Решение № 4340 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2014 г.

Решение № 4340 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на внд зам. началник на отдел "Пътна полиция" - СДВР срещу решение № 4857 от 14.07.2014 г. по адм. д. № 95/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № АМ 2001/2.12.2013 г., издадена от внд. заместник началник на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Марина Викторова Боева е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, като се зачита времето на фактическото отнемане, считано от 1.12.2013 г. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, актът за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи други фактически обстоятелства. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор. Сочи, че по силата на препращата норма на чл. 144 АПК, намират субсидиарно приложение правилата на ГПК относно разпределянето на доказателствената тежест. Съдът е дал указания на административния орган в две съдебни заседания да представи доказателства за извършване на технически преглед за изправност на уреда, с който е осъществена проверката за съдържание на алкохол и че е бил в изправност към датата на извършване на проверката, но такива доказателства не са представени. Позовава се на нищожност на оспорения пред съда акт, тъй като по представената по делото заповед № Я11346 от 7.03.2013 г. временно назначеният на длъжност инспектор специалист е бил назначен повторно за срок от една година на 7.03.2013 г., девет месеца преди процесната заповед, като по делото не са налице установени обстоятелства, които да дават основание за повторно назначаване за период от една година с оглед хипотезата на чл. 192, ал. 3 ЗМВР (отм.). Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, разместена тежест на доказване, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. При установените по правилата на чл. 170 АПК факти, са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2 от ЗДвП, отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Решението е съобщено на 22.07.2014 г., касационната жалба е подадена на 24.07.2014 г. Разгледана по същество е неоснователна. В заповедта за налагане на принудителна административна мярка е посочено, че е съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 492313 от 1.12.2013 г., с който е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Изложени са мотиви за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Марина Боева, която на 1.12.2013 г. е управлявала МПС с наличие на алкохол в издишания въздух 1,21 на хиляда, установено с техническо средство алкотест дрегер 7410+№ 0043. Приложен е талон за медицинско изследване бл. № 037579, в който са отразени резултатите от извършената проба с алкотест дрегер 7410+№ 0043. Удостоверено е, че Боева е отказала да подпише талона. Съставена е и докладна записка от мл. автоконтрольор в 02 гр. 01-ви сектор КПД при отдел "Пътна полиция". За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че в подадената жалба е оспорена достоверността на изложените данни от извършената проба, поради непредставяне на доказателства за изправността на техническото устройство, с което е извършена пробата. Съдът задължил администратвния орган да представи доказателства, установяващи, че посоченият уред алкотест дрегер 7410+№ 0043 е преминал през технически преглед и е бил в изправност към датата, на която е извършена проверката за наличие на алкохол, но такива доказателства не са представени. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на административния орган, поради неспазване на правилото на чл. 192, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи, изискващо продължителността на временното назначаване на длъжност да бъде до една година, тъй като от представените доказателства е видно, че в случая това изискване е спазено. Посочено е, че дори и да не бяха представени доказателства за спазване изискването на чл. 192, ал. 3 от ЗМВР, това не би се отразило на направения извод относно компетентността на длъжностното лице, издало оспорената заповед. Решението е правилно. Правилно е приел съдът, че издаденият административен акт не е нищожен. Представени са доказателства, че подписалият заповедта, считано от 9.03.2012 г. е бил назначен на длъжността заместник началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР, която е заемал и към датата на издаване на оспорената заповед - 2.12.2013 г. Представена е заповед рег. № к-2407/1.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено временното назначаването му на длъжността заместник началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, следователно е спазено изискване на чл. 192, ал. 3 от ЗМВР. Правилно е прието от съда и че това обстоятелство е неотносимо за валидността на административния акт. Правилно е приел съдът, че след като административният орган не е представил доказателства, установяващи, че алкотест дрегер 7410+№ 0043 е преминал през технически преглед и е бил в изправност към датата, на която е извършена проверката, не се установяват предпоставките за налагане на мярката. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Административният орган не е доказал, че при извършването на проба за наличие на алкохол уредът, с който е направена пробата е бил технически изправен. Следователно и не може да се приеме, че отразените от същия уред показатели отразяват реални стойности. Както е приел съдът, при липса на установеност на съществуването на материалноправните предпоставки за издаването на индивидуален административен акт, актът се явява незаконосъобразен, като издаден при отсъствие на фактически основания. В чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове, с които се установяват нарушенията по този закон, имат доказателствена сила до доказване на противното, но в случая данните в акта са оспорени и след като административният орган не е представил доказателства, че техническото средство, с което е отчетен резултатът е технически годно, не са доказани предпоставките за налагане на мярката. Жалбоподателят не разполага с възможност да представи доказателства за неточността на уреда. Не е установено с годно техническо средство или с медицинско изследване съдържанието на алкохол в кръвта съгласно изискванията на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение