Решение № 1962 от 22.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Варна, главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез гл. юрк. Терзиева, против решение 270 от 08.03.2022 г. по адм. дело 2444/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на С. Николов от [населено място], общ.Долни Чифлик е обявена за нищожна Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 297-ФК от 12.10.2020 г., издадена от Кр. Ангелов - началник на отдел Оперативни дейности гр. Варна в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП и НАП - гр. София е осъдена да заплати на С. Николов сумата от 50 лв., представляващи разноски за държавна такса. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не е издадена от материално-компетентен орган. Неправилно съдът е приел, че мотивите на издадената ЗПАМ по отношение на срока са бланкетни. Не е налице и приетото несъответствие на акта с целта на закона. От страна на административния орган е спазен принципът на съразмерност регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса. Ответникът по касационната жалба С. Николов оспорва жалбата. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Постановено е при съобразяване на приложимите материално -правни и процесуално-правни разпоредби и е обосновано. Иска да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. По същество жалбата е основателна поради следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция след отменително решение 11043 от 02.11.2021 г. по адм. дело 3686/2021 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение 156 от 08.02.2021 г., по адм. дело 2403/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на С. Николов е отменена ЗПАМ 297-ФК от 12.10.2020г. и делото е върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Със ЗПАМ 297-ФК от 12.10.2020г., предмет на оспорване пред административния съд, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка Запечатване на обект за срок от 14 дни, за търговски обект щанд за пчелни продукти, находящ се в гр. Варна, [улица], (Гранд Мол), собственост на С. Николов. При новото разглеждане на делото ответникът е представил като доказателства издадено влязло в сила наказателно постановление 549683-576457/01.12.2020г., с което за процесното нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба. Представено е също постановление за прекратяване на наложената ПАМ, поради плащане на глобата, определена с наказателното постановление, на основание чл.187, ал.4 ЗДДС. Тези доказателства са приети от първоинстанционния съд. За да обяви нищожността на оспорената ПАМ първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган, защото не е доказано основание за заместване на Б. Генова, на която е делегирано правомощието да издава ЗПАМ, към момента на издаване на процесната заповед, от издалия заповедта К. Ангелов. Отделно, съдът изложил и евентуални мотиви, че актът е незаконосъобразен, защото макар да е доказано извършването на административно нарушение - неиздаване на касова бележка от действащо фискално устройство при продажба на стока срещу плащане в брой, административният орган не е изложил конкретни за случая мотиви относно определения срок на запечатване на търговския обект, което е самостоятелно основание за отмяната на ЗПАМ. Първоинстанционното съдебно решение е процесуално недопустимо касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационният съд следи служебно, макар в касационната жалба да няма такова оплакване. С отмяната на оспорената ЗПАМ в течение на съдебния процес по оспорването й, за жалбоподателя е отпаднал правния интерес от това оспорване. Това е така, защото поради липсата на допуснато предварително изпълнение на административния акт, жалбата против него има суспензивен ефект и отмяната на акта на основание чл.187, ал.4 ЗДДС има същите последици като отмяната на акта по съдебен ред. Наличието на правен интерес за оспорване на индивидуален административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване на акта, която следва да е налице в течение на целия процес по това оспорване. В случая тази предпоставка е отпаднала с издаването на постановлението за отмяна на ЗПАМ. По изложените съображения, първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по съществото на оспорването и така е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. При този изход на спора, разноски на страните не следва да се присъждат. Съгласно чл.228 във вр. с чл.143, ал.2 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, какъвто е случаят. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение