Решение № 216 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 764/2008 г.

Решение № 216 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 764/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. И. К., М. И. Ш., С. И. К. и на В. И. К., всички от с. К., община С., срещу въззивно решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 297/06 г. на Б. окръжен съд. Д. И. К., М. И. Ш., С. И. К. обжалват решението в частта, с която се постановява намаление на дарението по договор с нотариален акт № 180/1998 г., извършено от И. К. в полза на В. К. за имот 189,84/400 ид. ч. от дворно място, състоящо се от 400 кв. м., находящо се в застроената част на с. К., обл. Благоевград, заедно с построената в дворното място пристройка и гаражна клетка № 1 с 3526/13996 ид.ч., с която се възстановява запазената част на Д. К., М. Ш. и С. К. от наследството на И. К. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че намаляването на дарението следва да бъде с идеални части в друг размер. Не е обсъдено възражението им, че бащата на касаторите- И. К. и брат му А. К., са деца на Н. У., но не и на съпруга и А. У. шева е наследница на съпруга си У. и е наследила от него 1/8 ид.ч. от имуществото му, а общо деветте и деца са наследили от нея 1/8 ид.ч. от имуществото на А. У. при равни квоти. Следователно бащата на касаторите И. К. е наследил 1/9 ид.ч. от 1/8 - 1/72 ид.ч., което не е съобразено при определяне масата на наследството на И. К., открито на 17.0.10.2003 г., тъй като в нея са включени възстановените земеделски земи на наследниците на А. У. -1/10 ид.ч. В. И. К. обжалва решението в частта, с която е намалено дарението по нот.акт № 180/1998 г., извършено от баща му И. К. в негова полза с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Счита, че съдът не е извършил законосъобразна преценка на решение № 1723/12.02.1993 г. на ПК, с което са възстановени имоти на общия наследодател И. Ищците по делото носят доказателствената тежест да докажат какво имущество влиза в наследствената маса, за да се прецени обема на подлежащото на намаление разпореждане и стойностното изражение на запазената и разполагаемата част от наследството. Не е установен в пълен обем размерът на наследствената маса, не е допусната експертиза, която да извърши пазарна оценка на имотите. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Б. окръжен съд е отменил решение от 07.03.2006 г. по гр. д. № 289/2005 г. на Районен съд - Г. Д. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е намалил дарственото разпореждане по договор за дарение, сключен с нотариален акт № 180/1998 г., извършено от И. И. К. в полза на В. И. К. за недвижим имот: 189,84/400 ид.ч. от дворно място, състоящо се от 400 кв. м., находящо се в застроената част на с. К., ведно с построената в него пристройка и гаражна клетка № 1 с 3526/13996 идеални части, с които е възстановил запазената част на Д. И. К., М. И. Ш. и С. И. К. от наследството на И. И. К. Въззивното решение е валидно и допустимо, но не неправилно, поради следните съображения: В. съд е установил от фактическа страна, че страните по делото са наследници по закон - синове и дъщери на И. И. К., поч.17.10.2003 г. С нот.акт № 180/1998 г. И. К. е дарил на сина си В. К. 189,84/400 ид.ч. от дворно място от 400 кв. м., заедно с построената в него пристройка и гаражна клетка. И. К. е наследник на А. Е. У., поч.1963 г. и оставил за наследници още 5 сина и 4 дъщери - удостоверение № 332/1991 г. С решение № 1108/1993 г. ПК - С.е възстановила правото на собственост на наследници на А. У. върху 14 броя земеделски земи. С решение № 1723/17.02.1993 г. на И. К. е отказано да бъдат възстановени земеделски земи с мотив, че попадат в ДПФ. Представеното второ решение със същия номер и дата, с което на него му се възстановява правото на собственост върху четири ниви в землището на с. К. не е подписано от председател и секретар и имотите, описани в него не следва да се включват в наследствената маса. Това е така, защото има постановен отказ на административния орган, а позитивното решение със същия номер и дата е нищожно. За да е законосъобразен административният акт, трябва да е издаден от компетентен орган, оправомощен за това, в пределите на неговата компетентност, да е в предвидената форма и в съответствие с административно-производствените правила. Съгласно чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34/1992 г./, съставът на ПК е председател, секретар, нечетен брой членове. Решението е взето в състав от председател и секретар. Липсва волеизявление на административния орган. За да определи стойността на наследствената маса към момента на откриване на наследството въззивният съд е назначил техническа експертиза, която е дала и пазарната стойност на дарения имот към същата дата. Въззивният съд е приел, че ищците като низходящи на И. К. са наследници с право на запазена част по смисъла на чл. 30 ЗН. Към датата на смъртта на К. децата му са 5 и в производството не участва друг негов син /Д. К./. Съотношението следва да се определи по чл. 29, ал. 1 ЗН. В масата на наследството към 2003 г. следва да се включват само възстановените земеделски земи на А. У., от които съобразно правата му на наследник на И. К. се следва 1/10 ид.ч. Само тези имоти са принадлежали на наследодателя към 2003 г. Съобразно чл. 31, ал. 1, пр. 2 ЗН към имотите, принадлежали към смъртта му са прибавени даренията - дарението, предмет на иска. Запазената част от наследството е 2/3 - на всеки от наследниците по 2/15 ид.ч.- за ищците общо 6/15. Разполагаемата част е 1/3. В стойностно изражение запазената част е 10 360 лева, а разполагаемата част е 5180 лева. С дарението И. К. се е разпоредил с имущество на стойност 13 996 лева, надхвърлил е разполагаемата част с 8 816 лева. Накърнението на запазената част на тримата ищци 6/15 от 8816 лева в стойностно изражение е 3526,40. Така искът за намаляване на дарственото разпореждане е уважен до размер на 3526/13 996 ид.ч. от имота. Касационната жалба на Д. И. К., М. И. Ш., С. И. К. е основателна. Въззивният съд не е обсъдил тяхното възражение, релевирано от пълномощника им в съдебно заседание на 16.11.2006 г., че наследствената част на К. по отношение на възстановените в полза на наследниците на А. У. земеделски земи не е 1/10 ид.ч., тъй като не всички описани в удостоверението за наследници лица са наследници на У. В него са включени заварени и природени деца. Не е извършена преценка на приложеното по делото удостоверение за наследници № /1991 г., в което са вписани наследниците на А. У. /поч.1963 г./, но данните сочат, че А. И. К. и И. И. К. са синове на починалата през 1988 г. съпруга на А. У. - Н. У., но не и синове на първия. Оттук в нарушение на съдопроизводствените правила е направен извод, че И. У. е наследник на А. У., без да бъде съобразено, че за И. У. е налице наследствено правоприемство само по отношение на Н. У. Не са съобразени наследствените права на Н. У., която като съпруга наследява заедно с останалите деца на А. У., а оттук и правата, които черпи И. К. от нея по отношение на възстановените земеделски имоти в полза на наследниците на У. При това положение в масата на наследството на И. К., открито на 17.10.2003 г., следва да се включи различна от приетата от въззивния съд 1/10 идеална част от възстановените в полза на наследниците на А. У. с решение № 1108/93 г. на ПК земеделски имоти, което ще рефлектира на нейната стойност, а оттук и на стойностното изражение на запазената и разполагаемата част. Касационната жалба на В. И. К. е неоснователна. Въззивният съд е извършил преценка в съответствие с процесуалния закон на приетите по делото писмени доказателства - две решения на ПК от една и съща дата, но с различно съдържание и след непредставяне на оригинала по реда на чл. 101 ГПК и приложения по делото отговор на ПК в тази връзка, не е ценил решение № 1723/17.02.1993 г. /напечатано на машина/. Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ да остойности наследствената маса с помощта на техническа експертиза. Такава е назначена от въззивния съд и тя е дала стойност на наследствената маса по чл. 31 ЗН към релевантния момент. Констатираната незаконосъобразност на въззивното решение налага неговото касиране и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който като обсъди писмените доказателства във връзка с мотивите по-горе да се произнесе по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Мотивиран от горното, на основание чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II г.о.