Решение № 8893 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 659/2009 г.

Решение № 8893 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 659/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Нели Иванова против решението от 13.06.2008 г., постановено по адм. дело № 3405/2006 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отменен данъчен ревизионен акт № 510/7.07.2003 г. относно извършеното увеличение на финансовия резултат на "Родина 91" АД за 2000 г. със сумата 6376, 26 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ДРА. Ответникът по касационната жалба - "Родина 91" АД - гр. Перник не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения, че съдът правилно е отменил ДРА в обжалваната част. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отменен по жалба на "Родина 91" АД данъчен ревизионен акт № 510/7.07.2003 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Перник, потвърден с решение № 1827/23.09.2003 г., в частта относно увеличението на финансовия резултат за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 1, т. 13 ЗКПО със сумата 6376, 26 лв. и съответно начислените лихви, като е определил данъчни задължения за 2000 г. - данък за общините - 2661, 54 лв. и данък върху печалбата - 4787, 08 лв. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата част и е осъдил дружеството да заплати на дирекция ДОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. За да отмени данъчния ревизионен акт в посочената част, съдът е посочил, че увеличението на финансовия резултат със сумата 6376, 26 лв. е в резултат на непризнати разходи за изплатени възнаграждения за различни услуги на 33 физически лица, които са отчетени по сметка 602 - външни разходи. Съдът е приел въз основа на изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че при извършване на плащанията на тези физически лица, същите са счетоводно оформени с разходни касови ордери като в тях срещу имената са посочени адресите на лицата и идентификационните номера от личните им документи, поради което РКО са правилно оформени и съответно осчетоводени в сметка 602. Приел е също, че изплатените суми за всяко отделно лице са под облагаемия минимум по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), поради което ревизираното лице не е имало задължение за удържа данък, а самите физически лица следва да декларират получените суми, чрез подаване на декларация по чл. 41 ЗОДФЛ. Предвид това съдът е направил извода, че при отчитане на сумите изплатени на 33 физически лица ревизираното лице е спазило изискванията на ЗКПО и неправилно е извършено увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Така постановеното решение е правилно. Решението в обжалваната част е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 7712/11.06.2006 г. по адм. дело № 11161/2005 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено частично решението от 22.08.2005 г. по адм. дело № 4307/2003 г. на СГС в частта, с която е отменен ДРА № 510/7.07.2003 г. на ТДД гр. Перник относно увеличението на финансовия резултат на "Родина 91" АД за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО със сумата 7914, 18 лв. и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение на ВАС са дадени указания за произнасяне по същество предвид задълженото на съда по чл. 129, ал. 3 и чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.). Според съдържанието на ДРА за данъчен период 2000 г. е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО със сумата 7914, 18 лв., представляваща разходи, отчетени въз основа на касови бележки, квитанции, протоколи, разписки и договори с РКО, които не съдържат реквизитите по чл. 8, ал. 1, т. 3, 5, 8 и 9 ЗС и съгласно чл. 11 ЗС нямат доказателствена сила, поради което е прието, че извършените разходи не са документално обосновани. От сумата 7914, 18 лв. първоинстанционният съд е отменил увеличението със сума в размер на 6376, 26 лв., представляваща отчетени разходи за изплатени възнаграждения на 33 физически лица за извършени услуги въз основа на разходни касови ордери. Безспорно е установено по делото и е отразено като констатация в ДРА, че тези разходи са отчетени по сметка 602 - разходи за външни услуги. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото е установено, че разходните касови ордери съдържат необходими реквизити като са посочени имената, адресите и идентификационните номера на личните документи на лицата, на които са изплатени сумите. Това заключение не е оспорено от представителя на данъчната администрация, нито са изложени съображения във връзка с неговата необоснованост или неправилност. В касационната жалба също не са изложени никакви конкретни касационни основания или доводи, като подадената жалба е бланкетна и се твърди нарушение на материалния закон. При формиране на изводите си първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) в приложимата редакция за ревизирания период - 2000 г., финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително и с фискален бон от ЕКАФП или ЕСФП. В конкретния случай разходните касови ордери, които безспорно са съставени, предвид отразяването на това обстоятелство като констатация в ДРА, не са събрани като доказателства по делото. Затова не може да бъде проверена обосноваността на фактическите констатации в ДРА относно липсата на реквизити в РКО. Същевременно вещото лице е установило, че тези РКО съдържат всички необходимите реквизити относно осъщественото плащане и лицата, на които е извършено плащането. Както се посочи, заключението не е оспорено от данъчната администрация, а от друга страна заключението е изготвено въз основа на проверка в счетоводството на ревизираното дружество, включително и на самите касови ордери, поради което съдът правилно е възприел изводите на вещото лице. Въпреки, че при действието на ДПК, съгласно чл. 108, ал. 8 от същия, съществува презумпция за вярност на фактическите констатации в ДРА в производството по обжалването му, то тези констатации следва да са обосновани. Със заключението са опровергани констатациите в ДРА, поради което правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не е налице основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). По изложените съображения решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение