Решение № 1483 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Техоевропа" ЕООД, ЕИК 203683311, чрез адв. Койкова, против решение 13393/30.07.2024 г., постановено по адм. дело 5654/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба е наведено твърдение неправилност на първоинстанционното решение поради наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва изводите за липса на реалност на доставките по фактурите от ,,А и М Груп Г ЕООД, Ди Козметик ЕООД, Матю 2018" ЕООД, МСИ-Комерс ЕООД, Микс Трейд 3 ЕООД, Сезони 2015 ЕООД и Сторм 63 ЕООД. Оплакванията се отнасят до заключението на съда за законосъобразност на процесния ревизионен акт (РА) предвид съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на Техоевропа" ЕООД или алтернативно, делото да бъде върнато първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1 639,36 лв., съгласно представен списък на разноските. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Кирилов, който я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил PA Р-22221022003745-091-001/15.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 536/28.04.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на Техоевропа" ЕООД при деклариран резултат за м. март 2019 г. - данък за възстановяване в размер на 1 530,14 лв., са установени задължения по ЗДДС в размер на 69 999,79 лв. главница и законна лихва в размер на 27 390,08 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ,,А и М Груп Г ЕООД, Ди Козметик ЕООД, Матю 2018" ЕООД, МСИ-Комерс ЕООД, Микс Трейд 3 ЕООД, Сезони 2015 ЕООД и Сторм 63 ЕООД. Установяванията на първоинстанционния съд по фактите обхващат извършените процесуални действия в хода на ревизията, възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221022003745-020-001/21.07.2022 г. Предмет на спорните фактури с издатели ,,А и М Груп Г ЕООД, Ди Козметик ЕООД, Матю 2018" ЕООД, МСИ-Комерс ЕООД, Микс Трейд 3 ЕООД, Сезони 2015 ЕООД и Сторм 63 ЕООД са различни видове стоки елементи за скеле, стълби, оградна мрежа, полипропиленови фитинги, хартиено тиксо, плоскости за окачени тавани, нивелири, клещи, шперплат и др. Изисканите търговски и счетоводни документи не са представени в цялост от ревизираното лице, като при анализа на наличните от органите по приходите са открити редица несъответствия. Въз основа на констатираните обстоятелства от ревизиращия екип с РД Р-22221022003745-092-001/17.01.2023 г. е направено предложение на жалбоподателя да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. чл. 6 ЗДДС. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал без възражения от страните в с.з. на 05.03.2024 г. Констатациите и отговорите на вещото лице са отбелязани в решението и са кредитирани като компетентни и обективни по същество. От тях става ясно, че предметът на сделките не е индивидуализиран в достатъчна степен, липсва придружаваща документация във връзка с предаването на стоките, само две от фактурите са осчетоводени от дружеството-жалбоподател по с/ка 304 Стоки, приложените фискални бонове не са осчетоводени по с/ка 501 Каса, продажбите не са отразени в отчетните регистри на доставчиците за м. март 2019 г. В рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил валидността на РА приемайки издаването му от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание, съгласно чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК като електронен документ. В хода на ревизията не са намерени съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и съответстват на събраните доказателства по делото. След мотивите относно разпределението на доказателствената тежест в процеса са посочени приложимите правни разпоредби на ЗДДС. Като безспорни са отделени обстоятелствата, че Техоевропа" ЕООД е регистрирано по ЗДДС за периода на ревизията, през който е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. За да бъде признато въпросното право не е достатъчно само да е издадена фактура, данъкът по нея да е начислен към бюджета и да е включена в СД по ЗДДС и в дневника за покупки за периода, необходимо е доставката да е реално извършена. Ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производство доказателства не водят до извод за реалност на спорните доставки. При проверките на седемте доставчика са представени фактури единствено от Сторм 63 ЕООД и от тях е видно, че касаят различно от жалбоподателя лице. Изложените последващи аргументи са свързани с липсата на доказателства за предаването на стоките, данни за осъществен транспорт и за чия сметка, не е отбелязано място на получаване, не са отчетени разходи за придобиването, не е оказано съдействие и достъп до водената от дружеството счетоводна, банкова и търговска документация. При изяснените факти законосъобразно с РА е отказано правото на данъчен кредит, тъй като съвкупната преценка на доказателствата не води до противоположни крайни изводи. