Решение № 3969 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2020 г.

Решение № 3969 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рак-Русе" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], представлявано от Р. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 34 от 10.08.2020 г. постановено по адм. дело № 359/2020 г. по описа на Административен съд – Русе (АС-Русе). С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 157 – ФК от 1.07.2020 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на НАП съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Условие за законосъобразност на ПАМ е издаването на АУАН, а такъв в настоящият случай липсва. Не е издаден преди налагане на мярката. Неправилно съдебният състав е приел за достатъчно съставянето на протокол по чл. 50 от ДОПК, който удостоверява нарушението. В протокола и ЗПАМ било посочено, че неиздаването на касовия бон се установява от КЛЕН-а, но това не е самостоятелно основание и не е достатъчен като доказателство. Въз основа на горните твърдения се иска решението да бъде отменено. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, надлежно уведомен за насроченото открито съдебно заседание не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ, с атакуваната заповед административният орган е приел, че на 30.06.2020 г. в 12: 30 часа при извършена проверка на търговски обект – рибен магазин, находящ се в гр. Русе, [улица], стопанисван от "Рак-Русе" ЕООД е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост по-долу Наредба № Н-18/13.12.2006 г. / във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В обекта е извършена контролна покупка на 1, 6 кг насипни миди с черупки на стойност от 5. 92 лева, заплатени в брой от органа по приходите. Плащането е прието и не е издадена фискална бележка от наличното в обекта ФУ. Същото се потвърждава от издадения КЛЕН от устройството. Резултатите от проверката са обективирани в протокол серия АА № 0385715 от 30.06.2020 г. Наложена е ПАМ – запечатване на търговския обект - рибен магазин, находящ се в гр. Русе, [улица], стопанисван от "Рак-Русе" ЕООД за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Първостепенният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на нарушения на процесуалните правила. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Рак-Русе" ЕООД против ЗПАМ, с мотиви, че е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност. Обсъдени са възраженията на дружеството и е прието, че съставянето на АУАН и издаването на НП не са условие за издаването на процесната заповед. Аргумент за това е чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, според който принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно, налагането на ПАМ не е обусловено от реализиране на административнонаказателната отговорност. Административнонаказателното производство е самостоятелно и не е условие за налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение. Посочил е, че така дадената правна квалификация на нарушението в атакуваната заповед съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН № F557896 от 8.07.2020 г., с който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а именно: неиздаване на фискална касова бележка. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни, в случаите на посочените в разпоредбата нарушения, сред които е и неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По силата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. С други думи на всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично посочени в Наредбата случаи. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект ". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съответствие с приложимите материално правни норми, първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено. С наложената ПАМ се преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. В мотивите на административния акт, органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни. В настоящия случая установяването на фактическите обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната административна мярка с необходимите реквизити. Твърдението в касационната жалба, че за нарушението следва да бъде издадено първо АУАН и едва след това да се налага ПАМ е неоснователно. Предпоставките, които визира чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не предвиждат наличието на АУАН, за да бъде приложена ПАМ. Достатъчно е да бъде констатирано нарушение и тази констатация е направена при извършената проверка на търговския обект, за което е съставен протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Нарушението на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол серия АА № 0385715 от 30.06.2020 г. Протоколът е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи принудителна административна мярка. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на принудителна административна мярка, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение. Споделят се изводите на АС-Русе, че при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, както и конкретно посочени в акта обстоятелства, относими към търговеца и обекта, в който се упражнява дейността му, административният орган е определил съразмерен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Обосновано и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба е неоснователна. Изводите му се споделят от настоящия касационен състав, поради което постановеното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, не се дължи присъждане на разноски в полза на касатора. Разноски не следва да се присъждат и в полза на ЦУ на НАП, тъй като по делото не е направено искане този смисъл. Мотивиран така, състав на Върховен административен съд, Осмо отделение