Решение № 111 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10790/2009 г.

Решение № 111 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10790/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Севка Николова Петрова от гр. Монтана срещу решението от 5.06.2009 г. по адм. дело № 870/2008 г. на Административен съд Монтана, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Видно от данните по делото в списъка за лицата за призоваване пред първоинстанционния съд фигурира като ответник по делото Община Монтана - Главен архитект. Ответник и страна в производството пред съда е общината, която е персонифициран субект - юридическо лице с правна самостоятелност, от името на която е издадено оспореното удостоверението от главния архитект, с което не е предоставен статут на търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ по искането на Стефка Николова Петрова. На общината принадлежи и законния интерес да бъде страна по делото, а не на главния архитект. Уредбата на този въпрос, предвид обстоятелството, че производството се развива по специалния закон - ЗУТ намира правна опора в нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, предложение второ, според която "като страна по делата се призовава и участва юридическото лице, от чието име се издава акта". Съдът е подменил първоначално правилно конституирания ответник по делото - община Монтана, която е надлежна страна, като производството е продължило с главния архитект на общината, който не е надлежна страна, поради което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ръководейки се от принципа за служебното начало прогласен от АПК, Върховният административен съд приема, че, независимо, че тези порочни действия на съда не са инвокирани от касатора, те попадат в приложното поле на чл. 209 от АПК, поради което са основание за отмяна на решението на първоинстанционния съд. По изложените съображения следва обжалваното решение да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията дадени от настоящата инстанция. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,