Решение № 5412 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2016 г.

Решение № 5412 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП и от К. К. К. срещу Решение № 315 от 15.01.2016 г. по адм. дело № 3966/2014 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/, I отделение, 20 състав в съответните му части.

Касаторът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2101303795 от 14.10.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., поправен с РА № 1362388 от 12.11.2013 г. за поправка на РА, потвърден и изменен с Решение № 117 от 17.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта относно задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., както и в частта относно задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за горницата над 191,88 лева ведно с горницата в лихвите за забава, като излага доводи за неговата неправилност и необоснованост. Поддържа, че неправилно АССГ е увеличил размера на приходите със сумата от 3210,00 лева за 2008 г., като е приел необосновано, че К. К. е заплатил посочената сума на ЖСК "Строител" и тази сума представлява приход за РЛ. Оспорва като необоснован и извода на съда да приеме крайно отрицателно салдо към 31.12.2009 г. в размер на 1 918,85 лева /а не приетото от решаващия орган в размер на 5 312,98 лева/, което да доведе до намаляване на задължението по РА за 2009 г. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът - К. К. К., обжалва решението в отхвърлителната му част, като поддържа съображения за неговата неправилност. Доводите на лицето се отнасят до необоснованост на извода на съда за липса на доказателства за установяване на реалното предаване на паричните средства в общ размер на 26 500 лева през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Касаторът поддържа, че 3 бр. разписки, представени още в хода на ревизията, удостоверяват факта на предаване на посочените суми от В. И. в полза на РЛ. Иска отмяната на съдебния акт в посочената част със законните последици.

Ответниците по касационните жалби оспорват същите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт № 2101303795 от 14.10.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., поправен с РА № 1362388 от 12.11.2013 г. за поправка на РА, потвърден и изменен с Решение № 117 от 17.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. С. при ЦУ, с който на К. К. К. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 391,70 лева, за 2008 г. в размер на 8,58 лева, за 2009 г. в размер на 531,29 лева, за 2010 г. в размер на 335,18 лева и за 2011 г. в размер на 512,63 лева, ведно със съответните лихви за забава.

Констатирано е, че през лицето живее в едно домакинство с родителите си М. Н. К. и К. К. К.. РЛ притежава дялове от "ЛС Интернешънъл" ЕООД, "Легакуест" ЕООД и "Едок БГ" ООД.

Ревизиращите органи са формирали парични потоци за всяка една от процесните години, като в приходната част са отразени доходи от трудови правоотношения, парични дарения от родителите, продажба на МПС, суми, изтеглени от банкови сметки и др., а в разходната част - разходи за издръжка на лицето съгласно данни на НСИ, разходи за дневни и квартирни пари във връзка с установени пътувания в чужбина, разходи за покупка на компютърна техника, разходи за придобиване на дялове в търговски предприятия и др.

Проследявайки хронологично движението на паричните потоци, приходният орган е установил недостиг на разполагаеми парични средства, поради което е приел наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Основните спорни въпроси по време на ревизията и на съдебното производство се отнасят до твърдението на оспорващия: 1. че е получил в заем сума в общ размер на 26 500 лева през 2008 г., 2009 г. и 2010 г.; 2. Относно включената в разходната част на паричния поток сума от 1173,50 лева /600,00 евро/ - внесена от РЛ на 12.12.2008 г. по банкова сметка в "Райфайзенбанк" АД; 3. Относно включената в разходната част на паричния поток за 2007 г. сума в размер на 113,00 лева за покупка на компютърна техника, както и други парични суми за получени услуги за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 438 лева; 4. Относно превода на сумата от 3 210,00 лева - вноска за апартамент № 054, находящ се в гр. С., ж. к. Г. Д., бл. ..., вх. ... на 28.03.2008 г.

Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, в установената от закона писмена форма. Възприел за правилна констатацията на ревизиращите орган да не включват в приходната част на паричните потоци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. сумата в общ размер на 26 500 лева, доколкото представените записи за заповед и разписки към тях не удостоверяват факта на реално предаване на описаните суми.

Във връзка със сумата в размер на 1173, 50 лева, както и сума в размер на 113,00 лева и сума в общ размер на 438,00 лева съдът е изложил съображения, че от страна на РЛ не са представени доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращите органи за реалното разходване на посочените средства и обосновано същите са включени в разходната част в паричните потоци за съответните години.

АССГ е приел, че сумата от 3210 лева е следва да бъде включен като приход в паричния поток за РЛ за 2008 г., което води до липса на ДО за облагане за 2008 г. /няма недостиг на парични средства/ и РА се явява незаконосъобразен в тази част. Относно задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. според съда същото следва да бъде намалено, приемайки наличието на начално салдо в размер на 3 474,13 лева съобразно констатацията за 2008 г.

Решението е валидно и допустимо, като е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП

Касаторът оспорва като необосновано приетото от АССГ като реализиран приход за 2008 г. в размер на 3210,00 лева, представляващ вноска за апартамент № 054, находящ се в гр. С., ж. к. Г. Д., бл. ..., вх. ....

Според АССГ твърдението на РЛ, че посочената вноска е направена от неговия баща, е доказано. В решението на решаващия орган изрично са признати възможностите на майката и бащата на РЛ да направят съответни дарения в полза на сина си в размерите, описани подробно в решението, като е констатирано, че същите разполагат с доходи. Изрично е констатирано, че към 31.12.2007 г. родителите разполагат със сума в размер на 12 243,62 лева. При тези констатации на самия решаващ орган съдът обосновано е приел, че сумата от 3210,00 лева следва да бъде включена в приходната част на паричния поток за 2008 г., като предоставена от бащата на РЛ и това от своя страна води до липса на недостиг на парични средства към 31.12.2008 г., а обратно налице е излишък в размер на 3 474,13 лева. Следователно, правилно е отменен РА относно задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. както по изложените съображения, така и касационната инстанция съобрази, че превишението на разходите над приходите за този период в размер на 85,80 лева /според решението на директора на дирекция "ОДОП"/ не е явно и съществено според изискването на чл. 123, ал. 1 от ДОПК.

Едновременно с това, касационната инстанция възприема за правилен подхода на АССГ за намаляване размера на задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. с оглед наличието на начално салдо в размер на 3 474,13 лева /излишъкът към 31.12.2008 г./, като правилно РА е отменен за горницата над 191,88 лева ведно с горницата в лихвите за забава за процесната 2009 г.

1. По касационната жалба на К. К. К.

Възраженията на касатора са свързани с некредитирането от страна на първоинстанционния съд на представените 3 бр. записи на заповед и разписките за тях и формирането според жалбоподателя на необоснования извод за недоказване на факта на реалното предаване на сума в общ размер от 26 500 лева от В. И. на РЛ К.

Както правилно е отбелязал АССГ, записът на заповед е абстрактна правна сделка, в която не се сочи основанието за издаването му и същият трябва да бъде обвързан с конкретно каузално правоотношение. Записите за заповед носят само подписа на РЛ. В процесния случай не са представени договори за заем за посочените суми, както и доказателства за реалното предаване на сумите под формата на заем от В. И. на РЛ К. Нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство са ангажирани доказателства и за потенциалната възможност на лицето И. да предостави парични средства в посочения размер. Правилно съдът не е ценил представените разписки и нотариално заверената декларация от В. И., доколкото от тях не може да се изведе категоричния извод за реалното предоставяне на средствата под формата на заем.

По тези съображения, касационната жалба на К. К. се явява неоснователна и решението в отхвърлителната му част се явява правилно.

Съобразно изложеното, твърдяните в касационните жалби основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице.

При този изход на спора, на страните не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение