Решение № 8640 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2018 г.

Решение № 8640 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ифандиев, от [населено място] против решение № 3494/25.05.2018 г. по адм. дело № 3581/2017 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност във връзка с прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град чрез юрисконсулт Н. Медарова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административният орган, който е издал процесния административен акт е действал в нарушение на въведените с чл. 35 и чл. 36 АПК изисквания. Извършени са били проверки и са били съставени констативни протоколи, с които е било установено, че не се откриват изплащателни ведомости в сдружение "Агенция София прес" и Министерството на младежта и спорта за процесните периоди относно работните места на жалбоподателя. Такива няма и в редакцията на вестник "Футбол 97" АД, като приемник на вестник "Футбол", както и в Столична община, но няма данни да е била извършвана проверка в Държавен архив, нито по седалището на вестник "Софийски новини". Тези обстоятелства, имащи съществено значение за изясняване на фактическата обстановка относно размера на осигурителния доход /по въпроса за осигурителния стаж не се спори/, са останали неизяснени. Съдът също е могъл да изясни тези въпроси чрез назначаване на ССЕ, каквато е била поискана от жалбоподателя, макар и с някои неотносими въпроси. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 3494/25.05.2018 г. по адм. дело № 3581/2017 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Г. Ифандиев срещу решение № 2153 – 21 – 60/16.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / 1/5.10.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че поради липсата на информация за размера на осигурителния доход за спорните периоди, включително и по вина на жалбоподателя, органите на ТП на НОИ София – град правилно са приложили разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът й се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната за съответния период. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 2113 – 21 – 8125/28.12.2015 г. Г. Ифандиев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) като е посочил тригодишен период за изчисляването й преди 1.01.1997 г., а именно 1.02.1983 г. – 31.01.1986 г. За периода 1.02.1983 г. – 31.08.1985 г. е представил обр. УП-2 с осигурителен доход, а за периода 1.09.1985 г. – 31.01.1986 г. е декларирал да се ползва минималната работна заплата за страната. Посочил е при липсващи данни след 1.01.1997 г. да се ползва Регистъра на осигурените лица (РОЛ). Въз основа на представените документи и данните от РОЛ е зачетен осигурителен стаж до 31.10.2008 г. Спорът между страните касае осигурителния доход на жалбоподателя за периодите: 1.09.1985 г. – 28.02.1988 г. във вестник "Софийски новини", издание на Агенция "София Прес" и 28.02.1988 г. – 31.12.1988 г. във вестник "Футбол". Г. Ифандиев е загубил трудовата си книжка, а след напускане на печатните издания не се е снабдил с необходимите му документи за пенсиониране. Централното управление на НОИ и ТП на НОИ София – град са предприели действия за изясняване на спорните въпроси като са изготвили констативни протоколи по чл. 108 от КСО във връзка с осъществени проверки на сдружение "Агенция София прес" и Министерството на младежта и спорта. Установено е, че в осигурителния архив на НОИ не са били приемани разплащателните документации на вестник "Футбол", чиято дейност е била прекратена от 3.11.1998 г. чрез вливане във вестник "Футбол – 97" АД. Съгласно констативен протокол № КП – 5 – 21 – 00226143/03.02.2017 г., отразяващ проверката в сдружение "Агенция София прес" е установено наличието на трудов договор, споразумение за изменението му и молба за прекратяването му. Сдружението е декларирало, че не е приемало и съхранявало разплащателните ведомости на вестник "Софийски новини". Посочените факти, макар и упоменати в мотивите на първоинстанционното решение не са анализирани от съда. Органите на НОИ не спорят по това, че Ифандиев е придобил осигурителен стаж за процесните периоди в посочените медии, но отказват да ценят данните, съдържащи се в наличните документи за този стаж досежно осигурителния доход. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Документите се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Договорът за възлагане на труд е сред документите, чрез които се допуска установяване на осигурителен доход. Отчитайки, че за процесните времеви периоди няма спор между страните за придобития осигурителен стаж, с помощта на съдебна експертиза биха могли да бъдат установени и параметрите на трудовото възнаграждение (осигурителния доход) по безспорно съществувалите трудови правоотношения. Неизяснени от съда са останали обстоятелствата, свързани със статута на вестник "Софийски новини", евентуалните негови правоприемници (освен сдружение "Агенция София прес") и възможността за събиране на доказателства за осигурителния доход за процесните периоди от тях. Съгласно чл. 40, ал. 6 НПОС когато няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Предвидената възможност касае случаите, когато липсват изброените в чл. 40, ал. 3 НПОС документи. Тя не изключва възможността удостоверенията за осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за него. За периодите, които предхождат създаването на информационната система на НОИ, разпоредбата на чл. 40, ал. 9 НПОС предвижда документите за осигурителен стаж и доход да се издават въз основа на съхраняваните разплащателни ведомости и други документи, а когато тези документи липсват - и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения. Атакуваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Административният съд не е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, не е съдействал на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Разноските следва да бъдат присъдени при условията на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение