Решение № 75 от 18.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 192/2018 г.

Решение № 75 от 18.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 192/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК влязло в сила определение № 1914/01.06.2015 г. по в. гр. д. № 1501/2015 г. на Варненски окръжен съд /В./, с което на основание чл. 233 ГПК е обезсилено решение № 1250/13.03.2015 г. по гр. д. № 12807/2014 г. на Варненски районен съд /В./ и е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради отказ от иск. Твърдението по молбата за отмяна на едноличното дружество е, че по предявените от него искове срещу електроразпределителното дружество е образувано гр. д. № 12807/2014 г. на В. Искът с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е бил уважен. По жалба на ответника е било образувано в. гр. д. № 1501/2015 г. на В.. По време на висящността на въззивното производство, вписаният в Търговския регистър нов управител на въззиваемия - К. Д. е направила отказ от иска от името на [фирма] и В. е постановил определение, чиято отмяна е предмет на настоящото производство. С влязло в сила на 28.09.2017 г. решение № 764/25.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г., В. по реда и на основание чл. 365, т. 3 ГПК, вр. чл. 29 ЗТР е приел за установено, че всички заявени с № 20150515113446 на Агенцията по вписванията промени по партидата на дружеството, между които е и вписването на К. Д. като управител на дружеството, представляват несъществуващо обстоятелство. Тезата на молителя е, че през периода от 15.05.2015 г. - 12.10.2017 г. [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което отказът от иска не е произвел правно действие. Заявените основания за отмяна са по: 1/ чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство и материализиращи ги доказателства; 2/ чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК - определението се основава на недействително вписване в Търговския регистър, което е отменено/обявено за такова; 3/ При условията на евентуалност - чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - поради установено престъпно действие на представител на страната. В хода на производството пред ВКС, молителят е оттеглил искането си за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение. Становището на ответника [фирма], изразено чрез депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3, предл. 3-то ГПК писмен отговор, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание и чрез представена по делото писмена защита е, че молбата за отмяна е неоснователна. Основава тезата си за липсата на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на разбирането, че не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, обуславящи отмяната на влезлия в сила съдебен акт. Обстоятелството /установяване недействителността на вписването в търговския регистър/ е новонастъпило, а материализиращото го доказателство -новосъздадено. Т. е. не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които по обективни причини страната не е могла да докаже. Позовава се на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съобразно което за съда, като трето добросъвестно лице отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл. 365, т. 3 ГПК, вр. чл. 29 ЗТР има действие занапред. Изтъква и доводи по приложението на чл. 141, ал. 6 ТЗ. Всяка от страните има искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС, като възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК не са направени. Молбата на [фирма] по чл. 303, ал. 1 ГПК е депозирана на 18.12.2017 г. и е допустима, като депозирана в срока по чл. 303, ал. 5, т. 1 ГПК. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното: Молбата за отмяна е основателна. Преди всичко, съдебният състав дължи преценка и произнасяне относно правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна - установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в Търговския регистър обстоятелство досежно представителството по отношение на страната на същинския спор [фирма] и материализиращото го доказателство -влязло в сила на 28.09.2017 г. Решение № 764/25.10.2016 по т. д. № 762/2015 г. на В. Както бе посочено по-горе, с това решение по реда и на основание чл. 365, т. 3 ГПК, вр. чл. 29 ЗТР В. е приел за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството /настоящ молител/ представлява несъществуващо обстоятелство. Релевантен за настоящото производство е периода 15.05.2015 г. - 12.09.2017 г. - вписването на Д. като управител и влизане в сила на решението на В., обуславящо последиците по чл. 604 ГПК - заличаване на това вписване. Становището на настоящия съдебен състав е, че спрямо висящото производство по гр. д. № 1501/2015 г. на В., въззиваемият [фирма] не е бил надлежно представляван и депозираната от К. Д. на 19.05.2015 г. молба за отказ от иска не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него. Това е така, поради факта, че процесуалната представителна власт на Д. не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва. В т. 3 на ТР № 1/2002 г. ОСГК на ВКС изрично сочи, че несъществуващо обстоятелство, дори да е вписано в Търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. От това следва, че изявлението за отказ от иска, не е изхождало от ищеца - въззивник и не го