Решение № 112 от 1.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4298/2018 г.

Решение № 112 от 1.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4298/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Пласека" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Враца, чрез процесуалния му представител адвокат М. Д., срещу въззивно решение № 2798 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 7124/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С определение № 237 от 10.05.2019 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради евентуалната му недопустимост, с оглед преценката за допустимостта на така предявения отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича своето право на собственост върху една вещ, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се уважи предявеният от касатора отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, евентуално делото да се върне за ново произнасяне от въззивния съд. Ответникът по касационната жалба - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. З., изразява становище за нейната неоснователност, с искане да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания за отмяна на решението, намира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № ІІ-69-188 от 14.03.2017 г. по гр. д. № 44062/2013 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от "Пласека" ЕООД срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не е собственик на кабел "средно напрежение", излизащ от ТП "Пъстрина 15" и захранващ ТП "База техническа развитие" - гр. Монтана. Въззивният съд е приел, че така предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не е собственик на процесния кабел, е процесуално допустим. При искане за установяване по отношение на ответника, че ищецът не е собственик, т. е. не е титуляр на вещно право, което е абсолютно, поради което противопоставимо на всеки, от съществено значение е обосноваването на правен интерес от исковата защита именно срещу конкретния ответник. Ответникът не претендира вещни права, които да конкурират правата на ищеца върху процесната вещ, а ищецът сам цели отричане на право, което твърди, че се твърди, че е негово. Ищецът обосновава правния си интерес от исковата защита с обстоятелството, че по силата на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, електрическите уредби средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, от каквато безспорно е част процесният кабел, се изграждат за сметка на този клиент и са негова собственост. Поради тази причина, при липса на друга уговорка като част от съдържанието на договора за присъединяване, при установяване по отношение на ищеца, че същият е собственик на съоръжението, разходите във връзка с неговото изграждане и поддържане, са за негова сметка. При отричане на това обстоятелство, като част от предпоставките за възникване на разходите за поддръжка на съоръжението, възможността за ищеца да възникнат разходи, произтичащи от правото му на собственост, възникнало по силата на закона с факта на изграждане на съоръжението, се отрича напълно. Ето защо е налице правен интерес от предявения установителен иск за собственост, тъй като наличието или отсъствието на спорното право в патримониума на ищеца е предпоставка за конкретно засягане на правната му сфера, изразяващо се в евентуално възникване на бъдещи вземания срещу него с титуляр ответника, в качеството му на разпределително предприятие, към чиято мрежа ищецът е присъединен по силата на договор. По съществото на спора въззивният съд е приел предявения отрицателен установителен иск срещу правото на собственост на ищеца за неоснователен - т. е., че ищецът е собственик на вещта на основание разпоредбата на чл. 117, ал. 5 от Закона за енергетиката. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о. намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо. Наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е обусловено от естеството на правния спор, предхождащ търсената с иска защита. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, ВКС задължителни разяснения, доразвити в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 183 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 2011/2016 г. на ІІ г. о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г. на II г. о., решение № 30 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 1188/2018 г. на II г. о., решение № 125 от 30.01.2018 г. по гр. д. № 537/2017 г. на II г. о. и др., правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. С отрицателен установителен иск може да се защитава фактическо състояние - напр., когато владението върху имота е смутено /не отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. Правният интерес от предявяването на този иск се поражда от твърдението на ищеца за наличие на притежавано от него, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора. Въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. При липса на правен интерес или недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат производството подлежи на прекратяване като недопустимо. В настоящия случай обстоятелствата, на които ищецът /касатор/ обосновава правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск не могат да бъдат преценени като такива, обуславящи неговата допустимост. Ищецът не заявява свое самостоятелно право на собственост, респективно вещно право, което цели да защити, не посочва наличието на конкуренция на твърдяни от двете страни права върху вещта, не се позовава на фактическо състояние, нито пък с успешното провеждане на отрицателния установителен иск ще придобие права. С иска по чл. 124, ал. 1 ГПК "Пласека" ЕООД претендира да бъде признато, че не е и няма основание да бъде третирано от ответника като собственик на процесния електропровод, с всички произтичащи от това последици. Правния си интерес от предявяване на иска обосновава с необходимостта от установяване на действителното правно положение между страните - че дружеството е сключило с ответника единствено договор за продажба на електрическа енергия и не е предприемало действия по присъединяване към електроразпределителната мрежа; че не следва да носи отговорност по поддръжката на кабела, включително за евентуално причинени вреди на трети лица, тъй като вещта е собственост на електроразпределителното дружество. Така предявеният иск е недопустим. Ищецът не е обосновал правния си интерес от исковата защита, както неправилно е приел въззивният съд в обжалваното решение. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, като видът на иска цели да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. При уважаване на положителен установителен иск за собственост силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца като същевременно отрича претендираното от ответника право. При уважаване на отрицателен установителен иск за собственост се отрича само претендираното от ответника право и с това се изчерпва защитната функция на съдебното решение. В случая с отхвърлянето на така предявения отрицателния установителен иск, насочен срещу правната сфера на самия ищец, се постига резултат на признаване неговото право на собственост, каквато защита на материално право съгласно изложените в исковата молба и установените по делото факти и обстоятелства не се цели. И двете страни по спора - ищецът "Пласека" ЕООД и ответникът "ЧЕЗ Разпределение България" АД твърдят, че правото на собственост върху процесния кабел не им принадлежи и не заявяват самостоятелни права върху вещта; не са налице права, неоснователно претендирани от ответника по спора, които ищецът цели да отрече. Недопустимо е последният да отрича свое право /респективно право, за което се твърди, че се намира в неговата правна сфера/ по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК с отрицателен установителен иск за собственост, тъй като целта на този иск и защитната му функция се изразяват в установяването със сила на пресъдено нещо спрямо ищеца несъществуването на спорното право, но в чуждата правна сфера - тази на ответника. "Пласека" ЕООД не е посочило свое защитимо право, нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответника, поради което не може да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с твърдения, че ответникът, извън вменените му по закон и с договора за продажба на електрическа енергия, права и задължения, отказва да осъществява техническа поддръжка на процесния електропровод, както и с потенциалните рискове от притежаването на електропреносното съоръжение, за които отговорност следва да носи собственикът на кабела. Отношенията между страните по повод изграждането и поддържането на спорната вещ и евентуалното засягане правната сфера на ищеца, се уреждат на плоскостта на облигационното право, но не могат да са предмет на отрицателен установителен иск за собственост /с който се отричат права на ищеца/. Такива спорове са налице между страните, като видно и от данните по делото, настоящият ищец е осъден да заплати на електроразпределителното дружество парични суми- стойност на отстранени аварии на ел. кабела и частична негова подмяна. В тези производства са разгледани и възраженията на дружеството, че не дължи сумите, тъй като не отговаря за поддръжката на вещ, която не е негова собственост. С оглед изложеното следва да се приеме, че за ищеца липсва правен интерес от водене на така предявения отрицателен установителен иск. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Като е разгледал по същество така предявеният иск въззивният съд е постанови недопустимо решение. То, както и първоинстанционното решение, следва да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270, ал. 3, предл. първо ГПК, а производството по делото да бъде прекратено. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по иска следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции, вкл. настоящата в размер на 500 лева, съгласно приложените доказателства и списъци по чл. 80 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 4 ГПК