Решение № 588 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2016 г.

Решение № 588 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Попов, против решение № 12 от 15.02.2016 г., постановено от Административен съд - Х., четвърти състав, по адм. д. № 468/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт е неправилен поради несъобразяване с предписанията на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на първоинстанционния съд е излага подробни аргументи за незаконосъобразност. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата на земеделския производител, като претендира присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции - юрисконсулско възнаграждение и заплатено възнаграждение за вещо лице. Ответникът - М. В. Ц. от гр. Х. оспорва касационната жалба с писмен отговор, с който пледира за отхвърлянето й като неоснователна и развива доводи за законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, защото в нарушение на чл. 172а от АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК, решаващият състав не е обсъдил СТЕ, заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател и не е обърнато необходимото внимание на заповедите на МЗХ от 03.01.2013 г. за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние " и от 28.02.2013 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "ПДЗС" за 2012 г. и писмото на МЗХ от 05.03.2013 г. Според участващия по делото прокурор обжалваното решение е недопустимо в частта, с което се обявява нищожност на акта в частта му, с която се оторизират суми за подпомагане и следва да се обезсили и производството да се прекрати, а в останалата част се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, като се отхвърли оспорването срещу административния акт в частта му, с която се отказва сумата за подпомагане. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 12 от 15.02.2016 г. е обявено за нищожно уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА С., преписката е върната за ново произнасяне от органа при стриктно спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона в срок от 14 дена от влизане в сила на решението и ДФЗ-РА С. е осъден да заплати на М. В. Ц. разноски по делото в размер на 12 лева. За да достигне до този резултат Административен съд - Х. се е позовал на нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено след постановяване на решение от 22.04.2014 г., с което АССГ отменил предходно уведомително писмо № 26-260-6500 10554 от 31.07.2013 г. и изпратил преписката на органа за ново произнасяне, което решение е оставено в сила с решение от 27.04.2015 г. на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е счел, че административният орган при новото произнасяне не само, че не доказва наличие на част от посоченото в писмото БЗС, която да се приема за недопустима за подпомагане съгласно критериите, установени в закона, а и той изобщо не съобразява своето произнасяне с указанията на съда. Първостепенният съд се е позовал на приета нова съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. С. К. в нейния трети вариант, в който изслушаният експерт е дал заключение, че ако не се приеме за меродавна извършената от ОСЗ - С. "проверка на място" от 24.10.2012 г., то недопустимата за подпомагане площ следва да се определи на 0 ха, тъй като освен тази проверка към момента на експертизата - януари 2016 г., не могат да се установят неоспорими доказателства за състоянието на определените като недопустими за подпомагане площи. От тук първоинстаницонният съд е извел извод, че административният орган нито при първото, нито при второто разглеждане на спора е доказал по безспорен начин, че са налице предпоставките на закона за редукция на финансовото подпомагане на земеделския стопанин, тъй като не доказва, че спорните 0.68ха от заявения БЗС са недопустими за подпомагане. Според решаващия състав на АС - Х. още при първото разглеждане е установено, че данните за частична недопустимост на заявеното за подпомагане БЗС по мярка СЕПП са в резултат на извършена теренна проверка от служители на ОСЗ-С., като е безспорно установено, че за кампания 2012 г. в частта на страната, където се намира процесното БЗС няма актуална ЦФОК, която да служи за нуждите за подпомагане на земеделските производител и определяне на допустимия за подпомагане слой. По отношение теренната проверка първостепенният съд се е позовал на решение № 1155 от 02.02.2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменен чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в частта на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от същата наредба. Решението на тричленния състав на ВАС е потвърдено с решение № 7501 от 22.06.2015 г. на петчленен състав на ВАС, поради което в мотивите на обжалваното решение е счетено, че при такова разрешение на въпроса с теренните проверки, то данните от тях не следва изобщо да се приемат за меродавни, особено когато са извършвани за целите на подпомагането. С оглед на това е преценено, че при първото и при второто произнасяне административният орган не установява, нито доказва наличие на предпоставките за определяне за недопустима за подпомагане площта от 0,68 ха от заявеното БЗС в землището на с. Щ., а е неговата тежестта за това, доколкото и при новото произнасяне това не е извършено, въпреки изричните и задължителни указания от страна на съда. Ето защо първоинстанционинят съд е обявил нищожността на процесното уведомително писмо и е постановил връщане на преписката за ново произнасяне на органа, който следва да оторизира изцяло претендираната финансова помощ по мярка СЕПП за кампания 2012 г., без да извършва редукция в размер на 568,40 лв. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно постановено, но е частично недопустимо. Това е така, защото с диспозитива на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е обявил за нищожно цялото уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА С. С процесното уведомително писмо, освен, че е отказана оторизация на сумата 568,40 лв., е оторизирана по мярка СЕПП сумата от 2 864.08 лв. Следователно за земеделския производител М. В. Ц. уведомителното писмо е неблагоприятно само в частта, с която е постановен отказ за 568,40 лв., а в останалата част административният акт е благоприятен и жалбоподателят няма личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването му. С оглед на това първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК атакуваното уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015 г. в частта му, с която е разпоредено в полза на М. В. Ц. да бъде оторизирана сумата 2 864.08 лв. по мярка СЕПП. Това изисква обезсилване на решение № 12 от 15.02.2016 г., постановено по адм. д. № 468/2015 г. в частта, с която е обявена нищожност на уведомително писмо изх. № 02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015 г. в гореописаната част, с която е оторизирана сумата 2 864.08 лв., както и прекратяване на съдебното производство в тази