Решение № 2982 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2014 г.

Решение № 2982 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 592 от 05.02.2014 г. на Административен съд София град по адм. д. № 9365 по описа за 2012 г., в частта с която по жалба на "Комфорт сити" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Искър", ул. "5010-та" № 2А, представлявано от управителя Георги Кирилов Велинов, е отменен Ревизионен акт № 2251100493/24.02.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице: 1/ е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 01.09.2008 г. -30.04.2011 г. по фактури, издадени от "Ес енд Ди Вижън" ЕООД, "Проект Инженеринг Строй" ЕООД, "Технотрейд" ЕООД, "СНС Билд" ЕООД, "Газ Лоджистик" ЕООД и "Полимерпласт Инженеринг" ЕООД с предмет строителни материали, СМР и четири фактури за авансови плащания общо в размер на 583 261 лв. и са начислени съответните лихви за просрочие; и 2/ е отказано признаване на разходи за данъчни цели, осчетоводени като текущи разходи за 2009 и 2010 г. по издадените фактури на "Проект Инженеринг Строй" ЕООД, "Технотрейд" ЕООД, "СНС Билд" ЕООД, "Газ Лоджистик" ЕООД, по които е отказано право на данъчен кредит, при което на ревизираното дружество е определен корпоративен данък в размер на 203 646,58 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи относно реалността на доставките по процесните фактури. Ревизираното лице не доказало вида, стойността, количеството и влагането на строителнителните материали на конкретни строителни обекти, което не можело да стане с представените частни свидетелстващи документи протоколи образец 19; не доказало извършването на процесните строителни услуги именно от фирмите, издатели на фактурите, при липса на дълготрайни активи на тези дружества и недоказване на влагане на строителни материали при изпълнението на услугите. Приетите експертизи също не са годна опора за направените фактически изводи. Съдебно-счетоводната експертиза не е извършвала проверка в счетоводствата на доставчиците; съгласно съдебно-техническата експертиза към момента на подписване на договорите, въз основа на които са издадени фактурите за услуги, фактурираните с тях услуги вече са били извършени. По доставките на "Полимерпласт Инженеринг" ЕООД не са представени приемо-предавателни протоколи, защото в представените като доставчик е вписано наименованието на друго дружество. Предметът на тези доставки бил специфичен - " пилотно фундиране" като сложен метод за укрепване на терен и без специализирана техника този предмет е невъзможен, а такава техника не е било установено доставчикът да е имал. По доставката на "Ес енд Ди Вижън" ЕООД не са представени приемо-предавателни протоколи, нито стокови разписки, не е доказано къде са вложени строителни материали на стойност 120 000 лв. с включен ДДС. Експертизите всъщност потвърждават констатациите на РА и затова не са били оспорени. Съдът се е ограничил единствено с изброяване на представените в ревизионното производство писмени доказателства, съпътстващи фактурите, но без да ги анализира по никакъв начин и без да изложи мотиви за значението им за спора. Само издаването на редовни данъчни фактури и цитираната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС е недостатъчно да мотивира признаването на претендираното право на данъчен кредит и решението за това е взето при съществено нарушение на процесуалните правила. При недоказана реалност на доставките по фактурите, без основание е и признаването на разходи по тях, което опорочава съдебното решение и в останалата обжалвана част. Иска се отмяна на решението в посочената част, отхвърляне на жалбата против тази част на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Комфорт сити" ЕООД, чрез адв. Николов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да уважи жалбата на ревизираното лице против РА, в посочената по-горе част, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е спорно, а и е установено със заключението на приетото без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза, че процесните строителни услуги са били извършени реално на конкретни обекти на ревизираното дружество като възложител, но органите по приходите са се усъмнили, че това е станало чрез дейността на посочените фирми преки доставчици, за които не били събрани убедителни доказателства за наличие на технически и персонален капацитет за извършване на доставките. Съдът се е позовал на съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която, при доказана реалност на доставките по данъчни фактури, по които се претендира данъчен кредит, това право не може да бъде отказано на получателя само защото не е доказал техническия и персонален капацитет на доставчиците да извършат доставките, освен ако органите по приходите са установили, въз основа на обективни данни, се сделките са част от данъчна измама, за която ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае. Приел, че в случая в ревизионния акт липсват каквито е да било мотиви за наличие на такава измама, поради което претендираното право на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. В частта по ЗКПО, РА също е незаконосъобразен, защото непризнаването на отчетените като текущи разходи суми по фактурите, е станало поради констатации за липса на реални доставки по тях. Решението в обжалваната част е правилно. В касационната жалба не се оспорва изпълнението на фактурираните строителни услуги и свързаната с тях доставка на строителни материали по една фактура, нито плащането по четирите фактури за авансови плащания във връзка с тези доставки, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че реалното изпълнение на фактурираните услуги, за които още в ревизионното производство са представени от всеки от петте доставчици подробни протоколи образец 19, конкретизиращи работите по вид, количество и стойност, доказателства за плащане по фактурите и други доказателства, не е спорно. Този фактически извод се подкрепя и от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, което е потвърдило наличието на резултат от изпълнението на услугите на конкретни обекти на ревизираното дружество като възложител. Доколкото в ревизионния акт няма никакви твърдения, че тези услуги са изпълнени от самото ревизирано лице с негови активи и персонал или по друг начин, неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е съобразил, че датите на подписване на договорите на ревизираното дружество с доставчиците "Проект Инженеринг Строй" ЕООД, "СНС Билд" ЕООД, "Газ Лоджистик" ЕООД и "Полимерпласт Инженеринг" ЕООД следват тези на актовете, констатиращи изпълнението на работите. В ревизионното производство всяко от дружествата-доставчици на услуги е представило ведомости за заплати на наети физически лица за изпълнението на процесните услуги. Обстоятелството, че при проверките на тези лица по-голямата част от тях не са представили никакви обяснения или не са били открити от органите по приходите, правилно е преценено от съда като такова, което не може да се възложи в тежест на ревизираното дружество-получател по фактурите. Същото се отнася и за наличието при доставчика на специализирана техника за изпълнението на специфични услуги. Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът е следвало да вземе предвид, че приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е изготвено без проверка на счетоводствата на доставчиците. Счетоводното начисляване на ДДС от страна на доставчиците не е част от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, съгласно разпоредбите на ЗДДС, които са в съгласие с тези на Директивата за ДДС. Настоящият състав на касационната инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд, че въпреки подробните мотиви в ревизионния акт и ревизионния доклад, че фирмите-доставчици не са доказали персонален и технически капацитет за изпълнение на доставките, мотиви за осъществена данъчна измама, за която ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае във връзка с процесните доставки, органите по приходите не са изложили. Такива твърдения липсват и в касационната жалба. Правилно административният съд е преценил случая от фактическа страна като подобен на тези по главните производства по дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, поради което даденото с решението по тези съединени дела тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС е приложимо за случая. Първоинстанционното решение е правилно и в частта отменяща РА в частта му по ЗКПО, въз основа на констатации за реално извършени разходи по реално извършени доставки по фактурите на посочените доставчици. В касационната жалба в тази част не се оспорва извършването на разходи, а отново реалността на фактурираните доставки. Предвид изложеното, съдебното решение в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, защото не са представени доказателства такива да са направени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение