Решение № 11762 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт П. Маршавелска, против решение 2171 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 1445/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е установил релевантните за спора факти, поради което изводите му не кореспондират с действителното правно и фактическо положение. Иска отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касация ММ Агрохолдинг ООД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат П. Тачев в съдебно заседание и представена писмена защита оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, с оставяне в сила на атакуваното първоинстанционно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна. За да постанови обжалваното решение Административен съд Пловдив е преповторил от фактическа страна част от съдържанието на решение 1738 от 23.09.2021 г. по адм. дело 1166/2021 г. на същия съд, с което е отменено издаденото на ММ Агрохолдинг ООД предходно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с изх. 02-160-2600/2037 от 30.01.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано изплащането на субсидия в общ размер от 31 042,98 лева по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/310517/75418. С това съдебно решение, оставено в сила с решение 3481/12.04.2022 г. по адм. дело 12347/2021 г. на ВАС, с отмяната на акта е постановено изпращане на преписката на органа за ново произнасяне по заявлението, тъй като в уведомителното писмо не са били изложени мотиви от които да се установи какви са причините за извършеното намаляване на заявените за финансово подпомагане суми. След това в атакуваното съдебно решение е описано съдържанието на последващото уведомително писмо изх. 02-160-2600/2037#5 от 11.05.2022 г., което е било предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, включително констатираните несъответствия с изискванията за подпомагане, разликите между декларираните и установените площи с неотговарящи изисквания, причините за недопустимост на площите конкретно за всеки от парцелите, съответно начинът по който са изчислени оторизираните суми. Съдът е изложил и съдържанието на заключението на вещото по извършената в хода на адм. дело 1166/2021 г. съдебно-агрономическа експертиза, по начина по който изводите на експерта са описано в решението по това дело. От правна страна, след описание съдържанието на част от приложимите норми, решаващият съд е намерил, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в установената форма, но е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушение, противоречие с материалния закон и неговата цел. Позовал се е чрез преповтаряне на част от мотивите на решение 8863/06.07.2020 г. по адм. дело 864/2020 г. на ВАС, без да отчете, че то е имало за предмет подпомагане на ММ Агрохолдинг ООД за 2017 г., но по мярка 11 "Биологично земеделие", а не по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за които се отнася настоящото уведомително писмо. Обосновал се е и с решение 7337/21.07.2022 г. по адм. дело 2318/2022 г. на ВАС, което също е касаело мярка 11 "Биологично земеделие". След това съдът е направил извод, че органът не е изпълнил указанията на съда да докаже, че по отношение на оператора законосъобразно е бил отнет документа (сертификата) по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) 834/2007, поради което не следва да се приложат правилата на Регламенти (ЕО) 834/2007 и (ЕО) 889/2008, в частност изискванията за диверсификация по чл. 44, § 11 от Регламент (ЕС) 1307/2013 и тези за минимална екологично насочена площ по чл. 46, § 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, на които административният орган се е позовал като основания за прилагане на намаления върху оторизираното финансово подпомагане. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд вярно е установил, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган предвид представената заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и предвид чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Обосновано е приел за установено, че на 15.05.2017 г. ММ Агрохолдинг ООД е подало заявление за подпомагане, по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2017 г., с УИН 16/310517/75418. Кандидатът е заявил за подпомагане площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП), по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Биологично земеделие (Мярка 11). По това заявление и при съобразяване с дадените задължителни указания в решение 1738 от 23.09.2021 г. по адм. дело 1166/2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което по мярка СЕПП е оторизирана сума в размер на 62 856,41 лева, по СПП е оторизирана сума в размер на 4133,41 лева, по СКП е оторизирана сума в размер на 883,91 лева и по ЗДП - сума в размер на 10 330,93 лева, като по всяка от мерките са извършени редукции и намаления с различни суми както следва: 957,39 лева, 58,19 лева, 12,44 лева и 145,43 лева. По мярка 11 "Биологично земеделие" няма произнасяне в процесното уведомително писмо, тъй като тя е предмет на друг акт, който е окончателно отменен с решение 1392/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 3029/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 7304/04.07.2023 г. по адм. дело 10140/2022 г. на ВАС. Вместо да обсъди наличието на релевантните за случая факти, свързани със спазване изискванията за подпомагане по конкретните мерки, наличието на площи с неотговарящи изисквания, причините за тяхната недопустимост и коректността на изчисленията за оторизираните суми, съдът е намерил, че органът не е изпълнил указанията на съда да докаже, че по отношение на оператора законосъобразно е бил отнет документа (сертификата), предпоставящо неприложимост на правилата на Регламенти (ЕО) 834/2007 и (ЕО) 889/2008. Такива указания не са били давани с решение 1738 от 23.09.2021 г. по адм. дело 1166/2021 г. на Административен съд Пловдив и решение 3481/12.04.2022 г. по адм. дело 12347/2021 г. на ВАС и това е логично, тъй като настоящата оторизация и изплатено финансово подпомагане не се отнася за мярка 11 Биологично земеделие, за която те са приложими. Поради това необосновано решаващият съд е ползвал мотивите дадени в решение 8863/06.07.2020 г. по адм. дело 864/2020 г., решение 7337/21.07.2022 г. по адм. дело 2318/2022 г. и решение 7304/04.07.2023 г. по адм. дело 10140/2022 г., всички на ВАС, които се отнасят за различен правен спор и без да изложи собствени разсъждения, свързани с предмета на процесното уведомително писмо, е отменил същото. По изложените съображения се явяват основателни касационните оплаквания за необоснованост на съдебното решение и допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на относими към спора мотиви. При липса на фактически установявания и забраната по чл. 220 АПК, касационната инстанция е възпрепятствана да упражни контрол относно спазването на материалния закон. Обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив, при което да бъдат установени всички относими към спора факти чрез обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение