Решение № 3290 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 289/2018 г.

Решение № 3290 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 289/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. Х. М., от [населено място], [община], област Р., против решение № 5275/21.08.2017 г. по адм. дело № 3826/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, В. отделение, 50-ти състав. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Касаторът твърди, че в решение № 11741/03.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7676/2016 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, е налице съществен порок, обуславящ нищожността му, а именно - такава степен на неразбираемост на волята на съда и непълнота на постановения диспозитив, а оттам и на съдебното решение, че не може да се приеме за формирано волеизявление в съдебния акт, нито същият да бъде приложен. М. В. административен съд да отмени решението на АССГ и да прогласи за нищожно решение № 11741/03.11.2016 г. по адм. дело № 7676/2016 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. Ответникът - Г. А. Г., кмет на О. В., в писмен отговор по съществото на спора оспорва касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Общинска избирателна комисия - В., редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалвания акт е отхвърлен иска, предявен от М. М., с претенция за обявяване на нищожността на съдебно решение № 11741/03.11.2016 г. постановено по адм. дело № 7676/2016 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. За да постанови посочения резултат АССГ е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, за прогласяване на нищожност на съдебно решение, издадено по административен спор. С оглед на това в мотивите на решението му е отразено, че ищецът има правен интерес да търси съдебна защита по исков ред, но в случая не е установено наличието на основание за прогласяване на нищожността на атакувания съдебен акт. Обсъдени са различни хипотези на нищожност на съдебно решение, при което с оглед данните по делото е направен обоснован и правилен извод за неоснователността на предявения иск, тъй като не е допуснат нито един тежък порок на решението, водещ до нищожност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е издадено от АССГ съобразно изрично регламентираната в чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК компетентност на административните съдилища за произнасяне по искове за нищожност на съдебни решения, постановени по административни дела. Съдът е бил сезиран с искова молба за прогласяване на нищожността на съдебен акт на Върховния административен съд, постановен в касационно производство по реда на чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс. Доколкото в чл. 132, ал. 2, т. 1 - т. 8 АПК са изброени изчерпателно видовете съдебни производства, родово подсъдни на Върховния административен съд и между тях не попадат исковите производства, образувани по искове за обявяване на нищожност на съдебни решения по административни дела, правилно съдът е счел, че се касае за правен спор, подсъден на съответния административен съд съобразно изискванията на чл. 132, ал. 1 АПК. Наред с горното следва да се отбележи, че видно от представените по делото доказателства, липсват данни при постановяване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа изцяло изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и правилни изводи за неоснователността на предявения иск. Първата инстанция точно и законосъобразно е приложила материалноправните норми. В мотивите на обжалвания акт най-общо е прието, че искът за обявяването на нищожност на решение № 11741/03.11.2016 г. по адм. дело № 7676/2016 г. на ВАС, четвърто отделение, следва да бъде отхвърлен, предвид липсата на основания за прогласяване на претендираната нищожност. В тази връзка са изложени подробни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по тези искове, според която нищожност на съдебно решение се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация; касае изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Действително, според даденото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. дело № 1/2000 г., ОСГК, което е задължително за съдилищата, диспозитивът на решението, с който съдът се произнася относно спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, е източник на силата на присъдено нещо. Мотивите на решението не съставляват част от съдържанието на решението - чл. 236, ал. 1 ГПК, а се излагат "към решението" – чл. 236, ал. 2 ГПК. В този смисъл нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. Правилно в случая обаче е констатирано, че не е налице основание да се възприеме твърдението за наличието на съществен порок в диспозитива на атакуваното пред първата инстанция решение, доколкото формулировката му е изцяло съобразена с текста на приложимия чл. 459, ал. 10 ИК. Предвид изложеното, правилно е прието, че при постановяване на решение № 11741/03.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7676/2016 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, не е осъществено нарушение, обуславящо извод за нищожността на съдебния акт. Водим от горното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,