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първоинстанционния съд по приложението на ЗДДС са в унисон с доказателствата по делото. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Административният съд е допуснал, приел и съобразил всички заявени доказателствени средства от жалбоподателя при постановяване на решението, но същите не опровергават констатациите на органите по приходите. Неоснователно е твърдението за липса на документи по делото, които са част от данъчната преписка. Съображението за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е изцяло бланкетно, тъй като липсващите документи не са конкретизирани от касатора. На следващо място, в хода на първоинстанционното производство от процесуалния му представител в с.з. на 05.03.2024 г. е наведено идентично оплакване, с оглед на което съдът е предоставил допълнителен 10-дневен срок да бъде уточнено кои документи следва да бъдат изискани от ТД на НАП София по надлежния ред. До провеждането на последното с.з. по делото на 30.04.2024 г. (включително), от адв. Койкова не са направени доказателствени искания в тази насока. Предметът на делото е квалифициран точно от решаващия съд възникнало ли е за Техоевропа" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за м. март 2019 г. по процесните фактури с издатели ,,А и М Груп Г ЕООД, Ди Козметик ЕООД, Матю 2018" ЕООД, МСИ-Комерс ЕООД, Микс Трейд 3 ЕООД, Сезони 2015 ЕООД и Сторм 63 ЕООД. Между страните не е спорно и чрез ССЕ е потвърдено, че нито един от доставчиците (с изключение на Сторм 63 ЕООД) не е декларирал представените от жалбоподателя фактури в дневника за продажби и СД по ЗДДС. От доставчика Сторм 63 ЕООД с писмо вх. КПД-2520/16.08.2020 г. по регистъра на ТД на НАП София, офис Благоевград, са представени фактури с различно съдържание, стойност и получатели в сравнение с ангажираните от Техоевропа" ЕООД при ревизията и е подчертана липсата на търговски отношения и контакти между дружествата. За твърдените доставки от ,,А и М Груп Г ЕООД, Ди Козметик ЕООД, Матю 2018" ЕООД, МСИ-Комерс ЕООД, Микс Трейд 3 ЕООД, Сезони 2015 ЕООД и Сторм 63 ЕООД са представени фактури и фискални бонове от ревизираното лице. Не само описаните в касационната жалба документи, но и водената счетоводна отчетност от Техоевропа" ЕООД не позволява да бъдат изяснени характеристиките на стоките, тяхната индивидуализация между страните, мястото и начина на изпълнение. Заключението на вещото лице по въпрос 2 от ССЕ, приета без оспорване по делото, акцентира върху използваните манипулативни счетоводни техники и невъзможност да бъде даден отговор за спазването на приложимите счетоводни стандарти и ЗСч. Аналогични са констатациите в р. IV от експертизата, където са обобщени данните за осчетоводените плащания по с/ка 501 Каса или при стойност на приложените фискални бонове от 429 179,60 лв., от жалбоподателя са отразени плащания в брой за същия период в общ размер на 16 738,46 лв. като нито едно от тях не е свързано с процесните фактури. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението, а го обсъжда заедно с останалите доказателства по делото, което е изпълнено. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Тъй като въз основа на главния факт Техоевропа" ЕООД черпи за себе си благоприятни правни последици и в негова тежест е било да докаже, че отговаря на предвидените условия, за да упражни правото на приспадане на ДДС арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Съвкупната преценка на събраните доказателства и тяхната съпоставка с констатациите на органите по приходите в РД/РА, не подкрепя твърденията в касационната жалба за наличие на реални доставки по процесните фактури. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата на Техоевропа" ЕООД, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата срещу РА се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При този изход на делото, на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК, а не както е процедирал първоинстанционният съд) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 6 000 лв. съобразно направената от съда преценка за фактическа и правна сложност на спора и осъществения обем на юрисконсултска защита. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,