част. По отношение на останалата част от обжалваното съдебно решение, с която първоинстанционният съд се е произнесъл досежно сумата 568,40 лв., представляваща отказана оторизация, настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми на чл. 177, ал. 2 от АПК, чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и изискванията на Наредба № 105/2006 г. Това е така, защото първостепенният съд неправилно е преценил, че е налице нищожност на процесното уведомително писмо, поради неизпълнение на дадени задължителни указания на административния орган. В мотивите на атакуваното съдебно решение погрешно е счетено, че с цитираните решения на АССГ и Върховния административен съд издателят на оспорения административен акт е бил задължен да оторизира спорната сума от 568,40 лв. Следва да се има предвид, че в случая с горепосочените решения съдът не е признал правото на финансово подпомагане за визираната сума и не е дал указания в тълкувания от АС- Х. смисъл. От мотивите на съдебните решения е видно, че с тях е счетено, че не е изяснена фактическата обстановка, с оглед на което преписката върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" със задължително указание за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства относно процесния БЗС и извършване на съответна преценка за това дали са налице основания за подпомагане. Това в конкретния случай е изпълнено от страна на административния орган с възможните доказателствени средства, като се има предвид периодът, за които са дадени указанията - стопанската 2012 г. Указанията на АССГ и ВАС не са свързани с безусловно признаване на правото за подпомагане при събраните доказателства, а с указания за допълнително изясняване на фактите. Относно допустимите за подпомагане площи, предвид разпоредбата на чл. 16г от Наредба 105/2006 г. и влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните от 28.02.2013 г. в отменителните съдебни решения, посочени по-горе не са давани указания. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице основанията по чл. 177, ал. 2 от АПК и първоинстанционният съд неправилно е приложил посочената норма и е обявил нищожност на административния акт. Доколкото по делото са събрани необходимите доказателствени средства, от които се установява, че са налице основанията по чл. 16г от Наредба 105/2006 г. предвид влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните от 28.02.2013 г. и изискванията на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и с оглед неоспорената СТЕ и разясненията, дадени от вещото лице при приемане на експертизата в съдебно заседание на 14.01.2016 г., както и съобразявайки неоспорения протокол на теренна проверка, който се ползва се материална доказателствена сила, първостепенният съд е следвало да отхвърли оспорването срещу процесното уведомително писмо в частта му, с което е оторизирана по-малка от претендираната сума за финансово подпомагане. Относно съображенията на първоинстанционния съд във връзка с отмяната на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., настоящият съдебен състав счита, че също са немогат да бъдат споделени. С решение № 1155 от 02.02.2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд, II отделение, е отменил чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. в частта "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ за тях", което решение е оставено в сила с решение № 7501 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4327/2015 г. на петчленен състав ВАС. П. силата на чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, който е денят на обнародване на решението в ДВ. В случая решението на петчленния състав на ВАС е обнародвано в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. и от тази дата отмяната действа само занапред. Следователно към датата на извършването на теренната проверка през 2012 г. тя е била законосъобразно осъществена и изцяло съобразена с действащата норма на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., която се счита за отменена едва от 03.07.2015 г. По тези съображения първостепенният съд е следвало да възприеме първия вариант на заключението на изслушаното вещо лице С. К. и да счете за меродавна и неопровергана от земеделския производител извършената от страна на ОСЗ - С. теренна проверка на дата 24.10.2012 г., с оглед на която недопустимата за подпомагане площ възлиза на 0, 68 ха, както е отразено в процесното уведомително писмо. В конкретната хипотеза първостепенният съд не е съобразил и приложените към преписката и приети като доказателства заповеди на министъра на земеделието и храните от 03.01.2013 г. за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние " и от 28.02.2013 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "ПДЗС" за 2012 г. и писмото на МЗХ от 05.03.2013 г., както и на обстоятелството, че между страните няма спор, че жалбоподателят не е подавал жалба срещу заповедта от 28.02.2013 г. на министъра на замеделието и храните. Според изискванията на чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/2006 г. въз основа на одобрения слой "ПДЗС" ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция извършва окончателна оторизация и плащания за съответната година. В случая първостепенният съд не е съобразил, че посочената заповед е административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, което се осъществява пред Върховния административен съд, в какъвто смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на I колегия и II колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е следвало да е съобразено с констатациите при теренната проверка относно недопустими за подпомагане площи и обхвата и значението на направените снимки при проверката, както и констатациите относно самолетните снимки през 2011 г. и липсата на спътникови и самолетни снимки за 2012 г. Ако това бе направено от страна първоинстанциониня съд, той би установил, че са изчерпани възможностите за изясняване на правнозначимите факти и са изпълнени указанията, дадени с отменителните решения на АССГ и ВАС, както и че заповедта на министъра на земеделието и храните от 28.02.2013 г. за одобряване на окончателния слой "ПДЗС" е влязла в сила по отношение на процесния имот и спрямо земеделския производител са налице основанията, регламентирани в чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП /в приложимата му редакция/. Като е достигнал до обратния извод, първостепенният съд е произнесъл недопустимо - в посочената по- горе част и неправилно - в останалата част съдебно решение, което обстоятелство изисква обезсилване, съответно отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на М. В. Ц. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, възлизащи общо на 900 лв., от които 300 лв. - внесено възнаграждение за вещо лице и по 300 лв. - юрисконсултски възнаграждения в производствата пред Административен съд - Х. и пред Върховния административен съд. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,