба: В зависимост от отговора на значимия за изхода на делото правен въпрос съставът на ВКС намира жалбата за неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че след предлагането на план за оздравяване на предприятието на [фирма] вносителят на плана [фирма], който притежава повече от 1/3 от капитала на длъжника, е обявен в несъстоятелност с решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ. С решението са прекратени търговската дейност на дружеството и правомощията на неговите органи и е назначен временен синдик, чиито имена и служебен адрес са вписани в търговския регистър. Решението е обявено в регистъра и е представено в заверен препис пред съда по несъстоятелност на [фирма]. Въпреки узнаването на решението, съдът по несъстоятелност не е предприел съобщаване на определението от 27.04.2015 г., с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на длъжника предложеният от [фирма] оздравителен план, на синдика на обявеното в несъстоятелност дружество. Съобщение за определението е изпратено само на адреса на управление на дружеството и с оглед удостоверяването от длъжностното лице по призоваване, че дружеството е напуснало адреса, е разпоредено връчването да се счита за редовно при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. При наличието на решение за обявяване на [фирма] в несъстоятелност с прекратяване на правомощията на органите му на управление и назначаване на синдик фингираното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК е неприложимо. Дори да е изпълнен фактическият състав на чл. 50, ал. 2 ГПК, съобщаването на определението на дружеството е ирелевантно за началото и за изтичането на срока по чл. 701, ал. 3 ТЗ за обжалване на определението за недопускане на плана. За да започне да тече срока по чл. 701, ал. 3 ТЗ, е необходимо определението да бъде съобщено и на синдика, който е оправомощен от закона да представлява [фирма] в започналото преди решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ оздравително производство и да обжалва от негово име постановените в това производство актове. Синдикът не е уведомяван за определението от 27.04.2015 г., поради което правилно въззивният съд е приел, че то не е влязло в сила и че по тази причина инициираното от [фирма] оздравително производство не е приключило и не са налице предпоставките по чл. 710 ТЗ за обявяване на [фирма] в несъстоятелност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че пропускът да бъде връчено съобщение на синдика не е пречка за постановяване на решение по чл. 710 ТЗ, тъй като поради обявяването на [фирма] в несъстоятелност с прекратяване на търговската му дейност планът не може да бъде изпълнен и е недопустимо да бъде разглеждан. Преценката дали оздравителният план е изпълним и дали може да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на длъжника с оглед започналото след предлагането му производство по несъстоятелност на дружеството - вносител е извън предмета на производството по чл. 710 ТЗ, което се изчерпва с проверка на формалните предпоставки за постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Наличието на пречки за разглеждане и за изпълнение на плана може да бъде преценявано от съда при евентуално обжалване на определението по чл. 701, ал. 3 ТЗ. Освен това синдикът на [фирма] разполага с правото на преценка дали след решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ предложеният оздравителен план е изпълним и дали обжалването на определението за недопускане на плана е в интерес на дружеството - вносител и на кредиторите не несъстоятелността. Като е отменил решението на съда по несъстоятелност, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност на основание чл. 710 ТЗ преди влизане в сила на определението за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на предложения от [фирма] план за оздравяване, Апелативен съд - П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба са развити и оплаквания срещу извода в обжалваното решение, че определението за недопускане на оздравителния план не е влязло в сила по причина, че за него не е изпратено съобщение на съдебния адрес и до пълномощниците на [фирма]. Оплакванията са основателни. От приложените към делото пълномощни и молби се установява, че [фирма] е упълномощило процесуални представители и е посочило съдебен адрес за призоваване в производството по несъстоятелност на [фирма], но с изричното указание, че упълномощаването и посочването на съдебен адрес е във връзка с участието на дружеството като кредитор с предявени вземания към длъжника. В молбата, с която е внесен оздравителният план, не е посочен съдебен адрес и по делото няма доказателства за упълномощаване на адвокат, който да представлява [фирма] в оздравителното производство. При тези обстоятелства за съда по несъстоятелност не е съществувало задължение да изпраща съобщение по чл. 701, ал. 3 ТЗ на съдебен адрес и/или на пълномощник, каквито не са посочвани от вносителя на плана. Неправилните изводи на въззивния съд в тази насока не налагат отмяна на обжалваното решение предвид правилността на другия решаващ извод - че поради несъобщаване на определението за недопускане на плана на синдика на [фирма] оздравителното производство не е приключило и не са изпълнени формалните предпоставки за обявяване на длъжника в несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ. Ответниците по касация не са представили доказателства за извършени в това им качество разноски за производството пред ВКС, поради което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,