Решение № 9693 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12004/2019 г.

Решение № 9693 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12004/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Доверие - ГППМП" ООД със седалище и адрес на управление Пазарджик е подало касационна жалба срещу решение № 562/9.08.2019 г. по адм. дело № 432/2019 г. по описа на Административния съд-Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Националната здравноосигурителна каса иск за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева за имуществена вреда, причинена от отмененото от съда наказателно постановление № 439/28.11.2013 г. на директора на Регионалната здравноосигурителна каса - Пазарджик, ведно със законната лихва от 18.04.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените разноски. Националната здравноосигурителна каса е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с наказателно постановление № 439/28.11.2013 г. директорът на Регионалната здравноосигурителна каса-Пазарджик наложил на "Доверие - ГППМП" ООД със седалище и адрес на управление Пазарджик административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 лева, на основание чл. 152, ал. 2, I. A, т. 1, във връзка с чл. 130, т. 1 от Националния рамков договор за 2012 г. за медицински дейности, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 и чл. 105, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Наказателното постановление било обжалвано от "Доверие ГППМП" ООД пред съда. С решение № 228/31.03.2014 г. по НАХД № 233/2014 г. по описа на Районния съд-Пазарджик наказателното постановление било отменено. Решението на районния съд не било обжалвано и влязло в законна сила на 29.04.2014 г. В производството пред районния съд дружеството било представлявано от адвокат Ж. Димова. Към делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.03.2014 г., сключен между адвокат Димова и "Доверие-ГППМП" ООД, с който страните уговорили възнаграждение за адвоката в размер на 150 лева, платено от клиента в брой при подписване на договора. По искане на ответника по делото административният съд назначил съдебно–счетоводна експертиза. Според заключението на експертизата, сумата от 150 лева, уговорена като възнаграждение за осъщественото от адвокат Димова процесуално представителство по договора от 17.03.2014 г., не е осчетоводена като разход в счетоводството на "Доверие -ГППМП" ООД. С оглед констатацията в заключението на вещото лице първоинстанционният съд приел, че след като възнаграждението на адвоката по договора за правна защита и съдействие от 17.03.2014 г. не е счетоводно отчетено като разход на търговското дружество, дружеството не е заплатило сумата и за него не е настъпила имуществена вреда. С мотиви, че не са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът отхвърлил предявения иск за сумата 150 лева като неоснователен, ведно със законната лихва от 18.04.2014 г. и осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правила и на правилата на формалната логика административният съд е достигнал до заключение, че след като сумата 150 лева не е осчетоводена като разход на "Доверие ГППМП" ООД, то тя не е заплатена от дружеството. Съдът е допуснал, че сумата може да е била заплатена от управителя на дружеството или от трето лице, но техните отношения със субекта, чието задължение е погасено, нямали правно значение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Липсата на счетоводно записване в счетоводството на "Доверие ГППМП" ООД на извършено в полза на адвокат Димова плащане на адвокатско възнаграждение от 150 лева не води до еднозначен извод, че дружеството не е заплатило тази сума. Възможно е сумата да е платена от ищеца, а да не е спазено изискването за отчитане на стопанската операция, което разколебава направеният от първоинстанционният съд главен доказателствен извод. Обстоятелството, че стопанската операция не е счетоводно отразена, има косвено значение за този извод, без да може да категорично да го обуслови. Едновременно с това следва да се отбележи, че за да приеме за доказан или за недоказан даден факт, съдът е длъжен да включи в преценката си всички, събрани по делото, доказателства. В случая първоинстанционният съд е игнорирал съществуването на разписка, която доказва, че възнаграждението на адвокат Димова е платено от името и за сметка на дружеството. Именно разписката, а не нейният счетоводен запис, удостоверява направеният от дружеството разход за адвокатско възнаграждание в изпълнение на задължението по сключения договор за правна помощ и съдействие от 17.03.2014 г. Отделно от това следва да се отбележи, че без нормативно основание административният съд е приложил по-висок доказателствен стандарт за доказването на факта на заплащане на уговореното адвокатско възнагражение. По всички дела, по която страната претендира възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение, плащането се доказва или с разписка или с документи за банков превод, когато законът изисква плащането да се извърши по банков път. Допуснатите от съда процесуални нарушения и логическо противоречие при интерпретацията на относимите за спора факти са довели и до погрешен от гледна точка на материалния закон извод по същество. По делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - имуществена вреда, настъпила за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, за отмяната на което "Доверие – ГППМП" ООД е направило разход за адвокатско възнаграждение, който следва да бъде възмезден като се ангажира имуществената отговорност на ответника. Решението на административният съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи в претендирания размер от 150 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2014 г. или от отмяната на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение, когато е завършен фактическият състав на отговорността за вреди от незаконна административна дейност. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените раз-носки следва да бъде уважено. Видно от представените пред Върховния административен съд пълномощно от 28.05.2020 г. и списък на разноските, от представените пред административния съд договор за правна защита и съдействие от 5.04.2019 г., както и от документите, удостоверяващи плащането на държавна такса за производствата, "Доверие – ГППМП" ООД заплатило 600 лева адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса общо в размер на 37, 50 лева. Разноските възлизат общо на сумата 637, 50 лева, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на противната страна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд