Решение № 1396 от 8.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив против решение 230 от 10.02.2022 г., постановено по адм. д. 576/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците П. Градев и Т. Шаламанова не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед 20 ОА 2602/10.12.2020 г. на кмета на Община Пловдив, с която е отказано да се одобри проект за изменение на ПУП ПРЗ за УПИ VІІІ-540,437 обществено обслужване, кв. 34, по плана на ж.р. Тракия, гр. Пловдив, с цел промяна на предназначението и образуване на нов УПИ VІІІ-540,437, обществено и жилищно строителство, с ново свободно застрояване в устройствена зона Жк и с устройствени показатели: височина до 15м., П застр. до 50%, К инт до 2.0, П. озел. 20 %, паркиране 100%. За да постанови този резултат съдът приема, че проектът за изменение на ПУП ПРЗ е изработен въз основа на грешна информация, предоставена от общината по отношение на действащия ПУП за имота на възложителите. Констатира, че съгласно действащия ПУП ПРЗ, одобрен със заповед 15ОА-852/03.04.2015 г. на кмета на Община Пловдив за имота на П. Градев и Т. Шаламанова е отреден УПИ VІІ-540,437 обществено обслужване. Сочи, че по ПУП - ПР, одобрен с решение 63/25.02.2016 г. на Общински съвет Пловдив, процесния имот е посочен като УПИ VІІІ-540,437, като този план няма за предмет промяна в отреждането, а с решението се одобрява ПУП ПР за ж.р. Тракия. Прави извод, че по делото не се установява дали с този план е допусната грешка в номера на УПИ, а неяснотата е допусната от самата администрация и грешката е следвало да се установи по реда на чл. 128, ал. 10 (по настоящем ал. 11) ЗУТ. Съдът констатира, че в становище на главният архитект, дадено по реда на чл. 135, ал. 4 ЗУТ е констатирано, че УПИ остава без достъп поради предвидените пред имота паркоместа, но технически вариант за разрешаване на този въпрос не е предложен и не са дадени указания в тази насока. Посочва, че проектът е в съответствие с ОУП и същият отговаря на изискванията на чл. 20 и чл. 21, ал. 3 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в частта относно показателите за плътност и интензивност на застрояване, а относно предвиденото озеленяване констатира несъответствие в отбелязването в матрицата на представения проект 20% и записването в текстовата част 40%, като прави извод, че е следвало да се дадат указания за отстраняване на това несъответствие. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразен е изводът на съда, че допуснатата грешка в изписване на номерацията на УПИ е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Действително налице е допусната фактическа грешка, тъй като идентификаторът на поземленият имот, за който е отреден УПИ е верен и който индивидуализира в достатъчна степен имота, но същата може да бъде отстранена по предвидения за това в закона ред. В този смисъл правилно съдът приема, че допусната грешка при изписване на УПИ не е основание за постановяване на отказ, но сама по себе си тази грешка не обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в производството по издаване на заповедта за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП, в становището на главният архитект, дадено по реда на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, следва да се дават указания по изработването на проекта за изменение на ПУП. Нормата изисква становище на главният архитект, без оглед на това дали е положително или отрицателно. И при отрицателно становище, компетентният орган може да издаде заповед, с която да разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, при наличие на останалите предпоставки, поради което главният архитект няма задължения да дава указания за отстраняване на евентуални нередовности в искането. Следователно не е налице нарушение на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, което да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед. Изводът на съда за противоречие относно процента на озеленяване в графичната част, посочен като 20 % и в обяснителната записка - 40 %, е правилен, но този факт, не е достатъчен да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед, без да е осъществен съдебен контрол върху останалите основания, посочени в заповедта за постановяването на отказ да се одобри проект за изменение на ПУП. Съдът се произнася без делото да е изяснено от фактическа страна и едва в решението си констатира, че по делото не е приложено заявлението на възложителите от 05.11.2019 г., като в хода на производството не изиска същото. По несъмнен начин по делото е установено, че процесното УПИ попада в зона Жк, като съдът не събира доказателства и не обсъжда останалите изложени в заповедта фактически и правни основания за постановения отказ да се допусне изменение на ПУП ПРЗ за процесния УПИ, а именно нарушаване на изискванията на чл. 22, ал. 6, изр. 2, респ. изр. 3 ЗУТ, както и спазени ли са изискванията на чл. 20, т. 3, изискваща в кумулация една трета от предвидената зелена площ да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Не е обсъдено и посоченото в заповедта и констатираното от вещото лице нарушение на чл. 18 и чл. 19 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив и как същото се отразява върху законосъобразността на оспорената заповед. Не е обсъдено и наличието или липсата на правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, също посочено като основание да се постанови отказ за одобряване на изменението на ПУП - ПРЗ. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като липсата на мотиви относно фактическите и прави основания въз основа на които е издаден оспорения административен акт е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Крайният извод на съда за несъответствие на административния акт с материалния закон е направен, без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Съдът дава указания на страните и разпределя доказателствената тежест, но това е направено формално, без да се съобразят доводите на страните и конкретните обстоятелства, за които същите следва да ангажират доказателства. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, но поставените от ответната страна въпроси в голямата си част са правни и на тях отговор дължи съдът, а не вещото лице. Поради всичко изложено погоре настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд гр. Пловдив. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изиска от административния орган прилагане на административната преписка в цялост, предвид констатацията направена в съдебното решение, и ако е необходимо - да прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства в т.ч. и чрез използване на специални знания, като се проследи регулационния статут на имота и се изясни проектът за изменение на ПУП съответства ли на изискванията на чл. 22, ал. 6 изр. 3 ЗУТ, предвид факта, че се променя предназначението на УПИ и относима ли е в случая разпоредбата на чл. 22, ал. 6, изр. 2, на която се позовава административния орган и в зависимост от това да направи извод спазена ли е същата, както и да се произнесе нарушена ли е нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за постановяване на отказа, както и нарушени ли са чл. 18 и чл. 19 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,