обвързва. Възниква въпросът, доколко това изявление обвързва съда към когото е било отправено, доколкото отвеникът по молбата се позовава на чл. 141, ал. 6 ТЗ и действието на вписването за третите добросъвестни лица. Становището на състава е, че в случая хипотезата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, а и на чл. 599, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК която ТЗ до голяма степен възпроизвежда, няма отношение към преценката на съда в производството по отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Към момента на отправяне на изявлението на Д. за отказ от иска, тя е била вписана в Търговския регистър като управител. Съобразно това вписване, В. е приел, че изявлението изхожда от законния представител /по смисъла на чл. 30, ал. 1 ГПК/ на страната по делото [фирма] и е прекратил производството по иска. Процесуалните действия на В. не са обект на проверка в настоящето производство, доколкото не е въведено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и по-конкретно, тази неговата хипотезата, предвиждаща нарушаването на съответните правила да е извършено от съда. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че и при основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, нарушеното право на участие на страната, вследствие ненадлежно учредено процесуално представителство /напр.: адв. пълномощно не е подписано от доверителя, посочен в него/, въпросът дали за съда упълномощаването е произвело действие не стои. При установяване на ненадлежното учредяване на процесуално представителство в рамките на самото производство по чл. 303 ГПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна. Т. е. дали съдът в същинското производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител е без значение. В настоящия случай, изявлението за отказ от иска, отправено от Д., съставлява процесуално действие, ненуждаещо се от приемане или неприемане от насрещната по делото страна и това процесуално действие не обвързва [фирма]. Същността на изявлението по чл. 233 ГПК е, че то десезира съда със спора и преклудира правото на [фирма] да предяви иск срещу същата страна за същото вземане и на същото основание - чл. 299, ал. 1 ГПК. Това, че последицата от определението по чл. 233 ГПК е като по влязло в сила решение, /принадлежност на имущественото право, предмет на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на [фирма]/, обуславя единствено допустимостта на производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, но не и основателността/неоснователността на отмяната. Както бе посочено по-горе, въведените от [фирма] основания за отмяна са по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпреки предвидена в т. 13 на ППВС № 2/1977 г. възможност на съда да се произнесе и на друго основание при констатирано противоречие между действително твърдяното и формално посоченото такова, в случая това не се налага, тъй като основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице. В случая, новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна не касае същинския спор между страните -съществуване/несъществуване на вземането по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. То касае преклудиращо материалното право на страната процесуално действие, поради което и производството по отмяна с което е сезиран съставът на ВКС до голяма степен съдържа белезите на процес относно процеса. Новото обстоятелство /ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към правно релевантния момент по чл. 233 ГПК/ не е новонастъпило. То е съществувало по време на висящността на спора пред В., но не е бил налице процесуален способ за установяването му в рамките на този процес, доколкото законът /чл. 365, т. 3 и чл. 604 ГПК/ предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на Д. е било и процесуално такова по чл. 30, ал. 1 ГПК. Затова е без значение дали преди или след отказа по чл. 233 ГПК заличеният управител К. е уведомил съда за порока. Това уведомяване не би могло да произведе правно действие, освен, че изхожда от процесуално нелегитимирано лице, още и поради предвидения самостоятелен исков ред по чл. 365, т. 3 ГПК, посочен по-горе. В това се състои и разликата с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК при която порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото производство по отмяна. Обстоятелство, което е от значение за процесуалното представителство на страните по същинския спор, е установено в друг спорен исков процес и материализиращото го доказателство е именно решение № 764/25.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на В. С оглед наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне досежно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по отношение на основанията за отмяна не е налице кумулативност. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че определението по чл. 233 ГПК, постановено по молба на К. Д. следва да се отмени и делото да бъде върнато на В. за продължаване на процеса по въззивната жалба на [фирма] от стадия на опороченото процесуално действие. Съобразно задължителните указания, съдържащи се в т. 4 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя [фирма] в настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по съществото на спора. Мотивиран от горното, съдът: