Решение № 9073 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15733/2014 г.

Решение № 9073 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15733/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пловдив, против решение № 2331 от 31.10.2014 г., по адм. д. № 1716/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено негово решение ПВ-4-П/7.03.2014 г. за прекратяване на процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение "Реконструкция на съществуващ бент "Полатово", в коритото на р. Марица за нуждите на "Напоителни системи" ЕАД и изграждане на МВЕЦ, с мощност 1,5 W в участъка на р. Марица, землището на село Цалапица, община Родопи, с възложител "Аква Пауър" ООД. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът - "Аква Пауър" ООД, чрез процесуален представител - адв. Велева оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Пловдив е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите доказателства. След съвкупен анализ на същите изведеният извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на обжалвания пред него акт е правилен. Не е спорно по делото, че като фактическо основание за прекратяване на процедурата по ОВОС за инвестиционно предложение, административният орган е приел становище по екологична оценка № 1-2/2012 г. от 8.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, относно Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници /НПДЕВИ/ 2011-2020 г., като е установено, че инвестиционното предложение е недопустимо спрямо мерките и условията, предвидени в НПДЕВИ. Правилно, при извършена служебна проверка е установил, че с влязъл в сила съдебен акт - определение № 5931 от 26.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4833/2013 г., петчленен състав на ВАС, I-ва колегия, оставил в сила определение № 3141/5.03.2013 г. по адм. д. № 1629/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане жалба против решение по протокол № 1 от 9.01.2013 г. на Министерски съвет (МС) в частта му по т. 38, с която е приет Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници и е прекратено производството по делото. Изрично, в мотивите на съдебния акт се сочи, че "... както приетият Национален план, така и решението на Министерски съвет, с което е приет същият, не съдържат характеристиките на акт, подлежащ на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Както правилно първоинстанционният съд е изследвал последователно предпоставките по чл. 21, ал. 1 АПК за наличие на индивидуален административен акт, на чл. 65 от АПК за общ административен акт и тези на чл. 75 АПК за нормативен административен акт, оспореният акт не може да бъде квалифициран по нито един от текстовете, определящи подлежащите на оспорване пред съд административни актове. Приетият План не съдържа волеизявление на административен орган, с което да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, или на неопределен брой лица, не съдържа административноправни норми..." Правилно, след като единствено соченото основание за прекратяване, са предвидени мерки в НПДЕВИ -съдът е приел, че в случая не са налице материално правните предпоставки за постановяване на административния акт - липсват основания за прекратяване на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по отношение на инвестиционното предложение на жалбоподателя (сега ответник по касация). Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието и храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява недопустимост на същото, спрямо действащи нормативни или административни актове, установена от специализиран компетентен орган по смисъла на цитирания законов текст. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, въз основа на представения списък на разноските, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 5 830 лева, заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение