Решение № 6900 от 11.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационни жалби на заместник - изпълнителен директор на ДФ Земеделие гр. София и на К. Капелова от гр. Свищов против Решение 220/26.07.2021 г., постановено по адм. дело 642/2020 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/100#13 от 13.08.2020 г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция - гр. София, в частта му, с която на жалбоподателката е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 745,78 лв., представляващо изплатена субсидия за кампании 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., по подадени заявления за плащане на площ по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 година, и отхвърлена жалбата на К. Капелова срещу горецитирания акт в останалата му част, с която на жалбоподателката е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 15 281,34 лв., представляващо изплатена субсидия за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., по подадени заявления за плащане на площ по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 година. Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни части, като се претендира неправилност по наведените основания за това.

В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е необосновано, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По жалбата на заместник - изпълнителен директор на ДФ Земеделие гр. София

Жалбата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с влязъл в сила административен акт е прекратен новият многогодишен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания, който е поет от Капелова със заявление от 2012 г., като същият е започнал да тече от началото на същата година и изтекъл през 2016 г. Основателно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че поетият със заявлението от 2008 г. многогодишен ангажимент не е прекратяван по реда на чл. 18 от Наредба 11/2009 г. на МЗХ, а е приключен по реда на чл. 24, ал. 7 и ал. 9 от Наредбата. /В този смисъл по сходни факти е и определение 951 от 23.01.2014 Г. по адм.дело 556/2014 г., І отд. на ВАС/. Правилно съдът е приел, че по отношение на този многогодишен ангажимент липсва първата от кумулативно предвидените материално-правни предпоставки за възстановяване на получената финансова помощ, ето защо, оспореният АУПДВ е незаконосъобразен в частта, установяваща задължения за периода от 2008 г. до 2011 г. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение в частта му, намаляваща установените с АУПДВ задължения следва да остане в сила.

1. По жалбата на К. Капелова.

Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. Първоинстанционният съд, след като задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на касационната жалбоподателка са били изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на процесното АУПДВ в тази му обжалвана част. Установено е по делото, че ДФЗ-РА е изплатила на Капелова суми за периода 2012 г. 2015 г. в общ размер 152 813,38 лева по мярка 214 АЕП за 2010 г., посочени в АУПДВ. За кампания 2016 г., на земеделския производител не е изплатена финансова помощ по мярка 214 АЕП, поради установено неизпълнение на изискванията по чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/ 2009 г., поради което е прекратен и агроекологичния ангажимент. При тези обстоятелства, обосновано е прието, че е налице и втората предпоставка, обуславяща задължението на бенефициера за възстановяване на действително полученото от него финансово подпомагане. Основателен е изводът, че в конкретния случай правилно е определен размерът на дължимите от земеделския производител суми за посочения период и мотивите на съда са правилни.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че не може да се квалифицира като непреодолима сила или непредвидимо към момента на поемане на процесния ангажимент обстоятелството, че в заявените за подпомагане площи поначало е имало такива, които са били обрасли с горска растителност /около 80 дка според експертизата/, и които впоследствие са били изключени от одобрените площи за подпомагане. Обстоятелството с какви площи полски или горски, кандидатства пред ДФ Земеделие следва да е било известно на жалбоподателката при заявяването им, поради което е могло и е следвало да бъде предвидено при заявяването за подпомагане на въпросните площи по мярка 214 АЕК. Правилно е и приетото от съда, че в случая освен това не са изпълнени условията на чл. 18, ал. 7 от Наредба 11/ 2009 г. от МЗХ, тъй като не е изпълнено и изискването, при наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства, да се съобщи в писмена форма на ДФЗ - РА, в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин, упълномощено от него лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това.

Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение